Posted: Thu Dec 16, 2004 10:31 am
Последните два такива случая, за които се сещам, са "Като гореща вода за шоколад" на Лаура Ескивел и "Деветата порта" (книгата всъщност се казва "Клубът Дюма" в оригинал) на Артуро Перес Реверте. И в двата случая гледах първо филма, след което прочетох книгата, и двата пъти това което бях видял на екрана ми допадна с това което съм прочел. Разбира се, книгите бяха различни от филмовите версии, но всъщност така и е по-добре, защото една книга никога не може напълно да се пресъздаде напълно точно на екрана.
В тази връзка, наскоро видях един филм по HBO, който се оказа по книга, и мисля да я потърся - "Престъплението на отец Амаро". В едни форуми за филма прочетох, че книгата била далеч по-добра и ми стана интересно. Иначе несполучливи адаптации на книги има колкото си искаш, дори и с български филми. Например много хора са раздвоени за екранизацията на "Осъдени души" от Димитър Димов. Аз първо гледах филма, така че някак си по-леко възприех разликите, и на мен ми хареса екранизацията, но с хора които първо са чели книгата, съвсем не беше така. Като захванах българското кино, сега се сетих че прочетох "Лавина" точно заради филма
Както и да е, струва ми се че най-големия проблем при екранизациите е, че книгата ти дава много по-голяма свобода на въображението, докато филмите - не толкова. Така че май всичко си зависи до лични нагласи. На мен на пример екранизацията на "1984" не ми хареса, докато съм чувал хора да казват че е гениална. От друга страна, като цяло, "Властелинът на пръстените" (в удължената версия, да отбележа) повече или по-малко ми допада, макар че на определни моменти доста се издразних, най-вече при "Двете кули". За мен лично е най-важно да се запази духа на книгата, от там нататък режисьора би трябвало да има свобода.
В тази връзка, наскоро видях един филм по HBO, който се оказа по книга, и мисля да я потърся - "Престъплението на отец Амаро". В едни форуми за филма прочетох, че книгата била далеч по-добра и ми стана интересно. Иначе несполучливи адаптации на книги има колкото си искаш, дори и с български филми. Например много хора са раздвоени за екранизацията на "Осъдени души" от Димитър Димов. Аз първо гледах филма, така че някак си по-леко възприех разликите, и на мен ми хареса екранизацията, но с хора които първо са чели книгата, съвсем не беше така. Като захванах българското кино, сега се сетих че прочетох "Лавина" точно заради филма

Както и да е, струва ми се че най-големия проблем при екранизациите е, че книгата ти дава много по-голяма свобода на въображението, докато филмите - не толкова. Така че май всичко си зависи до лични нагласи. На мен на пример екранизацията на "1984" не ми хареса, докато съм чувал хора да казват че е гениална. От друга страна, като цяло, "Властелинът на пръстените" (в удължената версия, да отбележа) повече или по-малко ми допада, макар че на определни моменти доста се издразних, най-вече при "Двете кули". За мен лично е най-важно да се запази духа на книгата, от там нататък режисьора би трябвало да има свобода.