ShadowDance

Matrim, а отдаваш ли значение на факта, че раждането и смъртта се случват веднъж в живота на човека, а пък срещи и раздели, да не кажа голяма дума, ама под път и над път. Биографичните филми са посветени на определен човек и това е и предназначението им - да ни покажат целия живот на даден човек или поне по-важните етапи от него. Докато за Closer и всички от сорта моите думи важат напълно.

Ех, как успя да ме въвлечеш в спор (от което аз най-много се пазя по форумите).

А ти осъзнаваш ли че това за раждането и смъртта беше опит за шега?

Да бе, да, напълно, ама забравих да допълня поста си с подходящи емотикони, че да придам истинския вид на това, което исках да кажа. Че даже бях написала Mat, ама навреме се усетих и се поправих.
Та исках да кажа, че филмът все пак е ограничен в определен брой минути и трябва да ни покаже най-важното, случващо се на главните герои. А и понякога прекалено многото детайли размиват общата картина. Някакси действието се вторачва в подробностите и се губи цялостта.

Ммм приятен филм, с качествена атмосфера и добра актьорска игра. Мен пък ме изкефи похвата без мноо приказки внезапно да се прескачат няколко месеца от развитието на сюжетната линия и зрителят да остане леко замаян и объркан в първия момент. Няма какво да се обясняват и да разводняват фабулата. Филмът неслучайно е само с четирима актьори и е базиран предимно на диалози м/у тях. Лаконичността е търсен ефект и придава стил. Диалозите и реакциите са съвсем истински и това е от основните качества на филма. Само краят малко ми увисна, не че не беше подходящ просто ми дойде прекалено изведнъж...
Все пак можеше още 5-6 пъти А да се раздели с Б и да тръгне с Ц, докато Д сваля Б и тъжи за Ц... хехехе

ми за мен си беше комедия.Диалога рулз да, ама кажете това истински чувства ли бяха?То не бяха раздели не бяха събирания.Както Матрим каза това си го има във всяка сапунка.