ShadowDance

Theodelinda, честит имен ден да си жива и здрава

Колкото до именните дни, с това мойто, Габриела, родата бая се озори докато намерят някакъв ден, в който с пълно право да си искат черпене и дандания (не че иначе не го правят), та измислиха някакъв Архангел Гавраил на 13-ти юли (даже не съм много сигурна дали не е някакъв католически светец) и от две-три години направо ми чернее пред очите като дойде юли месец (на 13-ти имен, на 27-ми рожден ден ), даже с цялата си наглост накои от тях (родата) почнаха да спорят, че видиш ли, и някъде през зимата имало още един ден, който можел да ми се брои за имен и трябвало и тогава да се събират и да празнуват по два-три дни на чужд гръб

Та в тоя ред на мисли, ако някой от вас си няма имен ден, само кажете и веднага събирам бойната група, за няколко дни съм ви уредила с имен ден, даже може и с по няколко

Честито и от мен:)
Crystal, Габриел си е латинското за Гавраил просто, а той е всякакъв, и православен, и католически светец.
Аз от миналата година пък празнувам на Арахангел Михаил (казвайки се Милена), след третия поздравителен смс просто капитулирах. И все пак повече ми харесваше версията според която имам имен ден на Успение Богородино (т.е. днес, ма е много неправдоподобно), поне е през лятото...

Честито на празнуващите!

А някой има ли идея защо Панайотовците и Деспините (нима някой в България се казва така?) празнуват? Не, че имам нещо против да празнуват, само ми е интересно.

Доколкото знам в Полша именният ден е свързан с много повече дандании и празнуване отколкото рождения - той се считал за нещо по-лично, нещо, което интересува само най-близките един вид.

Деспините (нима някой в България се казва така?)

има,има.моята съквартирантка се казваше така ама всички и викахме деско,та трудно можеше да се отгатне.прабаба ми също в последствие разбрах,че се казвала така,ама заради режима и казваха Пенка.обаче и двете имат гръцка жилка (на деско майка и е гъркиня,а прабаба избягала от там с родата си),така че предполагам името си е гръцко

И Панайот и Десипина са гръцки имена:) "Панаица" на гръцки значи Богородица, а "деспинес" - госпожица. Моята прабаба също се е казвала Деспина и са и викали Деспа. Гъркиня е била. От Варна, ма гъркиня, Гръцката махала тука не случайно се казва така. В България името не е чак толкова необичайно, среща се по-скоро сред хора, които имат някаква гръцка жилка обаче:) Виж, Панайот не се среща само сред хора с гръцки произход, добило е достатъчно гражданственост. Мен такива имена не ме дразнят, въперки че трудно бих кръстила детето си Панайот, по-скоро е въпрос на предпочитание. Нервя се на измислени словосъчетания с Ланкърски произход, както и на родители, които им е все през тая какви травми ще изживее детето им, когато класът научи, че са казва Балетка, Трепка, Лимон, Крисмислава, Боцимира или Дефлорина да речем. То човек малко трябва да мисли ве!

Марфа, нищо против нямам гръцките или другите чуждестранни имена, особено, когато детето/човека е с такъв произход. Колкото до изгъзиците съм напълно съгласен с теб, макар да не вярвам точно Дефлорина да е "проблемно" име в първи клас.

Бе то в първи не е, ама ако искаш да спестиш на горкото дете психически трамви и сума ти пари за терапия (щот напоследък е модерно), трябва да си го оставиш само с първи, ае най-много трети клас, щот после е страшно

@@@

Аз какво да кажа като се казвам Цанислава. Много странно име нали.

Бтв най странното име дето съм чувала е Катеричка

Че защо да е странно? То по тази логика почти всяко име е странно. Мен също ме заяждат за това "й" в края, но какво - всеки си носи името. А имах си една колега, Капка Винева се казваше, много свястно момиче и държеше на винцето. Отдавна не сме си пийвали с Капка, дано да е жива и здрава дамата Името други ти го дават и ако си курназ, ще си го понесеш Но виж, никът си го избираш сам

Аз само да си кажа, че Валерий е много по-нормално от Валери. Тия, които се заяждат, да ходят да си таковат таковата, ако ме разбирате. Имена като Евгений, Анатолий, Игнатий, Захарий, Виталий, Евдокий, Генадий, Аркадий и т.н. по принцип се пишат с "й" накрая, както може да се види във всеки църковен календар. Това, че повечето българи не щат да се минат с една буква, не означава, че са прави.

Мисълта ми беше, че тук при имената се получава нещо като нов вид сегрегация - "правилните" имена, "неправилните" имена.
Всеки от нас върши десетки неща в живота си, изпълнява десетки роли, а си търпи едното име. Какви мотиви е имал да ти го даде онзи, дето те е създал и нарекъл - отделна работа. Ако дип не ти харесва или потиска - винаги можеш да си го смениш.
Но да каламбуриш с нечие име или да му обсъждаш носа, или дали е плешив, дебел, каква ориентация имал - което няма нищо общо с конкретната му работа или проява, която е предмет на обсъждане - е някакси тъпо Ами още дядо Аристотел е казал, че това е много порочен метод в диалога - argumentum ad hominem (в случая - ad nominem).

Interpreter ти си първият човек който мисли че името ми не е странно. thanks. Защото всички като ми чуят името и някви се упулват се едно съм някво странно същество.
Толкова пък ли ми е странно името???

Звучи нормално, но не връзва смисъл, иначе не е странно.

Yeah. Тука съм съгласна.