Post
by RRSunknown » Mon Sep 28, 2009 12:55 am
Сега е момента да ви кажа и моя случай. Говорим си за 2007 година. Излязъл съм от казармата, подновявам си тотално пресечения от гореспоменатата казарма живот (разбирай прецакано иначе добро работно място, прецакана връзка, прецакано образование - оставаше ми само да си взема дипломата ама заради казармата не стана и т.н., липса на каквито и да е приходи извън роднини). Бях се записал и във форума по между другото.
Та докато си търсех работа (не много усърдно) и се чудех какво да правя с ОГРОМНОТО си свободно време което беше в тотален контраст с казармата почнах да играя WOW. Един приятел ме запали и като нямах какво се чудех да с какво да си запълвам времето почнах и аз. Моя човек беше твърде напреднал в играта и не играеше с мен затова аз си играе бавно и нещо не ме радваше играта кой знае колко. Обаче декември месец един друг много добър мой приятел си дойде в Габрово (той по това време беше последна година за ветеринар в Стара Загора и там учеше и работеше като живееше с приятелка за която щеше да жени след като завърши ). Показах му WOW той си я взе и уж щяхме да играем двамата. Първия който ни зариби спря да играе защото имаше излизания извън града по работа и останахме двамата. Играта тръгна по един твърде характерен за нас начин - почнахме както и в други игри да се съревноваваме, вместо да си помагаме. Не знам кога точно стана но в един момент и двамата по цял ден циклехме нон-стоп в стремеж аз - да съм по-напред, той да ме изпревари. Е - не можах да му насмогна - аз поне през ноща спях, той обаче не в един момент влезе в някъкъв тотален цикъл. Жена му ми се обади че не ходил на сесията заради играта , изпуснал всички изпити а бил взел отпуска за да ходи на тях. Аз си признавам - леко се притесних и като влязох - тръгнах да чатя с него. Той стана агресивен , каза да не му давам акъли. Играхме още две -три седмица - като той вече беше много напред а изоставах. Почти не го засичах. Някъде към третата седмица го помолих за нещо. Той изобщо не ми отговори, наспамих му чата с питания и той ми каза да че нямал време и за се науча да играя ако иска да говоря него. Аз се изнервих и му казах че ноу лайфър и заради една игра ще пропилее живота и че ще си загуби приятелите. Той ме игнорна. За да мога да чатя (телефона му естествено беше изключен) с него се обадих на пича който беше спрял и той ми даде паролата за неговия герой. Влязох , казах му че съм аз и пак последнва иггнор със съобщение че не съществувам за него и че в гилдията проявили повече разбиране когато им разказвал за какво сме се карали. Да напомня - говоря ви за човек с който от преди първи клас сме приятели и сме си останали такива.
След тази случка , излязох - изтрих играта, изтрих си акаунта , изхвърлих дисовете и си казах че вече ще играя само лежерно. После ходихме до Стара Загора да го видим наживо и нищо не постигахме - бяхме се разбрали къде да се чакаме - забравил да дойде защото рейдвал.
След месец -два дочух че жена му си хванала шапката и си заминала за София , моя човек го уволнили от работа, изпуснал си годината в университета и лъжел родителите си че е много зает с учението. Беше взел заеми да си плаща квартирата и нямаше как да ги върне. По негови приказки не се къпал два месеца, ял само хляб и кафе а единствения му друг разход освен квартирата , хляба и кафето били едни капки за очи които си капел защото му кървасяли очите.
Това звучи наистина зловещо обаче има хепи енд - в един ден така се скарали за някъкъв рейд в гилдията че нашия човек изключтелно афектиран им теглил една майна и си изтрил акаунта. После отишъл , хванал рейса за габрово и цъфнал на вратята на техните насвяткан с една бутилка ракия и си разправил всичко. След това нещата бавно ни сигурно му потръгнаха бавно нагоре. С приятеката си не се събра , вярно ама поне си изкара изпитите, пак подхвана работа , пак стана нормален за разговор и тръгна да наваксва изгубеното. В момента работи в Англия и го чакаме да се върне ноември месец. (Все пак за всеки случай няма да му казвам че играя WOW да не вземе пак да ми доказва ).
Смея да твърдя че тоя човек не беше ескейпис и изобщо не го интересуваха неща като залези. Гледаше само точки, предмети , доказване колко е добър ит.н. И въпреки че за мен явно избиваше някакви комплекси за себедоказване външо си беше ок - имаше стабилна работа, имаше си стабилна връзка без пререкания преди играта, беше отлични в обраованието си. Защо стана така с него - той не може да си обясни, а камо ли ние. Някак си все още не мога да осмисля факта че от трима причтели почнали едновременно да играят зацикли тъкмо този с най-големите парични приходи, с най-добре върващото образование и с най-стабилната социална връзка. Аз си намерих работа и точно тогава и дадох приоритет да се докажа и намалих играта, а човека който първо ни зариби също му се наложи работно да не се покрива с WOW и първо намали , после съвсем спря да играе. Но от трима ни - само този който зацикли имаше работно време свърващо ранния следобед и можеше да започне да участва сериозно в късния етап на играта.
Внимание! - Тази история е а конкретен случай, по темата е но в никакъв случай , подчертавам дебело в никакъв случай не е показатена или обобщаваща за играещите като цяло нито пък визира който и да е от форума. Просто искам да я споделя.
П.П.С. Имах много правописни грешки, моля не се заяждайте за тя - писах прекалено бързо и винаги като разказвам за този случай се изнервям и то много.
Лека нощ на всички които четат дотолкова късно форума.
Мнението ми за тях е, че всичките до един са много свестни хора и най-важното е, че умеят да се владеят и не допускат играта да превземе животите им. 
Ще го имам предвид.
