ShadowDance

Черно-бяло не съм, поне не си спомням, но черно-бяло-зелено съм . Беше много кошмарно. През деня си четох една детска книжка с много готини картинки. Едната картинка заемаше две страници A4 формат - преобладаваше зеленото и представляваше баба и дядо (също в зелено) в нещо като файтон, заобиколени с много деца, пеперудки, цветенца и прочие лигни. Вероятно адски horror усмивките на дядото и бабата са провокирали онзи ужасен сън същата вечер, в който те препускаха с файтона след мен и ме гонеха из кварталната градинка. И пак всичко беше зелено - т.е. все едно го гледам през зелени очила...


Хех, Джаар, май не си единствен, който се е сънувал в света на Колелото... аз сънувах многоцветни камани в онзи си сън . А за сънищата за ежедневието... всъщност никога не са нормални, винаги има нещо в тях, което ти бърка в усещането за "всичко е наред, всичко си е на мястото"...

Винаги цветно. Не се сещам някога да съм сънувала черно-бяло, а аз сънувам много и то всяка вечер.
Освен това на няколко пъти ми се е случвало насън да намеря страхотни решения на проблеми, които имам наяве. На някой от вас случвало ли му се е?

Винаги черно-бяло. Или поне в повечето случай..
Т'ва с падането също често ми се случва, и е много кофти, всъщност :Р
Друго много гадо нещо е като сънувам, че съм си решил голям проблем, или че нещо много-много-много хубаво нещо ми се е случило и кат се събудя разбера, че е било само сън.. ;/

Винаги сънувам цветно. Дори с повече цветове, отколкото може да възприема човешкото око. Все още ли съм на първи стадий?

Спомних си веднъж как бях болен с висока температура и през деня играх Brood War и после цяла нощ сънувах/бълнувах как зергите неумолимо изтребват тераните. А протосите опитаха нещо да помогнат, но бързо се ометоха, спасявайки кожата. Беше много мъчително - строиш бункери, а отвсякъде те заливат хидри и кучета...

Насън често хем съм аз и да гледам през своите си очи, хем се наблюдавам отстрани, сякаш гледам друг човек. Много откачено... Случвало ли ви се е?

Jaar, в сънищата всичко може да се случи :Р

Jaar: редовно :) Винаги перспективата ми прескача неуловимо, винаги местата/обстановката се сменят невероятно и все пак сеъвсем естествено....

Сетих се за един сън, който често съм имала като малка. Има една улица, която си е съвсем действителна, доста стръмна (много обичах да се засиля надолу с колелото и след няколко секунди вече долу да натисна контрата...)., широка и открита. Движат се и коли. Та аз сънувам, че съм на тази улица и изведнъж губя чувство за равновесие, падам на четири крака и започвам да се търкалям. Представете си, че хвърлят някого от кола, а камерата се върти в обратна посока, и пак няма да е същото :) Знам, че трябва да спра, защото е опасно, но земята под мен никога не застава на едно място, усещането е съвсем физическо и се събуждам със свит стомах. Ужас.

Летенето ми се случва от време на време - то поне е приятно. Умирането не е. Веднъж сънувах, че умирам, и беше най-гадното нещо, което ми се е случвало. И не видях какво става после :) Беше твърде истинско, почувствах се така, както бих се почувствала наистина, и установих, че смъртта не е за мен :)

И на мен ми се е случвало да летя на сън. На гърба на розов слон. Не се шегувам. Даже този сън го сънувах два пъти.
На мен често ми се случва да сънувам един и същи сън повече от веднъж. Усещането е много странно. Сънуваш нещо и внезапно "излизаш" от съня и си казваш; "Това вече съм го сънувала. Сега небето ще потъмнее и отсреща ще се появи голям град. И пак ще започна да падам"...
А умирането - ами то беше само веднъж, но се събудих много бързо. Моите кошмари обикновено са свързани с бягане. Онова гадното, когато бягаш и не ти достига вече въздух, и в един момент се обръщаш и осъзнаваш, че си изминал само няколко крачки. После внезапно се събуждаш и се чувстваш като парцал.

да, тва е гадно, бягаш със всички сили, а всъщност се тътриш.
И друго гадно нещо е като те събудят докато сънуваш нещо хубаво.
При мен поне е така, де, щото рядко помня като сънувам и не е приятно да ми равалят кефа в един от малкото случай ;/

едит: а аз си имам диймкечър, ма никаква работа не върши, май ;(

А, при мен умирането си беше много... обикновено. В смисъл, изобщо не беше неприятно изживяване. Дори напротив. А и ми беше интересно какво ще стане след това. Ама освен, че видях луната за малко, нищо друго не стана.

Не се оплаквам, но почти никога не сънувам кошмари. Може да е нещо не особено симпатично/комфортно за сънуване, но пак не го възприемам като кошмар. И по-скоро се чувствам овързан и неспособен да мръдна в такива случаи... Разбирам ви какво имате предвид с изтощителното бягане, но никога не ми се е случвало.
Единствените истински кошмари, които съм имал, винаги са били свързани със змии. Но това е разбираемо, имайки предвид фобията ми...

А пък на мен ми се е случвало да изпадам в състоянието, наричано "сънна парализа". Тоест тогава не знах, че така му се викало, но в последствие от Дискавъри научих, че си имало научно наименование това чудо. Да чукам на дърво, от доста време не ме е спохождало, слава Богу! Неописуемо гадно изживяване! Започва се с това, че си лежа в собственото легло, предполагаемо будна. Всичко наоколо си е по нормалному. В даден момент усещам нечие чуждо присътвие в непосредствена близост до себе си, но не мога да видя никого, а ако случайно видя някой, то той е някой мой близък... Докато се чудя какво става, нещо/някой буквално ме затиска, чувството е неописуемо реално, сякаш бетонна плоча натиска гръдния ми кош, заплашвайки всеки момент да строши ребрата ми. Веднъж в подобен момент успях да мръдна и докопах нечия ръка, зеленикавокафява, с дълги кокалести пръсти и няколкосантиметрови черни нокти. Друг път от леглото ми се изтърколи отрязана ръка на кукла, което кой знае защо успя да ме разбуди напълно, аз се изправих седнала в леглото си, но все още със силна болка в ребрата. Имам предвид не сърдечна болка, най-тривиална силна болка като че ли наистина нещо много сериозно ме е притискало. Друг път до леглото ми стоеше някакъв тип, нисък, на около петдесетина години, с черна къса къдрава коса, кривоглед, който, като видя, че го гледам, измъкна някакъв шиш и се опита да го забие в окото ми. Успях да мръдна буквално в последния миг, отново седнах в леглото си, но този път наистина бях вече в прединфарктно състояние. Трудно ми е да ви опиша колко истинско, реално, дори живо изглежда всичко в такъв момент. В началото, първите пъти, когато ме спохождаше подобно състояние, се опитвах да викам. В смисъл не мога да мръдна дори на милиметър, но се опитвах да извикам някого, най-често, естествено, майка си. Най-гадното беше, че когато веднъж това стана, си помислих, че успях да извикам, при което майка ми влезе, аз се успокоих, тя дойде да види какво ми има и защо съм толкова изплашена, при което понечи да ме пипне по челото със същата оная описана по-горе от мен ръка... Тогава окончателно се разбудих, тоест установих, че майка ми си е в другата стая, жената и хал-хабер няма за изживяванията ми, но аз преживях излишно душевно сътресение. Дълго време не знаех какво точно да мисля по този въпрос, когато по споменатото вече Дискавъри не попаднах на предаване за смущенията в съня, където някакъв учен описваше точно моето преживяване. В някои от цитираните от него случаи дори подробностите и детайлите си съвпадаха. Нарече това състояние "сънна парализа", обяснявайки го със следното: тялото фактически вече е заспало, мускулите са напълно отпуснати и обездвижени, а мозъкът е в някакво полубудно състояние, което води до впечатлението, че на практика си буден и виждаш всичко наоколо си, а същевременно подсъзнанието ти прожектира халюцинации, които би следвало да започват в първите фази на съня. Не беше ясно единствено по каква причина всички хора, които говореха тогава, разказваха сънища поразително съвпадащи с моя, но честно казано предпочитам да остана неосведомена по въпроса. Пък и в края на краищата може докато човек е в подобно състояние да се стимулират еднакви мозъчни центрове, които да водят до еднакви халюцинации, нали?
Между другото точно Дискавъри ми помогна да се справя донякъде с тоя проблем. Оттогава, ако не дай си Боже ме споходи подобно състояние, понеже в такива моменти нищо не ми пречи да разсъждавам, си казвам: "мамицата му, пак проклетата сънна парализа!" и някак си се успокоявам, след което криво-ляво успявам да се разбудя, пренебрегвайки доста успешно усещането за чуждо присъствие до себе си. Е, после трудно мога да заспя отново, ма пак по-добре отколкото да се гърча в подобно състояние.
Ето какво намерих по въпроса:
http://watarts.uwaterloo.ca/~acheyne/night_mare.html
http://watarts.uwaterloo.ca/~acheyne/S_P2.html#SPREM

Наскоро сънувах, че съм се показал от прозореца на някакъв хибрид между колело и Тойота , движещ се с много висока скорост и режех главите на някакви хора с един гигантски сатър Също така съм се прибирал вкъщи, но вместо родители и сестра, съм заварвал напълно непознати хора, които ми казаха, че нашите са се изнесли преди няколко седмици и аз оставам с *** в уста.

Не мога да кажа със сигурност, но мисля, че сънувам цветно. Относно съновниците - склонен съм да вярвам(само на доказал се съновник), тъй като ми се случи нещо доста странно през изминалата година.

Марфа, в такъв случай, предполагам дриймкечъра ми все пак върши работа.. ;Р
та, и на мене ми се е случвало подобно нещо, ма съвсем нормален сън, в смисъл, пак съм си така полу-буден ама не сънувам отрязани ръце ми съвсем нормални хубави неща
най-често ми се случва това когато съм сънувал, събудили са ме и след това пак съм легнал да спя...

Лелеее, Марфи, това е истински кошмар! Не се сещам да съм изживявала такова нещо... сега като се замисля, може и да съм, но кошмарите, логично, ги забравям бързо бързо. Имала съм изключително странни сънища, които не можеш да зачислиш нито към кошмар, нито към хубав сън, които помня. Но откровените кошмари... забравят се лесно.
А за реалността на изживяването мога да си представя... ужасяващо реално, че по-реално и от реалността. Не знам дали е вярно, но мисля, че когато човек сънува на сън сетивата му са двойно по-чувствителни и персептивни. Поне ако ми се случваха онези нещица с планините на живо, едва ли щях да усещам обстановката чаааак пък толкова реално.

Бтв, чувала съм, че на човек му е невъзможно да бяга на сън...

Elayne wrote:Бтв, чувала съм, че на човек му е невъзможно да бяга на сън...

Че някои даже го правят на яве докато спят.

Едит: За бягането иде реч.

Marfa напълно те разбирам!Изживявал съм същото няколко пъти.Пълен ужас!Само че при мен е малко по-различно - без халюцинациите.Просто съм на ръба на съня - тялото ми не може да помръдне, но разсъждавам напълно трезво и мозъкът ми някак знае че съм буден.Чувствам се като парализиран и дори изпадам в паника че няма да мога да си поема дъх.В такива случаи с огромни усилия и мобилизация се опитвам да повдигна ръка или крак и някак да изплувам от "състоянието" накрая се получава, но много трудно.После направо ме е страх да заспя