Модерните фантастични Young Adult автори и романи

[Demandred]

Според моя скромен опит с YA единствената съществена разлика с другите книги на същите автори е, че героите са тийнейджъри. Може би най-добрия пример за това е Gail Carriger. След като първата ѝ поредица the Parasol Protectorate е доста успешна, тя написва друга поредица в същия сетинг - The Finishing School. Единствената разлика е, че във първата поредица главните герои са възрастни, а във втората главните герои са на 14-18 години и действието се развива основно в училище, иначе като стил, тип хумор, атмосфера и т.н. всичко е едно към едно. А след това, сякаш нарочно за да покаже още по-добре колко е изкуствено това разделение, Carriger написа нова поредица пак в този сетинг, в която главните герои са на 20-21 години и доста immature за възрастта си, отново със същия стил и атмосфера, но тя обаче не се води YA.

Иначе The Finishing School си е доста добра поредица, ако ви се чете нещо с сериозни дози качествен хумор във викториански steampunk сетинг.

Друг YA роман, който четох наскоро и ме впечатли, е The Highest Frontier на Joan Slonczewski. Става въпрос за near future sci-fi, и има някои доста интересни идеи, особено за извънземните, които се появяват в един момент, авторката е професор по биология и има бая по-интересни идеи за тях от повечето си колеги. Обаче не съм сигурен как биха я възприели тийнеджърите, защото читателят е хвърлен направо в дълбокото без инфодъмпове в началото, а стилистично също няма нищо опростено или елементарно.

[tigermaster]

Ами, аз пък, с моя горе-долу никакъв опит, да кажа, че "Тъмните му материи" и "Мъглороден" ги четох последователно и минах общо шестте книжки за около две седмици - и с това на ума, Пулман ми се видя в пъти по-зрял не само откъм изразни средства, ами и откъм разглеждани тематики и так далше. Това, разбира се, беше преди близо десетилетие. Сега не знам как ще е, де, а и не го споделям като някакво предимство на Пулман спрямо Сандърсън, дори напротив - на Пулман извън тази трилогия не съм чел нищо, на Сандърсън съм чел, мисля, всичко излизало на български, извън продълженията на "Стоманеното сърце", и доста неща на английски.

Мисля, че това дали една история е янг адълт зависи единствено от две неща - да се вмества в PG/PG-13 рейтинг и да показва неща от живота на съвременни тийнейджъри. Вероятно това е и основното, заради което @Roland приема "Към небето" за янг адълт, но не и "Последната империя", въпреки сходствата - защото "Към небето", все пак, разглежда взаимоотношенията на ученици в училище, търкания между богати връзкарчета и низвергнати деца и прочие ситуации, които са напълно нормални за съвременни училища, при все фантастичния сетинг, докато във Вин никой млад читател няма да види почти нищо от себе си, поне в началото - доколкото тя е израснала на улицата, използват я за извършване на кражби и единственото, което й е важно, преди Келсайър да я намери, е може би да оцелее до следващия ден.
Това обаче може да е огромен проблем, за мен поне. Спрях да гледам "Игрите на глада" след втория филм, защото цялото нещо стана просто нелепо - на фона на всичката сериозност, където деца се избиват на живо по телевизията, за да забавляват аристокрацията, за Катнис беше важно каква рокля ще носи на бала и с кого от двамата секси мачовци ще се забие, и това - поднесено със сериозен тон, от който... Ъх. И с Бъфи имах подобен проблем, макар да й харесвах сериала прекалено много - сега даже не знам дали бих го издържал целия, честно казано - толкова държат да ни покажат живота на една нормална тийнейджърка/млада жена, на чиито плещи лежи целият свят, че изпадаме в тотални абсурди - от самия факт, че учи в нормална гимназия, вместо някъде, където да я подготвят като воин, защитаващ цялото човечество, до това свръхбогатият орден на Джайлс да я оставя да се трепе на зле платена работа в еквивалента на "Макдоналдс", докато едновременно с това настояват тя да им се явява на изпити, и още какво ли не. Има и други такива примери - истории, в които сетингът и сериозността не ми се връзват с тийнейджърщината и, съответно, нещото ми дрънчи на кухо. Аз затова и не съм чел или гледал повече такива.

[Roland]

Е то не е АЗ кое как приемем, тая книга е издадена от съвсем различен издател, в YA импринта, докатоистаните книги на Сандерсън са от Тор.

Иначе, забавното е, че книгите The Hunger Games са доста по-зрели от филмите - сериозна експлорация на ptsd и много по-сив край от филмовия.

[Moridin]

Обяснението на тайгъра ми допадна. В общи линии никога не съм чел нещо от тази категория (с изключение на Потър ако го броим) и май не смятам да го правя, разни хора могат да потвърдят как гримаснича на ученически бози и любовни трепети във филми и сериали, да си го причиня и в книга ми се струва светотатствено, аз в реалния живот едва го търпях тва училище В самия Потър това е by far най-досадната част от историята.

[Dr. Horrible]

Интересна дискусия! Да, спорно е кое е YA изобщо, както в някакъв смисъл е спорно кое е детска книга и книга за възрастни. Различни класики за деца са не по-малко стойностни от романите за възрастни, но все пак се наричат "за деца" основно защото главните герои са деца и съответно книгите разглеждат проблематика, която е особено актуална в света на детето. Но винаги може да се случи някой известна "книга за деца" да е в пъти по-зряла от книгите за възрастни и да е по-подходяща реално за възрастни - например "Малкият принц". Та границата винаги е условна, да.

И все пак има някаква разлика. И тя не е просто маркетинг стратегия, не е просто кое лого ще е на корицата, нито на кой рафт ще е книгата в американските книжарници. Има си нещо специфично в тези книги. Аз съм превеждал нефантастични и фанстастични YA автори - Сюзън Бет Пфефър (Последните оцелели), Дженифър Л. Арментраут (Поредицата Лукс), Сара Десен (Истината за завинаги), Олуин Хамилтън (Дете на пустинята). Не е изненадващо, че това, което превеждам, рядко ми е особено интересно, просто защото го чета и работя с него за пари Но искам да кажа, че има някаква разлика в стила. Най-често са от първо лице единствено число, обикновено главният герой е жена, обикновено на възраст между 16 и 19, често присъства темата за порастването и идентичността, има някаква форма на училище или колектив, в който има "яки" хора, които обаче са гадни и неприятни и се държат зле с героинята, често има проблеми с родителите, които са или отсъстващи или твърде изискващи, много често има любовна драма, в която всеки скандал се изживява от героинята ужасно тежко и драматично, често любимият на главната героиня е "лошо" момче със съвършени плочки и тя като докосне гърдите му усеща как сърцето ѝ ще се пръсне. Езикът е по-прост, не се целят особено дълбоки философски послания. Да, поотделно всеки от тези елементи може да присъства във всякакъв роман, но просто едновременното им наличие прави този род книги по-различни от романите, които не влизат в тази категория.

Примерно "Сивата сестра" на Марк Лорънс разказва за малко момиче, което отива в манастир, който не е много различен от магическо училище, "Корона от тръни" на същия автор също разказва за възмъжаването на едно момче, превръщането му във владетел и първите му любови, "Името на вятъра" на Патрик Ротфус също разказва за тийнейджър, който е в магическо училище, "Мъглороден" на Сандерсън разказва за млада жена, която овладява силите си и т.н., но тези заглавия не влизат в категорията YA, защото съдържат само част от елементите, характерни за нея. YA романите наистина са по-особени, съдържат тези неща, но ги разглеждат по друг начин. И може би ако сте чели един-два такива романи, не можете съвсем ясно да доловите разликите, както ако познавате един германец може да не разбере с какво толкова се отличават те като нация, но ако познавате 20 германци ще започне да ви се формира концепцията.

А "Тъмните му материи" не е изобщо YA и никога не е била. Макар някои да я наричат детска книга, Пулман казва, че намерението му винаги е било да пише за възрастни.

Иначе аз четох първата трилогия на Касандра Клеър - "Реликвите на смъртните" преди десетина години и общо взето ми допадна. Първата книга е много зле, наистина слаба като стил и натъпкана догоре с клишета. Но дори в нея се усеща от глава на глава как авторката се научава постепенно да пише и края на първата книга изглежда по-прилично като повествование от началото. И втората и третата вече си имат готини моменти и ми бяха приятни. След тях опитах "Ангел с часовников механизъм" - първата книга от трилогията-предистория, но тя ми беше много зле и така и не четох повече от авторката.

На Патрик Нес тази за ножа още не съм я чел, но планирам да го направя скоро, чувам много похвали!

Никой тук ли не е чел Сара Дж. Маас или Лий Бардуго или Катрин Ардън?

[Moridin]

"Името на вятъра" на Патрик Ротфус също разказва за тийнейджър, който е в магическо училище, "Мъглороден" на Сандерсън разказва за млада жена, която овладява силите си и т.н., но тези заглавия не влизат в категорията YA, защото съдържат само част от елементите, характерни за нея. YA романите наистина са по-особени, съдържат тези неща, но ги разглеждат по друг начин.

Прав си - въпреки че на хартия Името на вятъра наистина се развива в училище и това формира голяма част от повествованието, някак си е супер лесно да го забравиш (и точно затова е яка ). Героят е тежък индивидуалист, мислите и действията му винаги са някакси насочени към по-интересни неща в "широкия свят", той изобщо влиза в това училище само, за да си изпълни своята цел, и то в никакъв случай не е основната част от живота му, а по-скоро нещо, което да използва. Постоянно бяга оттам за по-важни дела, хейтва почти всички с малки изключения и разбира се е супер талантлив. Дори любовният му интерес е (повечето време) извън училище, а най-интересните неща, които му се случват там (библиотеката, Аури, Елодил) са почти изцяло извън стандартния ученически живот, върху който има много слаб фокус. Та не е само до тематиката определено.

Мъглороден дори не би ми хрумнало да мисля, че е YA, там просто има млада героиня, която живее изцяло покрай възрастни в тотално възрастен сюжет, абсурдно е да се твърди, че само маркетингът я различава от Skyward.

[aiva]

Аз мисля, че трябва да се прави разлика между Мъглороден 1 и Мъглороден 2 (и 3). Това, което казвате като примери, че романът не е YA се отнася до голяма степен само до 1. В 2 огромна част от историята е посветена на teenage angst-а и първите любовни драми на Вин и там другия, даже имаме любовен триъгълник с лошо момче (признавам, не помня дали имаше плочки).

Dr. Horrible доста добре е описал и моя досег с YA, само е пропуснал да каже, че главната героиня освен, че е жена, е и неособено красива, но има НЕЩО в нея, което завърта глави, непокорна, умна, талантлива и всичко, което една съвременна тинейджърка би желала да бъде (независимо от и понякога в противоречие със сетинга).. Също така от нещо маркетирано като YA очаквам лоша любовна драма, което е може би по-скоро несправедливо, доколкото в първата книга на Катрин Ардън примерно нямаше.

Сега се замислих къде попадат книгите за Землемория. Това YA ли е, доколкото не попада точно в описаното по-горе, аз никога не съм мислила за тях така, но първите две са точно coming of age истории с млади герои, които търсят себе си. Може би аз просто съм предубедена от съвременното YA, което си е било определено като такова и което не ми е харесало.

Нагоре много се наблегна за улище и пренасяне на трепетите и вълненията на съврменния тинейджър в YA книгите. Аз не бих казал, че винаги това пренасяне трябва да е толкова буквално, за да бъде нещо appropriate за "младите възрастни". И трябва ли да има въобще YA секция, доколкото много възрастни ги четат тези книги също, а младежите могат и четат (или поне аз четях) и много други неща.

[Roland]

Еми предвид огромното културно влияние, явно трябва.

[Dark Cloud]

... И трябва ли да има въобще YA секция, доколкото много възрастни ги четат тези книги също, а младежите могат и четат (или поне аз четях) и много други неща.

Трябва да има, най-малкото за да може хората съзнателно търсещи YA произведения да ги намират по-лесно (независимо от възрастта на читателя).

Както вече беше споменато, YA не е жанр, а по-скоро... течение? Стил? Има си отличителни белези, но включва произведения от различни жанрове... и вариращо качество.

Засиленият интерес към YA произведения е нож с две остриета - да, те са чудесна платформа за разглеждане на всякакви модерни теми през погледа на персонажи в една много формираща за характера възраст. В същото време популярността винаги носи и негативи, те също се виждат в част от постовете тук: от една страна използване на YA като маркетинг от някои автори щото е вървежно, а в същото време отблъскване на голям брой avid readers, които имат изградено негативно мнение за YA покрай по-известните примери за такива книги. Наскоро преглеждах ревю на една книга в чудене дали да я започвам (ще си спомня коя, eventually) и там самата авторка беше цитирана да казва "I didn't write this as a YA novel, but we marketed it as such". Май имаше номинация за Hugo, тъй че в случая маркетинга не е бил прикритие за ниско качество

На мен рядко ми представлява интерес да следя действието през гледната точка на 16/17-годишна девойка, която уж не е нищо специално (до към 3ти чаптър на книгата), има trust issues, които превъзмогва, забива се с типче дето първоначално не харесва и т.н. В същото време, YA книгите обикновено са fun & effortless to read, та когато искаш да "смотаеш" нещо за 1-2 седмици (и вече си прочел всичко на Пратчет), са идеално четиво

[Roland]

Малко встрани от темата, но понеже @Dr. Horrible я спомена на два пъти - Лий Бардуго много я хвалят последно време, но имай предвид, че новата й книга, която излезе току що, Ninth House, не е YA, а за възрастни, и доколкото разбирам пълна със сексуално насилие. Да не се подведеш да я четеш, ако търсиш нещо сходно с другите й неща.

[Roland]

На мен рядко ми представлява интерес да следя действието през гледната точка на 16/17-годишна девойка, която уж не е нищо специално (до към 3ти чаптър на книгата), има trust issues, които превъзмогва, забива се с типче дето първоначално не харесва и т.н. В същото време, YA книгите обикновено са fun & effortless to read, та когато искаш да "смотаеш" нещо за 1-2 седмици (и вече си прочел всичко на Пратчет), са идеално четиво

Аз все пак искам да вметна, че далеч не са САМО момичета героите в тия книги. Не, че ми е проблем да чета за тях, но все пак тоя жанр далеч не е само за романси и тийнейджърки.

[Dr. Horrible]

Малко встрани от темата, но понеже @Dr. Horrible я спомена на два пъти - Лий Бардуго много я хвалят последно време, но имай предвид, че новата й книга, която излезе току що, Ninth House, не е YA, а за възрастни, и доколкото разбирам пълна със сексуално насилие. Да не се подведеш да я четеш, ако търсиш нещо сходно с другите й неща.

Хмммм, това звучи интересно и ми навява на една друга мисъл - чудя се тези дни дали талантливите млади авторки, които сега са супер хит сред YA читателите, до десетина-петнайсет години вече ще се ориентират към книги "за възрастни".

Щото с Касандра Клеър не се е случило такова нещо, но с други е възможно да се случи. Сара Дж. Маас в момента подготвя първия роман в нов фентъзи свят и книгата ще е за възрастни. Щом и Лий Бардуго вече е издала книга за възрастни, значи наистина е възможно тематиките на авторките да израснат заедно с читателите им...

Иначе аз съм прочел само една книга от Света на Гриша на Лий Бардуго - остават ми още четири... Като мина през всички тях, тогава евентеулно бих чел нещо друго нейно. Но се надявам това да стане скоро, че първата книга доста ме хайпна, доста!

[Roland]

Хмммм, това звучи интересно и ми навява на една друга мисъл - чудя се тези дни дали талантливите млади авторки, които сега са супер хит сред YA читателите, до десетина-петнайсет години вече ще се ориентират към книги "за възрастни".

Щото с Касандра Клеър не се е случило такова нещо, но с други е възможно да се случи. Сара Дж. Маас в момента подготвя първия роман в нов фентъзи свят и книгата ще е за възрастни. Щом и Лий Бардуго вече е издала книга за възрастни, значи наистина е възможно тематиките на авторките да израснат заедно с читателите им...

Еми не ме кефи много тази линия на разсъждение, защото кара YA да звучи като някакво елементарно едва ли не упражнение преди "истинската" литература. А всеки, който си мисли, че е по-лесно да се пише за тийнейджъри, отколкото за възраснти, не е пробвал да задържи вниманието на тийнейджър за повече от половин час.

За мен е двупосочен процесът. Някои автори почват в YA и после метастазират в литература за възрастни, при други е обратното. Сандерсън беше написал един куп фентъзита за пораснали читатели, преди да напише първата си YA книга примерно.

[penzata]

Еми не ме кефи много тази линия на разсъждение, защото кара YA да звучи като някакво елементарно едва ли не упражнение преди "истинската" литература. А всеки, който си мисли, че е по-лесно да се пише за тийнейджъри, отколкото за възраснти, не е пробвал да задържи вниманието на тийнейджър за повече от половин час.

+10000000

[Demandred]

По-скоро обратното се случва по-често, защото в YA са най-големите продажби към момента, поне във фентъзи жанра, и доста автори, утвърдили се с романи за възрастни, се насочват натам.

Има и автори като Catherine Webb aka Kate Griffin aka Claire North, които са публикували първо Young Adult основно защото първите им творби са писани още докато са тийнейджъри (дебютния ѝ роман е написан когато е на 14 години и публикуван когато е на 16), после обаче се утвърждава като много успешен автор на романи за възрастни.