ShadowDance

Като чух, че флопнал, взех че наруших традицията и го гледах на кино.
Май прекалено се бях нахъсал за кино събитието на десетилетието и така и не получих ефекта Уау.
Хубавите неща вече ги казахте, няма да повтарям.
Единствен недостатък са бойните сцени, които просто не са на нивото на всичко останало. Точно от Уашовски не очаквах такава безхаберност.
И като цяло, операторската работа не ми хареса(може да има нещо общо с факта, че стоях на 4-ти ред). Камерата постоянно беше завряна в лицата на актьорите, което е ок за телевизия, но не и за голям екран.
И кратките комедийни сценки не ми бяха по вкуса, но не бяха прекалени.
Хюго Уийвинг като дявола беше един път. Обожавам го този човек.
А и похвали за диалекта на бъдещето. И превода не беше лош.
9/10(заради многото детайли, не заради цялостно усещане)

Много добър. Успява там където се провалят филми като Soylent Green и Mister Nobody. Ама бая дълъг, да го еба.

Ordo Malleus wrote:В салона накрая даже имаше плахи опити за ръкопляскане.

У мен също се появиха внезапни повици да ръкопляскам след финала, а не ми се беше случвало от години. Не знам кое точно изтръгна тия адмирации - дали куража изобщо да се захванеш с такъв проект, дали крайния резултат, дали самия факт, че отдавна филм не беше оставял толкова много и разнопосочни впечатления.
Понеже умишлено не бях чела нищо за филма предварително, след излизането от салона държах речи на мъжа си, че има надежда за Холивуд и за човечеството. После прочетох, че всъщност и двете не го щяли тоя филм, та сега не знам какво да си мисля.

Аз ще ходя да го гледам в неделя или понеделник. Първо исках да прочета книгата и не просто я прочетох, ами я "изгълтах" - отдавна не ми се беше случвало. На места докато четях, с притеснение си мислех, че екранизация по това нещо би била трудна, но като чета повечето коментари се успокоявам.

Кои са тези салони, че там където аз го гледах масово започнаха разни тъпанари да напускат салона след 20 минута...

Много ми хареса как беше заснет, актьорската игра и колко много емоция ми донесе. Също беше невероятно красив, но накрая не схванах почти нищо от цялата идея. Чувствам се много глупав и като средностатистически американски зрител... Грешката ми беше, че отидох тотално не информиран и си мислех, че всичко е една голяма обща сюжетна линия и малките истории пряко въздействат на всяка следваща и чак после се усетих, че това са независими, други животи. Общо-взето съвсем бегло разбрах какъв беше смисъла на целия филм и адски много неща ми се губят. Задължително ще прочета книгата в най-скоро време.

Dante wrote:Много ми хареса как беше заснет, актьорската игра и колко много емоция ми донесе. Също беше невероятно красив, но накрая не схванах почти нищо от цялата идея. Чувствам се много глупав и като средностатистически американски зрител... Грешката ми беше, че отидох тотално не информиран и си мислех, че всичко е една голяма обща сюжетна линия и малките истории пряко въздействат на всяка следваща и чак после се усетих, че това са независими, други животи. Общо-взето съвсем бегло разбрах какъв беше смисъла на целия филм и адски много неща ми се губят. Задължително ще прочета книгата в най-скоро време.

Между другото смея да твърдя, че го разбрах почти целият. Чувствай се свободен да питаш какво точно не ти е ясно и аз/ние ще ти отговорим. Филмът е за кармата и за шест души прераждащи се в различни епохи, които си помагат, нараняват се или се борят за някаква кауза (е не само те, имаше и разни негри и сюзън сарандън, които се навъртаха в отделните прераждания на останалите). Те носят един и същи звезден родилен знак и според мен са секстетът Облакът Атлас. Всеки си имаше по свое парченце от "пъзела" а в най-далечното бъдеще само Закри ги сънува всичките шест на веднъж.

Абе голяма загадка е това число 6 във филма. Името Sixsmith. Хотелската врата 42 (4+2 = 6 или по-скоро препратка към Адамс, може би). Като стана дума за препратки най-яката е тази на Кафендиш "Soylent Green is people". Може би, няма да е зле за гледаш Soylent Green. Това ще ти помогне да разбереш сюжетната линия на Sonmi

П.П. Заеби целият ми пост и просто отвори този линк:
http://www.scene-stealers.com/wp-conten ... raphic.png

Не знам, на мен филма много ми хареса, но нещо липсваше. През целия филм очаквахме с жената нещо да се случи, коментирахме и се опитвахме да навържем (не особено успешно) различните сюжетни линии и очаквахме накрая едно БУМ! УАУ!, което не дойде. Ясно, че това е било нарочно замислено, но просто ни беше малко разочароващо. Не съм и толкова интелигентен, че да успея от едно гледане да разбера кой какво играе - половината не ги бях уловил. Мисля, че имаха твърде слаба, едва загатната връзка помежду си. Разбрах основните идеи за прераждане, ново начало и т.н, и т.н, но все пак... И през цялото време бях на едно емоционално ниво. Харесваше ми, не исках да свършва, но почти нямаше ескалации, които да ме накарат да изпитвам по-силни емоции.
Трябва да прочета книгата и да го гледам пак, за по-подробно мнение. Твърде сложен филм за веднъж. (или поне при мен).

Май трябва да му направя анализ на тоя филм в блога си.c.

Аз току що се върнах и съм възхитен, наистина очарован в пълния смисъл на думата. Дойде ми като смесица от много мои любими неща. Три часа си играеше с мен. Мащабът е гигантски и същевременно идеята е безкрайно лична. Аз пръв ще призная, че филмът не е за всеки - шестте истории са разказани хаотично, различават се рязко по стил, героите са объркващи... но по някакъв начин всичко това ми създаде още по-добро впечатление... Музиката е прекрасна, персонажите са прекрасни, чувството е прекрасно. Като актьорска игра съм доволен от абсолютно всички (дори от Хали Бери и Том Ханкс, които не са ми любимци!), но Бен Уишоу и Дууна Бай бяха неотразими и за мен изпъкваха над останалите. Не съм чел книгата, така че не мога да коментирам качеството на адаптация на оригиналния текст върху голям екран. Но около Коледа ще си я купя и ще я прочета ))

Деба! Добре че има такива танкващи филми, които да правят нещо ново, различно и вдъхновено. Добре че се намират и объркани продуценти, които да ги финансират щедро, мислейки си че нещо подобно би си избило парите, пленявайки масовия зрител, защото е на Уачовски, които принципно носят бокс офис със странните си творения. За награда получаваме нещо наистина ценно, правено без ограничения и творчески задръжки.

Актьорската игра беше невероятна. Трудно ми е да посоча някой като открояващ се в това съзвездие, но май Том Ханкс ме израдва най-много. А самата история ми е трудно да кажа защо беше толкова пленяваща... Може би заради брилянтния начин, по който различните сегменти бяха навързани и наслоени. Не мисля че беше заради някакво общо послание - вечна любов, съдба, дрън, дрън - това няма чак такова значение. Важна беше реализацията. Учудващо, дори хуморът беше много готин. На моменти едвам се сдържах да не се затъркалям от кикот. Понякога беше заради грима, признавам. Но имаше и сцени като изцепката на Том Ханкс в ролята на Хогинс или бягството от старческия дом на Бродбънт, които бяха меко казано култови.

Единственото, което не ми хареса, бяха смехотворните престрелки в корейското бъдеще. Иначе екшъна с диваците в края на постапокалиптичната част си беше много добре реализиран.

9/10

Филмът е страхотен. Тея 3 часа така и не ги усетих. Супер увлекателен, с 6 прилични-до-чудесни сами по себе си сюжетни нишки, снадени по един прекрасен начин в едно цяло. Успя да ме вживее доста в съдбата на някои от персонажите - примерно гейовете и оня дядката в старческия дом. Бяха ми някак... мили. И накрая ми остави едно толкова хубаво чувство...
Не споделям огромния възторг на Сашо от актьорската игра - имаше добри, имаше и не много добри изпълнения. Гримът беше с доста променливо качество - там където всички трябваше да са корейци си беше ебало капаците, кавказките актьори все едно страдаха от някви тежки генетични малформации. Всъщност тая сюжетна линия ми хареса най-малко. В нея имаше и разни Matrix моменти, които не ми допаднаха.
Музиката също не беше нищо особено, което е малко тъжно, особено при всичките приказки за едноименната музикална композиция, която се предполагаше да е някакъв епохален шедьовър, а си беше няква дженерик филмова класическа боза.
Както и да е - за мен това е един хубав успешен експеримент и случващото се с него в боксофиса ме прави да си мисля тъжни мисли за човешкия интелект и вкус. Болшинството мастити кино критици в Доматите май не са успяли да го стоплят, но това не е особено учудващо при хора, които срещат трудност да мислят без да си мърдат устните. Определено ще си купим този филм и ще го гледаме пак. Със субтитри, щото в Корея и на Хаваите английският беше малко труден за разбиране.

ПП. Хю Грант беше ебаси епичния абориген! А поръчващия си текила Том Хенкс беше още по-епичен!
ППП. Мотивирах се да прочета книгата.

Amelia wrote: Гримът беше с доста променливо качество - там където всички трябваше да са корейци си беше ебало капаците, кавказките актьори все едно страдаха от някви тежки генетични малформации. Всъщност тая сюжетна линия ми хареса най-малко. В нея имаше и разни Matrix моменти, които не ми допаднаха.

Според мен не беше идеята да приличат на корейци/азиатци Идеята мисля беше чистокръвните да приличат по-малко на нормални хора, отколкото генетичните клонинги, да са загубили човешкото донякъде.
На мен много ми хареса филмът Беше ми много забавно да познавам кой в какво се е превъплътил (признавам си, за някои дори не подозирах). Историята беше интересна и макар и аз явно да очаквах някакви уау разкрития накрая, не останах разочарована от доста плавното финале на всяка история. С нетърпение ще прочета книгата!

Killua wrote:Според мен не беше идеята да приличат на корейци/азиатци Идеята мисля беше чистокръвните да приличат по-малко на нормални хора, отколкото генетичните клонинги, да са загубили човешкото донякъде.

Именно точно това беше един от най-яките замисли във филма
не знам дали и в книгата е така, но тук се вписа идеално

Бе около тях се шляеха и някви нормално изглеждащи чистокръвни доколкото си спомням...