Posted: Tue Jan 18, 2005 11:13 am
Дааа... доста мнения от вчера насам - чета ги и ми се иска на всяко да отговоря, ма ще ми е малко трудно. Та ще гледам както мога да се справя с това.
Съжалявам, че възприемате моето и на Таис мнение като поучително и засягащо ви. Честно казано, не разбирам защо. Пример: Ако Рол започне да ми обяснява за музика, аз ще гледам да се възползвам от информацията, която получавам и не ме е срам да призная, че той знае много повече от мен за това. Обаче, когато аз и Таис се опитваме да обясним нещо, което най-вероятно го поназнайваме малко повече от останалите, се приема, че това е обидна поучителност. Както и да е!
Цялата тази дискусия от моя страна не е основана на идеята да ви покажа колко нищо не знаете, защото не сте учили няколкото там години право. Причината да се намеся е, че озлоблението ме дразни. И че точно тази тема действително ме вълнува много от юридическа гледна точка. В правораздаването няма място за чувства и емоции. Това е оставено само на страните в него, но не е възможност за този, който решава. Ясно е, че повечето от вас изявяват някакъв граждански или човешки гняв спрямо престъплението на тези момичета. Нормално е. Обаче в съдебната зала, от страна на съдията това е недопустимо. Е, тук не е съдебната зала. Обаче аз и Таис се опитваме да дадем една друга гледна точка. Тази, съобразно която са постановени тези присъди, срещу които се роптае. Аз, а смея да твърдя и Таис, не смятаме, че момичетата са невинни. Аз не съм и твърдяла, че трябва да ги обявят за невменяеми. Ако трябва да се спра точно на този въпрос, ще кажа, че ми изглежда невъзможно да имаме вменяемост именно при толкова жестоко деяние. Но това си е лично предположение. Не го излагам като становище поради споменатата вече причина - липса на достатъчно данни. А те са много и различни по своята същност - свидетелски показания, обяснения, веществени доказателства... и да не забравяме задължителните становища на специалисти по психология. Все неща, които този, който ще определи присъдата, трябва да види лично и да ги осмисли.
Стана ли ясно мнението ми? Да го кажа още веднъж - смятам, че присъдата най-вероятно е съвсем реална съобразно наказателно-правното законодателство, действащо в страната. Доколко присъдата действително е правилна и законосъобразна най-вероятно ще се произнесе следващата инстанция. Аз самата не мога да се изкажа по този въпрос и да претендирам за коректност на мнението ми. Но мога да кажа, че по-тежко наказание от 10 години е невъзможно и съм съгласна с това законодателно решение. Защото възрастта има значение.
Толкова за присъдата. Сега пак на въпроса, който ми се струва, че бе задаван няколко пъти (ма знам ли вече, то такава каша настана).
Може ли непълнолетен, планирал и извършил такова жестоко убийство, да бъде невменяем? Ами може.
Първо не зная доколко всички са наясно с термина невменяем. Това не е трайно състояние. То се отнаса само до способността да се разбира значението и последиците на едно конкретно деяние и да можеш да се контролираш. Та тук имаше мнение, че щом си достатъчно голям, за да убиеш, значи си голям и за тежко наказание. Ами не съм съгласна. И в правната теория за щастие е застъпено именно мнението, към което се присъединявам, а не радикалното такова. Защото развитието на човека е сложен процес, който преминава през различни етапи и кризи. Например много е сериозна кризата, когато едно дете разбира, че то не е центърът на света и че мама не е просто продължение на ръката му, например. Човек, докато израства пробва границите, като ги най-често ги опъва... да види докъде стига. И в продължеине на години си определя граници и ценности... с помощта на околната среда, която го санкционира в определени моменти. Но и държи сметка за това, че съответното дете е в процес на израстване. За тези девойки този процес не е завършил.
Границата на пълнолетието не е избана на принципа на Тотото. Основава се точно на теории за развитието на човека. В някакъв момент се преценява, че средностатистическият човек постига заветната способност да преценява постъпките си и да ги контролира - и може да носи отговорност. Естествено, че в действителността за някои това настъпва по-рано, а за други - така и не настъпва. Обаче трябва да има някакво общо правило, спрямо което да се преценяват случаите.
И така счита се, че тийнейджърството е деликатна възраст, когато младият човек все още се формира. Не само, че светът не е част от нас, не ни принадлежи, а на всичко отгоре и май не му и пука особено за нас. Може да обвинявате в драматичност, ма това е възрастта, в която човек наистина е най-драматичен ... всъщност най-чувствителен - пише стихове, разказчета (често много добри при това, въпреки че повечето спират с писането, когато "порасват"), страда, опитва какво е това да се влюби и лъкатуши между крайности. И е склонен да изпада в тях - крайностите. Съжалявам, но не приемам напълно мнението на тийнейджърите тук, за това доколко са способни да носят наказателна отговорност - вие просто не сте безпристрастни. Именно защото сте тийнейджъри. И това не е назидателен тон. Това ми е позицията. Що се касае до тези, които не са тийнейджъри - ами ще си останем на различно мнение.
Олях се с дължината на поста, признавам си. И пак не казах всичко... зщото всичкото е ужасно, ужасно много и го има в онази специализирана литература, която я споменавам от време на време. В крайна сметка това не е спор за чушки и домати и за пазарната им цена (не, че щеше да ме вълнува в такъв случай). Говорим за неща, които са обсъждани от векове (хм.. то и зеленчуците сигурно са древна тема, ма се надявам да се разбира какво имам предвид). И радикалните мнения, застъпени тук са отхвърлени в хода на тези векове - за щастие.
Съжалявам, че възприемате моето и на Таис мнение като поучително и засягащо ви. Честно казано, не разбирам защо. Пример: Ако Рол започне да ми обяснява за музика, аз ще гледам да се възползвам от информацията, която получавам и не ме е срам да призная, че той знае много повече от мен за това. Обаче, когато аз и Таис се опитваме да обясним нещо, което най-вероятно го поназнайваме малко повече от останалите, се приема, че това е обидна поучителност. Както и да е!
Цялата тази дискусия от моя страна не е основана на идеята да ви покажа колко нищо не знаете, защото не сте учили няколкото там години право. Причината да се намеся е, че озлоблението ме дразни. И че точно тази тема действително ме вълнува много от юридическа гледна точка. В правораздаването няма място за чувства и емоции. Това е оставено само на страните в него, но не е възможност за този, който решава. Ясно е, че повечето от вас изявяват някакъв граждански или човешки гняв спрямо престъплението на тези момичета. Нормално е. Обаче в съдебната зала, от страна на съдията това е недопустимо. Е, тук не е съдебната зала. Обаче аз и Таис се опитваме да дадем една друга гледна точка. Тази, съобразно която са постановени тези присъди, срещу които се роптае. Аз, а смея да твърдя и Таис, не смятаме, че момичетата са невинни. Аз не съм и твърдяла, че трябва да ги обявят за невменяеми. Ако трябва да се спра точно на този въпрос, ще кажа, че ми изглежда невъзможно да имаме вменяемост именно при толкова жестоко деяние. Но това си е лично предположение. Не го излагам като становище поради споменатата вече причина - липса на достатъчно данни. А те са много и различни по своята същност - свидетелски показания, обяснения, веществени доказателства... и да не забравяме задължителните становища на специалисти по психология. Все неща, които този, който ще определи присъдата, трябва да види лично и да ги осмисли.
Стана ли ясно мнението ми? Да го кажа още веднъж - смятам, че присъдата най-вероятно е съвсем реална съобразно наказателно-правното законодателство, действащо в страната. Доколко присъдата действително е правилна и законосъобразна най-вероятно ще се произнесе следващата инстанция. Аз самата не мога да се изкажа по този въпрос и да претендирам за коректност на мнението ми. Но мога да кажа, че по-тежко наказание от 10 години е невъзможно и съм съгласна с това законодателно решение. Защото възрастта има значение.
Толкова за присъдата. Сега пак на въпроса, който ми се струва, че бе задаван няколко пъти (ма знам ли вече, то такава каша настана).
Може ли непълнолетен, планирал и извършил такова жестоко убийство, да бъде невменяем? Ами може.
Първо не зная доколко всички са наясно с термина невменяем. Това не е трайно състояние. То се отнаса само до способността да се разбира значението и последиците на едно конкретно деяние и да можеш да се контролираш. Та тук имаше мнение, че щом си достатъчно голям, за да убиеш, значи си голям и за тежко наказание. Ами не съм съгласна. И в правната теория за щастие е застъпено именно мнението, към което се присъединявам, а не радикалното такова. Защото развитието на човека е сложен процес, който преминава през различни етапи и кризи. Например много е сериозна кризата, когато едно дете разбира, че то не е центърът на света и че мама не е просто продължение на ръката му, например. Човек, докато израства пробва границите, като ги най-често ги опъва... да види докъде стига. И в продължеине на години си определя граници и ценности... с помощта на околната среда, която го санкционира в определени моменти. Но и държи сметка за това, че съответното дете е в процес на израстване. За тези девойки този процес не е завършил.
Границата на пълнолетието не е избана на принципа на Тотото. Основава се точно на теории за развитието на човека. В някакъв момент се преценява, че средностатистическият човек постига заветната способност да преценява постъпките си и да ги контролира - и може да носи отговорност. Естествено, че в действителността за някои това настъпва по-рано, а за други - така и не настъпва. Обаче трябва да има някакво общо правило, спрямо което да се преценяват случаите.
И така счита се, че тийнейджърството е деликатна възраст, когато младият човек все още се формира. Не само, че светът не е част от нас, не ни принадлежи, а на всичко отгоре и май не му и пука особено за нас. Може да обвинявате в драматичност, ма това е възрастта, в която човек наистина е най-драматичен ... всъщност най-чувствителен - пише стихове, разказчета (често много добри при това, въпреки че повечето спират с писането, когато "порасват"), страда, опитва какво е това да се влюби и лъкатуши между крайности. И е склонен да изпада в тях - крайностите. Съжалявам, но не приемам напълно мнението на тийнейджърите тук, за това доколко са способни да носят наказателна отговорност - вие просто не сте безпристрастни. Именно защото сте тийнейджъри. И това не е назидателен тон. Това ми е позицията. Що се касае до тези, които не са тийнейджъри - ами ще си останем на различно мнение.
Олях се с дължината на поста, признавам си. И пак не казах всичко... зщото всичкото е ужасно, ужасно много и го има в онази специализирана литература, която я споменавам от време на време. В крайна сметка това не е спор за чушки и домати и за пазарната им цена (не, че щеше да ме вълнува в такъв случай). Говорим за неща, които са обсъждани от векове (хм.. то и зеленчуците сигурно са древна тема, ма се надявам да се разбира какво имам предвид). И радикалните мнения, застъпени тук са отхвърлени в хода на тези векове - за щастие.
) - може ли да се говори за невменяемост и възрастта да играе толкова голяма роля в определяне на вината при положение, че в конкретния случай имаме планиране, изчисляване и опит за повторение?
