ShadowDance

Пример за категоризация - азербайджанците мразят арменците и обратното. Живеех в една квартира с първите и го научих от първа ръка. После говорих с вторите по въпроса - те потвърдиха. И това е едва ли не традиция при тях и грам не се е изменило до ден днешен. Може би ще се намерят двама-трима сред тях, които не се вълнуват от подобни работи и са извън стереотипа. Но защото те са изключение, това означава ли, че правилото само по себе си не съществува и не трябва да се зачита? Хубаво е да сме осведомени за такива особености и те винаги трябва да се имат в предвид, за да не направи някой сериозния гаф да събере двата етноса на едно място!

А това, че съм наясно с подобни национални черти, не ме прави (според мен!) подвластен на стереотипите, а по-знаещ. Мисля, че по-малко пречи, повече помага.

Taм е работата, че се плъзгаш по най-малкото съпротивление.

Стереотипите човек ги прихваща от въздуха, без да се усети в повечето време. Тънките разграничения и разликите искат мисъл и чувствителност. Вторите те правят по-знаещ, не първите. Мен не би ме спряло знанието за азербайджанците и арменците да събера няколко човека от двата етноса на едно място. Ще имам предвид тая особеност, но ако това ще ме кара да съм нон-стоп на тръни и да се оглеждам нервно от едните към другите - не, мерси. Предпочитам да движа общуването към общи допирни точки.

А ако не са няколко, а много, то междуетническите им проблеми е много вероятно да са причината за събирането така или иначе.

Това, което българинът е, не е толерантетн, а пасивен и инертен. Причината да нямаме някакви реални конфликти с когото и да било, е че на никой не му пука. Но от непукизъм до толерантност пътят е дълъг. Толерантността също е форма на активност.

Хайде да не бързаме с нетолерантността на българина, все пак, може ли? Докато живеех в Айтос, половината ми съученици бяха деца от турски произход, с турски имена и така нататък - и не съм видял признаци на етническа омраза между тях и българите, нито пък нещо им е пречело в училище или в живота, нито пък им е било трудно да си намерят приятели между българчетата. Това, въпреки пословичната омраза на българина към всичко турско. Просто да го споделя, пък...

Все пак продължава да има една масова мистификация по повод дефиницията на толерантност. Тази на МрНободи наистина е правилната. Не е ясно как толерантността е форма на активност (?!). Не е ясно как сме нетолерантни към жените (what?!). Моля да не бъркаме "толерантен съм към" със "смятам го за също толкова добър, колкото съм аз". Това са две неща, които нямат семантична допирна точка. Толерантността свършва там, където не ограничаваш правата на този, към когото си толерантен. Всичко останало е съвсем друга бира.

А разните неизмерими в законови наредби ефекти къде ги подреждаме?

Конкретиката ти пълни изпарените океани на Марс...

Говоря за everyday нагласата на хората към определени малцинства и начинa, по който я проявяват. Бтв, това, което смяташ, че Nobody е нацелил, е "търпимост", не "толерантност".

Moridin wrote:...Не е ясно как сме нетолерантни към жените (what?!)...

Веднага ми идват наум две неща:
- "жена шофьор"
- "жена програмист/инженер/математик" (дали ще продължиш с морското свинче или просто ще се стигне до случая, който преди четири-пет години докара моя приятелка до плач след интервю - "ами да, всичко това е така, знаеш си, можеш си, но аз лично съм убеден, че от жена програмист не става, така че - аре чао")

Да, и на двете основата е обща - и основата има нещо общо с "Те(tm) не са толкова добри, колкото сме Ние(tm)". Но като се тръгне оттам, като се добавят няколко десетилетия инерция, се стига до момент, в който "всеки знае", без да се мисли за причини и за евентуални опровержения и доводи за противното, просто "всеки знае" и някои кандидатури (употребено в свободен, широк смисъл) или избори на път напред дори не биват разглеждани без други причини. Това вече мъничко ми бие на ограничаване на права.

Не съм чувал някой да забранява на жените шофьори да взимат книжки, нито да взимат висше инженерно образование. ДОРИ това, че не ги взимат на работа, аз не го разбирам като "нетолерантност", а като "дискриминация", които според мен са различни неща. Едното е "нямаш право да съществуваш близо до мен и си зло", другото е "не ставаш за нещо и го казвам наизуст".

Добре, кой в крайна сметка е bottom-line-ът? Коя е променливата, в която всичко друго се конвертира? Аз мисля, че е личното щастие.

Правото на работа, право на свобода, физическа неприкосновеност, всичко това са предхождащи обстоятелства. И към тях има много други, неформулирани и неформулируеми в закони и разпоредби.

ОК и как това е свързано с толерантността на българина?

Тя не е функция само на това дали ограничава или не права. Duh.

Ама стига, елементарна причинно-следственост няма тук за Бога!
Щастието може и да не е функция само на правата ти. Дали са толерантни към теб е функция само на правата* ти, НЕЗАВИСИМО от това дали толерантността е компонент на щастието и т.н. генерализации.

* и естествено нямам предвид права в строго юридически смисъл, а в социален

Аха, не бях разбрал това, което "естествено" имаш предвид. Между другото, определението на "социални права" би било забавна задача. Care to try? :Р

Бтв, точно щото "социални права" е не океан, ами цяла планета от абстрактност, първо си помислих, че имаш нещо по-конретно предвид, а именно - юридически права.

Бтв, ти на какво основаваш схващането си, че определението на Ноубадито е вярно? Дефиниция е погрешна дума, бтв, защото навява научни асоциации, а такива не може да има по тоя въпрос, понеже "толерантност" е социален артефакт и съществува под формата на неопределени на брой и вид лампички в съзнанията на неопределен брой хора. Тъй че необходимите и достатъчни условия са у ряката, а оттам и думичката "дефиниция".