ShadowDance

А мен ме радват изключително много.

beliefcontrol wrote:Електронните издания са с рисунки на фенове и освен това е все тая какъв jpg ще прикачат към текстовия файл.

При печатните издания се стараят да подържат традицията и стила от предишните книги, което аз оправдавам.
Няма по-дразнещо нещо от рязка смяна на дизайн на кориците по средата на поредица, а в случая след 12-13 излезли книги.

Няма и по-дразнещ бездарник от Даръл Суийт в дизайна на фентъзи корици, но това е съвсем отделна тема.
Всъщност, най-вероятно има, но не ща да ровя из боклучиви фентъзи картинки.

При българските картинката е по-малка и не си личи чак толкоз, а понеже имам 11 от тях, ще си купя и последните 3 + прелюдията в превод, когато излязат всичките.
Нищо, че интересът ми да разбера края на историята отдавна клони към нулеви стойности.

Ами да нещо на корици не се получават рисунките му, иначе си има мн интересен стил и на мен ми харесва, а това че са изрязани ги загрозява повече.[/img]

Yan wrote:

Еск wrote:Поне е разцепен на 3, а не на 10, нямаше да се учудя да е на 10...
Дано наистина остане нещо от Робърт Джордан в тези книги.

Сандерсън е в пъти по-добър писател от Джордан, така че дано Джорданизмите и безумните развлачвания са ограничени до минимум.

То си личи кое го е писал Джордан и Сандерсън е на по-слабо ниво. Развлачването и страниците описания в повече са факт, но след 7-ма книга.

Абе Джордан можеше и да ги развлачва нещата, но все пак щеше да е по добре ако той си беше завършил поредицата. Сандерсъм пише някакси по елементарно (макар и по-стегнато) , пък и не съм сигурен колко от развитието на героите в последната книга са това което било според Джордан, и това което Сандерсън е дописал.

sauron wrote:Абе Джордан можеше и да ги развлачва нещата, но все пак щеше да е по добре ако той си беше завършил поредицата. Сандерсъм пише някакси по елементарно (макар и по-стегнато) , пък и не съм сигурен колко от развитието на героите в последната книга са това което било според Джордан, и това което Сандерсън е дописал.

Всяка глава, която Джордън не е успял да напише, е било описано какво трябва да се случи лично от него. Така че не вярвам Сандерсън да си е измислял неща.

Като човек, чел 3 книги на Сандерсън и достатъчно части от Джордан (ако и не в контекст, но доколкото разбирам последните постове говорят за чисто словесни умения), само ще отбележа, че Джордан е безкрайно (не ползвам думата просто ей така) слаб стилист, докато Сандерсън е по-скоро занаятчия, отколкото артист конкретно в това отношение, но пък много добър.

Съвсем лека спам реклама от мен. Скоро излиза http://www.bard.bg/categories/?cid=140

Нямам търпение да прочета нещо лично на Сандерсън.

По-елементарно (като стил) от Джордан е доста трудно да се пише и да си намериш издател.

И това го казвам с най-добри чувства към него. Дори когато бях хипер фенбой на Колелото, стилът никога не ми се е струвал особено добър.

На мен стилът на Джордан като цяло доста ми харесва. Леко отнесен на моменти, но добре успява да те потопи в атмосферата, когато има такава. Някъде 7-8 том атмосферата и действието отстъпват място на... здравият пълнеж... за да се върнат отново нещата в релси чак към 10-11 том. Но като изключим няколкото слаби тома, на мен другите ми харесват как са написани. Когато нещо се случва, когато има действие, по-задълбоченият поглед върху детайлите поне на мен не ми пречи, явно за всеки е различно.

Колкото до стилът на Сандерсън - хареса ми. Доста страннен завой от монотонно развитие на нещата и много леко напрегнатата обстановка към в края на 11-ти том, към доста забързано, стегнат стил( както някой спомена) и атмосфера, наситена с напрежение. Очаквам с нетърпение другите два тома, живот и здраве. Според мен едва след техният край ще можем да правим съпоставки за това кой стил е по-добър за поредицата.

annorion wrote:На мен стилът на Джордан като цяло доста ми харесва. Леко отнесен на моменти, но добре успява да те потопи в атмосферата, когато има такава. Някъде 7-8 том атмосферата и действието отстъпват място на... здравият пълнеж... за да се върнат отново нещата в релси чак към 10-11 том. Но като изключим няколкото слаби тома, на мен другите ми харесват как са написани. Когато нещо се случва, когато има действие, по-задълбоченият поглед върху детайлите поне на мен не ми пречи, явно за всеки е различно.

Пич, какъв поглед върху детайлите бе?! @_@ В смисъл, мога да приема да се говори политически коректно, да се използват по-меки думи за по-тежки прегрешения и да се търси положителното, но В ЕДИНАДЕСЕТА КНИГА НЕ СЕ СЛУЧВА НИЩО! Практически и фактологически в нея НЯМА събития. НЯМА сюжет. Какви детайли изобщо?! Не можеш да напишеш книга от 800 страници и в нея да има САМО детайли, това е като да сипеш в една чаша брашно и мляко, да ги разбъркаш, да ги сложиш в камерата и да ги наречеш сладолед, ебаси!

Според мен се бъркаш, в десета нищо не се случваше, в 11та имаше две-три минорни събития които се случиха ей така колкото да не е без хич.

Roland wrote: но В ЕДИНАДЕСЕТА КНИГА НЕ СЕ СЛУЧВА НИЩО! Практически и фактологически в нея НЯМА събития. НЯМА сюжет. Какви детайли изобщо?

Подозирам, че имаш предвид ДЕСЕТА книга, в която всички се оглеждаха към небесата и се чудеха какво ли значи огромното количество сила там и си приглаждаха полите/респ. брадите; защото единадесета си беше пълна със събития...

Spoiler: show

Мат и Перин най-накрая доведоха до край затлачените си проблеми с техните половинки, Елейн си получи трона, Егвийн почна да манипулира сестрите в Кулата... всичко това се случи в 11

и според мен единадесета е една от добрите, подозирам, че Р. Дж. вече е знаел диагнозата си.

Ъм, Zee, това бие на стокхолмски синдром направо. В смисъл, като си прекарал два месеца, в които всеки ден са те изнасилвали групово по пет часа, а после два са те смелвали от бой, чувстваш някаква небивала благодарност и обич, когато внезапно САМО те смелват от бой два часа. Тия работи, дето ги споменаваш, са неща за по една глава (те в толкова и стават), не за стотици страници книга. Въобще, как ще е една от добрите за бога?!

Ако говорите за Нож от блянове , имаше симулация на действие но реално всичко се въртеше в кръг. Всичко което чаках да стане в Нож от блянове взе че стана в Бурята и то както трябва.

Много лесно отписахте романса между Тюон и Мат, съюзяването на Перин със сеанчанците и бавното набиране на съюзници сред Домовете и войски от Елейн, докато междувременно се бори с Черната Аджа и шпионите. А в единствената глава с Егвийн се вижда, че най-накрая е поела съдбата си в свои ръце. Тоест, въпреки всички хвалби за държанието й в 12 том, тя поумня една книга по-рано.