Прекрасни са, защото са истински. Защото са изтъкани от несъвършенства и противоречия, но в тях има нещо много човешко. Многопластови са, развиват се, сериалът задълбава в тях.
Мис Барлоу винаги ми е била любимата! В първи сезон я обичах, защото беше много мистериозна и загадъчна и това ме привличаше. Отдалече се вижда, че има нещо в нея, че тя е жена с харизма и душевна твърдост и този чар просто те грабва. И ако човек се замисли рационално какво точно прави тя и какво знаем за нея, може би този ефект ще поспадне, но идеята е, че няма нужда да го обмисляме и преценяваме, можем спокойно да се отдадем на емоцията и инстинкта. Мисис Барлоу е някак не на място - не е ясно каква е врътката с нея, каква е тая жена, защо се държи така, но мистерията е толкова грабваща, че човек иска да я разгадае. А във втори сезон нещата стават ясни, мистерията се разкрива и получава страхотен отговор. И тогава вече зрителят може, напълно осъзнато, да се възхити на развитието на този невероятен персонаж!
Спомням си прекрасната ѝ реч в началото на втори сезон. Вярвам, че не е спойлерска.
"Every man has his torments. Demons born of past wrongs that hound and harass him. You perceive the effects of Captain Flint's demons; echoes of their voices. But I know their names. I was there when they were born. I know the things they whisper to him at night. So you can believe me when I tell you that within his chorus of torments, none of them look or sound like me."
Макс е прекрасна, защото е изключително хитра и адаптивна и успява да извлече най-доброто от най-лошите ситуации. И тя може да е предадена, зарязана, пребита, поругана по всякакви физически и невизически начини, но пак успява да изплава. И го прави с една сладка усмивчица и един страхотен акцент, някак ѝ съчувстваш и ѝ се радваш винаги!
Джон Силвър е прекрасен, защото е супер мизерен, но супер забавен
Няма по-голяма гад, супер мазен и неприятен, но същевременно така успява да извърти нещата винаги, така омайва главите на всичките, че ти става просто забавен и искаш да гледаш още и още сюжети с него, за да видиш от каква дупка пак ще успее да изпълзи този път.
Еланор ми е симпатична, защото в нея има много противоречия - тя е несъмнено силна и решителна личност, но времето, в което живее, се нуждае от още по-силна личност. И Еленор, която не е лишена от качества, се оказва все пак недостатъчна и затова отчаяно се опитва да покрие разликата, драпа, прави разни ходове, търси съюзници. И има една очарователна трагичност в това. Много често се разкъсва между амбициите си да бъде лидер и ръководител на Насау и по-простите си, по-човешки желания, като например да се отдаде на Вейн.
А Били е прекарасен, защото има огромни ръце! Огромни!!!
Оф, трябва да се изгледа възможно най-бързо трети сезон