Post
by Dr. Horrible » Mon Mar 20, 2017 9:02 am
Постовете на Емил Джасим във фейсбук може да са много надъхващи, но са тотално противоположни на учителските модели, които този човек прилагаше, докато преподаваше в моята гимназия.
Макар материалът, който преподаваше, изобщо да не засягаше Османската империя, часовете често се превръщаха в някаква безкрайно апологема на османската власт, в която Джасим ръсеше бисер сред бисер от рода на, цитирам буквално, "Иван Вазов си е измислил баташкото клане за да разведри българите, които по това време тъгували от загубата на османските пазари." Друг път се разхождаше из цялата българска история и засякаше моменти, които, признавам, бяха с няколко века по-близки до обсъждания материал, като времето на Тервел. И там ръсеше неща като "Тервел не е разбил арабите! Това е грешна дума! Не ги е разбил, не ги е разбил! Той само ги е спрял! Което, за жалост, е било достатъчно." И въобще беше ужасен буквалист и изобщо не искаше човек да мисли и да прави аналогии, а просто да повтори дума по дума неговите лекции, точно така, както ги е издиктувал.
Държеше се абсолютно назидателно и подигравателно към учениците си. Ако някой закъснееше дори с 30 секунди, не можеше просто да се извини с две-три думи и да седне, а трябваше да спази следният ритуал: 1. Да почука два пъти на вратата, 2. Да влезе плавно в стаята, 3. Да каже точно думите "Извинете за закъснението, може ли да остана в часа?", точно в този ред, 4. Да изчака Джасим да го огледа и да заяви "Може, заповядайте." Ако се наруши която и да е стъпка, Джасим отново изреждаше всички необходими стъпки и караше човека да излезе и да започне ритуалът отначало. И това се повтаряше по няколко пъти. Изобщо нямах усещането, че иска да развие у учениците добри обноски, щото аз лично не виждах нищо лошо във фрази като "Съжалявам, господине, може ли да седна?", но и тези хора бяха гонени и карани да започват отначало, щото трябвало да кажат не "съжалявам", а "извинете" и не "може ли да седна", а "може ли да остана в часа".
И цялостно се чудеше как да се подиграе с хората и да им потъпка достойнството. Имахме една съученичка, от тези по-ученолюбивите, примерните, кротичка и много много свита. Той идва един ден, изглежда я подигравателно и казва "О, вие вчера сте имали имен ден, празнувахте ли бурно, направихте ли купон?". Тя седи като тресната и отговаря тихо "Бяха ни дошли на гости кумовете, почерпихме се." и той продължава "Оооо, така ли, с какво се напихте?", тя казва "Сипахме си вино." и той вече отвратено "Пфф, тая па, с вино... Както и да е, да започваме часа." И такива коментарчета бяха ежедневие, не насочени към един конкретен ученик, а към който му падне.
Ох... отнесох се. Ама не съм имал по-противен преподавател и не мога да се начудя на това, че този човек се лансира като невероятно загрижен и компетентен млад учител. Иначе от край време си е храненик на "Америка за България" и на нас в час ни обясняваше колко са нужни войните в Ирак и така нататък, и как той е напълно, с цялата си душа убеден, че "Америка пръска светлина по света" и че всичките ѝ военни действия наистина носят демокрация.
But goddamn,
you got me in love again