Съжалявам, че ще върна спорния въпрос, но бих искал да изясня действията си, за да няма обидени. Искам да подчертая, че се опитвам да бъда разумен и благонамерен. Реакциите в топика донякъде ме изненадаха, така че взех някои лични постъпки по въпроса, но бих искал да си развия мислите.
Roland wrote:
3) Няма да го обсъждаме, само ще ти го изясня - наглост е, че на цялото количество обяснения (ОБЯСНЕНИЯ, да повторя, не заяждания или дори спорене), които Емо изписа, накрая ти му се заяде за пълна глупост, защото си свръхчувствителен към светостта на българския език и твърдо убеден, че и той, и аз го мразим. Което е ПРЕДРАЗСЪДЪК, при това неверен.
В поста си изрично написах, че коментирам само едно твърдение. Предоставих възможност да се игнорира мнението ми, ако за автора на твърдението то е маловажна част от това, което иска да каже (каквато то е и следователно...). Оттук насетне не се виждам като съгрешил в каквото и да е, най-малкото в "неуместност". Форумът затова е форум, за да можем да коментираме всичко, което ни хване окото, по начина, който смятаме за правилен и отразяващ мнението ни.
Ако за някого моя отговор не е интересен (като рандъм саркастично заяждане на маловажна част от пост), той просто се игнорира. Малко е да се каже, че в случая имаше overreaction.
Дали е неверен предразсъдък, ще оставим за дискусия след един пример, който ше дам по-късно, когато изчета всичко.
Заяде му се тотално не на място, тъй като да, НАИСТИНА е ЕСТЕСТВЕНО да няма учебници по стил, понеже в България никой автор не възприема писането като професия със собствени правила, и никой не е седнал да пише подобни книги. Поради което литературата ни е на ниво долнопробна фантастика, евтини гангстерски чикии и самиздат поезия. СИТУАЦИЯТА на българската литература е такава, че е естествено да няма учебници по стил. Нека припомня - популярни такива. За сравнение - в Barnes & Noble имаше цяла огромна секция литература ЗА писането. Такива книги в България няма, или ако има, са писани преди аз да почна да се интересувам от литература и да почна да следя кво излиза на пазара.
Сам си го казваш с последното изречение.
И обрисуваш точно смисъла на поста ми. Ти си започнал да се интересуваш от литература през 2001-ва, или за да съм щедър - 93-та. Пропускайки всички постижения на литературата ни и на изследването й, осъществени през миналия век.
Ще напомня, че в поста на Емо никъде не е ставало дума за книги от последната една, две или пет години. Което беше другата цел на поста ми и ще се върна след малко към нея с последното ти обвинение.
Понятието за стил нещо, създадено в тия петнайсет години ли е? Литературната наука е била пиедестализирана в България по комунистическо време, заради силните руски традиции в областта. Дори да приемем, че няма материали върху стила (в което силно се съмнявам, но не коментирам с абсолютна сигурност, тъй като не съм ровил аз; но зная, че
има и съм виждал най-малкото
учебници по стилистика; ако не сборници със съвети от автори - практика, която може би не е била популярна тогава), намираеми в България, това определено не е естествено и определено не с презрителната конотация на думата, вложена в оригиналния пост.
Ако ситуацията се промени, ще бъде ЕСТЕСТВЕНО да има подобни книги. В момента е ЕСТЕСТВЕНО да няма.
Отново при презумпцията, че такива трябва да са излизали в последните десет години (до когато работеше Народна Култура, да кажем), с което изведнъж стават по-меродавни от предните.
И на това после си позволяваш ТИ точно да го обвиняваш, че не умеел да пише, че и саркастично, отгоре на всичко, с подканяне да прочете топик, нали. Човекът, който влага двойно повече време в обмислянето и писането на постовете си от теб, мен и Морви накуп.
Защо "ти" е с главна буква? Не влагам колкото Емо в обясняването, но влагам доста повече от повечето хора тук.
Та ей туй е наглото. В моите очи поне. Ся, не претендирам за обективност, ма аз така ги виждам нещата, затуй и го постнах коментара
Думите ми могат да бъдат сметнати за по-остри от нужното, донякъде в отговор на по-острите от нужното такива на Емо. Въпреки това те не губят своя смисъл. Емо е човек, който много държи на добрата аргументация и правилната комуникация. Логическата последователност от аргументи и примери, както и с теб сме си говорили неведнъж, не е всичко в един спор.
Колкото и да е маловажен този откъс от аргументацията и примерите на Емо, той е тотално показателен за основата на целия спор, която и сам си изтъкнал и срещу която недоволствате, но не правите нищо, за да разсеете. Напротив, коментари като този просто градят върху гореописания предразсъдък на обичайните спорещи по езиковите теми.
Ето защо изразяването е важно. Не по-малко важно от аргументацията и примерите.
След всичко това, ще поясня още нещо. Не се смятам за изконно прав, затова и не тръшкам, когато някой ме обвини в нещо. Ако съм се объркал, още по-добре. Ако не съм се объркал, мнението ми все ще е от полза. Ако бъде прието както трябва и бъдат направени изводите от него.
Не забелязах да стана това.
Толкоз от мен по темата. Мисля, че след обвиненията ти имах право на последна дума и призовавам да прекратим това, който каквото си извел, извел.
4) Проблемът, за да ти го изясня, е че всеки пост в тоя топик от един момент нататък, пък и във всеки продължил по-дълго спор, е резултат, както като съдържание, ТАКА И КАТО ТОН, на предхождащите го страници. Ти не си ги чел, не си влязъл в тона, а си седнал да го коментираш...
Не смятам това за проблем, но и не смятам да задълбочавам тая дискусия, въпрос на разбирания.
Оргазъм ли получаваш, докато се лигавиш по тоя начин, че се държиш като... Айде да не продължавам! Искам да ми цитираш това правило, дословно преписано от учебик по граматика/издание на БАН или в каквото още би могло да бъде публикувано, заедно с авторски колектив и година на издание. Ако обичаш. А ако не обичаш, просто млъкни. Най-сетне.
- Здрасти. - Той се усмихна.), тя просто вече няма да МИ звучи на български. А на английски. Не искам аз да съм първият, който ше се хвърли с такова чудо на бг пазара, така че питам: има ли други? 
Иначе и Да Винчи, и Пикасо, и Дали са майстори - всеки по своему.
