ShadowDance

Силничко си беше бая... но чак пък да излизаме от блока? Аз бих изчакал поне десетина такива труса и да почне яко да стърже мазилката, преди да се замисля за излизане.

А и не мога да прежаля сувенира. Мамка му, как пък баш там не ми стига килимът!!!

Аз съм далеч от епицентъра, но да си кажа и в него да бях, сигурно пак така блажено щях да проспя събитието.

Проспах си го като пич.

Xellos wrote:Проспах си го като пич.

Завиждам... след 1 час киснене вън на дъжда и после придремване до сутринта под касата на вратата, сега едвам гледам

Аз на 2 пъти лягам да спя и поредното клатене. Голяма досада. А вчера тъкмо ми слагат плочки в кухнята и като друсна, излязохме и викам- еби му майката тъкмо да сложим плочки и сега вземе да падне блока язък...
Не ми се израдваха на хумора другите. Ама аз съм на ниско и не се усети много силно.
Дай боже да е минал най- силният трус.

Не ви разбирам. Събудих се от това, че стаята се тресе, а земята издава гръмотевични звуци. В смисъл, земетресението се чуваше, буквално. И всеки път като си кажех, че хайде сега, това беше, следваше ново боботене и разтърсване. Беше почти сюреалистично. Между другото, това е било най-силното земетресение в София от 1917 насам, твърдят.

Еми ненам, успял съм някак да го игнорирам ама мене често ми се случва да сънувам подобни неща като плуване и пропадане + че квартала си е шумен та знам ли :/. Иначе всичките стъкларии и шишета на перваза в хола не са помръднали и милиметър ама все пак 3 етаж от 15 етажен блок си е стабиларка. Комшиите разправят, че кучето им подивяло малко преди 3.

При нас паднаха някакви шишенца от масата, отвориха се вратите на шкафа и една топка звучно издриблира по целите стълби. А може и да съм го чула, защото бях в Драгалевци, може би на открито се чува по-лесно.

Абе бая злокобничко разтресе в София. С брат ми имаме и двамата имаме много стабилен сън обаче в 3 като залюля леглата и изскочихме като тапи. На тераската излязохме - нашата не е балкон, под нея има магазин и е стабилно направена, а отгоре няма какво да ти падне на главата. Та оттам наблюдавахме суматохата до към 3 и 30, след което си заспахме.. до втория (който всъщност е бил трети) трус там около 5 часа. Неприятно, колегите с малки деца разправят, че едва са ги успокоили и не са спали цяла нощ.

Ами да, то и аз снощи съжалих че нямам палатка. Ако не валеше като нищо щях да си доспя на шалтенце и в спално чувалче в градинката между блоковете. Ама уви, пустия му дъжд... Гушках комплекта за първа помощ и се утешавах се че така или иначе съм на последен етаж, та ако блока падне може и да успея да се изкопая сама

бах мааму, тука нищо не съм усетил а обикновено поне малко се усещат трусовете.

Ненам, или ми е символичен инстинкта за самосъхранение за такива глобални неща като да ти се полюшне кревата или просто хората са паникьори. Га не висна навън да чакам в дъжда да видя кога ще люшне пак евентуално.

Ами, щом в Хасково го усетих силно- пода на стаята ме трепереше, чуваше се боботене, мебели скърцат и т.н., мога само да си представям какво ли е било към София и Перник. Но колкото и странно да звучи, имам чувството, че се събудих секунди преди да почне да лашка. Може пък и да съм си въобразил де...

Xellos wrote:Ненам, или ми е символичен инстинкта за самосъхранение за такива глобални неща като да ти се полюшне кревата или просто хората са паникьори. Га не висна навън да чакам в дъжда да видя кога ще люшне пак евентуално.

Или просто не сме свикнали да има силни земетресения в нашия район и затова не сме развили въпросния инстинкт да бягаме от тях. Аз се постреснах, защото никога досега не ми се беше случвало да ми се разлюлее блокът (на седмия етаж добре се усети), но не ми хрумна да излизам навън. Не мога да осмисля този тип опасност.

Да точно.