ShadowDance

Бтв, за мен правилата тип "няма шпионски филм без антагонист", "няма комерсиално кино без този и този похват" не могат да се считат за абсолютни. По простата причина, че няма абсолютни правила за това какво е шпионски филм, комерсиално кино и т.н. Можеш да кажеш "това със сигурност е комерсиално кино" за определен филм, но не винаги можеш еднозначно да определиш всеки филм.

Пак уточнявам - не става дума за липса на правила, само за това че нещата не се основават на абсолютни такива.

Тоя спор приключи. Абсолютни правила в научния смисъл няма, ок. Има абсолютни правила в смисъла на изкуството.

И как да не можем да определим кой филм е шпионски?!

Пак опираме до това, че ако всяко а е б, то не всяко б е а. Т.е. можеш да кажеш, че всеки филм направен по някакво клише е шпионски, но не можеш да кажеш точно в каква степен трябва да излиза от него за да престане да бъде шпионски.

"Абсолютни правила" си има речников смисъл и той е универсален. Нека да кажем, че правилата са общи и да се разбираме като хората.

Roland wrote:Почти на ниво как? Как го оценяваш? По какъв начин ги сравняваш? По какви критерии ТОЧНО сравняваш ТОЧНО тия ТОЧНО със симфонична музика или опера?!

Щото другото са празни приказки.

По критерии, че някои от тях съдържат елементи написани за и изпълнени от оркестър. Като Терион, примерно, дето си е мешавица от симфонична музика, оперно пеене и метъл. Апокалиптика не бих ги турила там - те са 4 пича с виолончела, които правят кавър на Металика, Сепултура и т.н., а напоследък и (за мое съжаление) собствена музика.

В тоя ред на мисли - Апокалиптика - метъл музика (кавъри) без барабани, поне в първите си два албума.

Понятието "шпионски филм" ми е прекалено нищо-значещо, но предполагам, че ако в него направят добре шпионираният и шпионинът, така че да не се знае кой е добрия, кой е лошия, ще се получи филм без антагонист.

Ъм, че то оркестри има и в песните на Селин Дион. Егати критерия за сложност

Roland wrote: Към Скърдж:

Всичко в поста ти е така и съм съгласен. Пак повтарям обаче каквото написах по-горе, което не си цитирал. Приеми го като въпрос "смяташ ли, че не е така?"

Нека се разберем - имам чувството, че масово се бърка в тоя разговор ефект с цели. Това, че има един куп ДРУГИ цели, с които може да се ползва клоуз-ъп, не променя единия конкретен ефект, който този клоуз-ъп винаги има, НАРЕД с евентуално другите ефекти, търсени конкретно като цел. Т.е. не е важно дали има, или няма значение, а дали впечатлението се получава изобщо. За това търсим (аз вкл.) контра-примери, а не за това дали може да се постигне емоционална интензивност по друг начин или дали може да се ползва клоуз-ъп с друга цел. И в двата случая имаме твърдо "да". Просто разговорът не е за това.

клоузъпът по дефиниция има за цел да представи детайл. с каква идея се показва тоя детайл от режисьора и как публиката ще го възприема са две други бири, често и без особена връзка помежду си.

Vivian wrote:

стига с тоя клоузъп. три бързи контрапримера:
- клоузъп на спящо лице
- клоузъп на говорител (телевизионен, във филм)
- POV/subjective клоузъп (спящите лица често се показват именно в такива)

POV -то, не искам да те разочаровам, но е отделна категория в писането на сценарии, в режисирането, а и в операторското майсторство. То е един от онези "специални случаи", за които си има отделна секция в учебниците, така че мъдро би било да не го намесваме, тъй като както знаем, дори в езика има две секции за subjective & obejctive при предаване на информация.

въпросната ортогоналност се съдържа в скобите на третото тире. малко повече относно как тая камера може по необходимост да е релевантна по темата за целите се споменава в края на предния ми постинг.

Vivian wrote: Абе аз нещо това не мога да го схвана за контра-пример. Имаш лице на спящ човек с очи затворени и всички екстри...с идеята, че сънят е свързан и със смърт като символ и допълнително натоварен откъм значение (няма да казвам конотиран!) и после имаш сънят на същия човек, който е натоварен със символи, асоциирани със смърт щото все пак иде реч за дядка дето се терори ше мре ли, няма ли да мре енд стъф. И според теб първият кадър не е въвеждал във вътрешния свят на героя преди да ти пусне самия сън, а по-скоро ти е давал инфото, че пичът спи??? Съжале, ама тука Бергман баш не го тълкувам както ти.

туй е щото си се конотирала впоследствие от съдържанието на съня. : )
ако не ти харесва, си избери за пример някой друг филм, дето не сънуват ковчези. "осем и половина", или пък "матрицата" - съмнява ме някой да може да се конотира от лицето на дървото киану, дори при най-добро желание.

Bace, ti chui muzikata na Therion i togava govori. Suvsem bukvalno meshat svruh tehnichen metul sus simfonichna muzika (cql orkestur) i operno peene (izpulneno ot operni pevci). V toz red na misli ima mnogo metuli s "klasichesko" muzikalno obrazovanie. Apocalyptica, kakto kaza Hristina, sa kvartet chelisti, koito nai-nejno sa zaebali nqkolko ot metul "absolutite" - nqma ni kitari, ni barabani, pone v purvite im albumi. Ayreon puk e edin pich koito si pravi dulgichki metul operi s interesni istorii, vpleteni v raznoobrazni kato izpulnenie pesni.

Che dori i pichove kato Trent Reznor (NIN) sa si bali mamata otkum igrachka. Napravata na pesnite mu chesto otnema adski dulgo zaradi nasloqvaneto na zvuci v tqh i vuobshte vnimatelnoto chovurkane na vsqka sekunda. Sushteveremenno edno posredstveno simfonichno ost moje da otneme pod mesec na koito i da e pechen kompozitor.

Ъм, а в Матрицата имаме клоуз-ъп къде точно?

Впрочем, как успя едновременно да ме цитираш и ОТНОВО да повториш грешката, за която говоря? Аз продължавам да приказвам за независим от целите ефект, ти ми обясняваш за целите.


Сашо, мен не ме касае хич кой какво е учил, то няма нищо общо с музиката, която изпълняват. Аз с моето образование мога да свиря и детски песнички по рождени дни. Зададох ти конкретни въпроси, отговори ми на тях. По възможност на кирилица, има си бутон над полето за постване.

Roland wrote:Ъм, а в Матрицата имаме клоуз-ъп къде точно?

Впрочем, как успя едновременно да ме цитираш и ОТНОВО да повториш грешката, за която говоря? Аз продължавам да приказвам за независим от целите ефект, ти ми обясняваш за целите.

напротив, точно по въпроса и в прав текст обяснявам, че ефектът зависи от предекранното устройство и нагласите му.

в "матрицата" има некви клоузъпи, когато плъгват нео в матрицата. не е точно спане, ама колкото за демонстрация върши работа.

Как ми го обясняваш? Ей на, примерно аз клоуз-ъпа при плъгването на Нео го вкарвам точно в контекста на интензивизиране (знам, че няма такава дума, ама откак сме го почнали тоя разговор ме сърби да я напиша ). Сега, винаги можеш да ми кажеш, че на теб пък не ти изглежда така, аз ше ти кажа, че ментиш, ти на мен - нещо префърцунено с нет-сланг в него, и накрая ще стигнем до прекомерно ънкуул и нууб извода, че всичко е субективно

Roland wrote:Как ми го обясняваш?

Scourge wrote: с каква идея се показва тоя детайл от режисьора и как публиката ще го възприема са две други бири, често и без особена връзка помежду си.

Т.е. basically твоето твърдение е, че ако слънцето топли, то не може да е жълто, ако съм искал да нарисувам косата на портрет руса, не може да излезе къдрава. А също и че ако ти отрежа палеца на дясната ръка, за да те осакатя, няма И да ме намразиш?

close, but no cigar.

Roland wrote:Естествено Да не говорим, че развитието, на което се намира съвременната популярна/комерсиална/слушана за кеф/етц-рандъм-определение музика, професионалната/сериозната/класическата/не-се-заяждайте-за-терминология музика го е минала преди около 130 години Като средства и похвати 97% от всичко, което върви по музикалните канали, продава се по магазините и се свири по гаражи, е на ниво късем романтизъм.

Само за моя информация - кажи едно модерно/съвременно произведение на професионалната/сериозната/класическата/не-се-заяждайте-за-терминология музика?

Хмм, зависи какво разбираш под "модерно/съвременно". Принципно при нас такова нещо като НАИСТИНА модерно/съвременно няма, защото то се случва някъде си и докато добие (ако ще добива) световна популярност, понякога минават десетилетия.

Но да речем Оливие Месиен и неговите произведения, примерно "Двадесет погледа върху младенеца Исус" за пиано.

http://en.wikipedia.org/wiki/Vingt_rega ... J%C3%A9sus

От тоя линк може да се стигне и до страницата на самия Месиен.