ShadowDance

"Милиард години до свършека на света"?

Поредната точка за близнаците:) Морви каза, че си познал, Дем, така че ти си на ход.

I am good!

Обаче пак трябва да мисля загадка...

Ето я все пак:

"Сега вече ****** не се съмняваше, че наистина се е озовал на Земята и че Пътешествието беше завършило успешно. Той забрави за гордостта и надменността си и бавно коленичи пред жената. Не само за него, но и за всички негови събратя, които го бяха изпратили на една почти безнадеждна мисия през осемстотин двадесет и петте трилиона мили космическа пустош тя беше представител на една раса, която времето и спомените бяха превърнали в божествена. А тя стоеше изправена, горда представителка на Човешката раса и го гледаше с очите на тази раса и когато бавно склони глава, ****** отдаваше почит не на нея, а пред историята, легендите и дългото, мъчително изгнание на неговите предшественици.
Най-сетне се изправи и протегна напред ръце с разтворени длани, по келшкския обичай за посрещане и тогава тя го заговори. Говореше на някакъв странен, много странен език, защото макар никога досега да не беше я виждал, гласът й му се стори безкрайно познат и близък и въпреки че не познаваше езика, на който се обръщаше към него, той с изненада установи, че разбира думите. "

Абе не знам, обаче някой като познае, разяснете сюжета, че ми стана интересно :Р

Жокерче, че нещо се ослушвате :

Следващите няколко изречения точно след горния пасаж:

" За миг това го уплаши, и първото обяснение, което му хрумна бе, че използва някаква форма на мисловна реч, която е в състояние да преминава дори през неговата разсинхронизираща бариера, ала почти веднага осъзна, че я разбира, защото говори Езика на Книгата, галактика. Сигурно се бе затруднил заради акцента и лекотата, с която го говореше.

-...не знаят, че съм тук - довърши междувременно жената първото изречение. - Кажи ми сега, кой от двама ни е лъжец? Извървях редом с теб безкрайния път, стотици нощи лягах до теб, а сега ти дори не знаеш името ми. "

Е не се знае, видно е, но и аз искам подробности после, мое и на лс.

Няма да чакам повече.
Книгата е "Градът на илюзиите" на Ле Гуин.
Сюжет - Фалк е тайствен странник, загубил паметта си и попаднал на Земята, управлявана от пришълциte шинги, най-великите лъжци във Вселената. Не ми се преразказва повече, пък и сигурно ще нявляза в спойлъри(не че този пасаж не е лек спойлър и той всъщност, но все пак... ).

Ахъм... Дем? Ехоооооооооооо??? Тук сме!!! Ей на, махаме, че да ни видиш! Деееееееееееееем?

Какво бе, Марфи?
Мислех, че се подразбира, че сега някой друг е на ред, няма все аз да пускам. Който е доброволец да заповяда.

Няма съм аз, ма ше помоля ако случайно няколко души постнат едновременно, да важи само на този, който е постнал първи, а да останалите тактично да си затрият постовете и да си ги запазят за едно по-добро бъдеще. Че точно така замря миналата игра...

Като гледам няма навалица от желаещи да пускам, но за протокола подкрепям Роланд по въпроса.

"Човек се отегчава от всичко, ангел мой, това е природен закон, нямам вина за това.
И ако днес се отегчавам от една история, която цели четири месеца ме беше погълнала, нямам вина за това.
И ако в мен е имало толкова любов, колкото в теб добродетел - наистина не беше малко, - то не е чудно, че и двете са свършили по едно и също време. Нямам вина за това.
Следва да разбереш - от известно време ти изменям, принуден донякъде от твоята безжалостна нежност! Нямам вина за това.
Днес една жена, която обичам безумно, иска от мен да те пожертвам. Нямам вина за това.
Чувствам, мога да бъда обвинен в клетвонарушение, но ако природата е надарила мъжете с постоянство, а жените с упорство, нямам вина за това.
Повярвай ми, избери си друг любовник, както аз си избрах друга любовница. Този съвет е добър, много добър, ако не ти харесва, нямам вина за това.
Сбогом, ангел мой, взех те с удоволствие, напускам те без съжаление; може би пак ще се върна при теб. Такъв е животът. Нямам вина за това."

Интерполирайки - Опасни връзки.

"За негова чест ще кажем, че не обръщаше никакво внимание на модите. С отвращение гледаше косматите, рошави, неподстригани младежи с износени и изкърпени джинси, с мръсни вратове, с нелъснати обувки. И му беше просто необяснимо как може да търпят тия бради по лицето си, не ги ли сърбяха, не им ли пречеха, как можеха изобщо да спят с тях?"

apt, eh?