6.21 "Made In America"
Смаляването на Малката Италия и разрастването на Чайнатаун. Времената се менят.
И телевизора в квартирата с филма, в който персонаж обяснява как телевизиите вече търсят талант и качество, а сценаристът е сред основните активи. Дейвид Чейс пуска намеци май.
И Джанис как повтаря мама Ливия по отношение на децата.
Пламенна любов, ей.
Жена шОфер и гледай каква беля стана на бензиностанцията.
Съжалявам, не се сдържах.
И въобще промяната в Америка - старите и новите имигранти и помощта към непознати хора да си стъпят на краката. Новото поколение се насочва в различно русло от старото (за разлика от Тони, който е искал, но не го е направил - други времена, други нрави). Made In America, определено.
"This thing of ours." Хехехе. И нямаше обяснение, браво.
Интересно, че обикновено си говорят на италиански без превод, а тук обратно - английски превод на оригиналния италиански израз, който не се изрича на глас (като в предишен епизод, когато се възмутиха, че знаем-кой въобще е признал, че има такова нещо като La Cosa Nostra).
Ееееегаааати завършекът!
Адски проста идея в сценарно отношение, обаче как бяха заснети тия 5 минути!
Само заради тях тоя епизод заслужава една кошница награди за режисура, монтаж и операторско майсторство.
Изненадан съм, че някои зрители недоволстват, че не ставало ясно как приключва сериалът.
(СПОЙЛЪР ЗА ФИНАЛА, КОЙТО НЕ Е ИЗГЛЕДАЛ ЦЕЛИЯ СЕРИАЛ, ДА НЕ ГО ОТВАРЯ, ИНАЧЕ ЩЕ СИ РАЗВАЛИ ЕДНО ОТ НАЙ-ЯКИТЕ ПРЕЖИВЯВАНИЯ ОТ ХУДОЖЕСТВЕНО ПРОИЗВЕДЕНИЕ)
- Spoiler: show
- Тони бива застрелян, най-вероятно от мъжа, който на няколко пъти погледна към масата им от тезгяха (и може би забеляза, че Тони е нащрек), а след като отиде в тоалетната (в стил една от най-известните сцени с Майкъл Корлеоне, споменаван неколкократно в сериала), на връщане щеше да е отстрани на Тони, който иначе внимаваше кой влиза и кой минава покрай тях.
Евентуално може да са двамата негри, които показаха за кратко (като тези, които убиха конкурента на Фил за шефското място), и тогава последният поглед на Тони е бил към тях, но едва ли, по-скоро погледна към Медоу, която тъкмо влизаше в заведението (чу се камбанката на вратата) и това впрочем го разсея - идеален момент да получи куршум отстрани в главата, точно като Фил малко по-рано.
Обаче как само беше заснето - последните минути виждаме и чуваме всичко чрез Тони. И внезапно - черен екран и музиката секва. Евала.
Дето се каза в онова изречение, повторено в два епизода от последния сезон - Като ти дойде редът, едва ли го чуваш (изстрела, който те убива).
Направо ми е тъжно, че някои зрители мърморят как Дейвид Чейс им се бил подиграл или се бил изложил, понеже не било достатъчно ясно как приключва всичко. Някои даже спекулират, че Тони оцелял, бил поет от програмата за защитени свидетели на ФБР, че последната мелодия беше "Don't stop believing" и това било послание към зрителите да вярват, че Тони продължава да живее и тем подобни хепиендови лайна.
В такива моменти ридая за човечеството и си спомням френския израз "да даваш конфитюр на прасета". Някои хора просто не могат да оценят майсторлъка, дори когато ще им извади очите.
Дейвид Чейс даже е изразил учудване, че толкова хора симпатизират на Тони и му стискат палци всичко да му е наред и да си реши всички проблеми. Самият Чейс казва, че изобщо не е развил Тони с идеята да го изкара добър герой.
Това е крадец, изнудвач и убиец, ебаси. Социопат, който командва други социопати, и не става по-добър човек, напротив. Последните сцени с доктор Мелфи го заявиха в прав текст (особено в сцената, когато четеше изследването - нямаше неин глас зад кадър, който да чете текста, както обикновено се прави, а думите ни се набиваха от екрана в едър план).
Какъв good guy, какви пет лева?!
Това, което прави персонажа велик, е начинът, по който беше написан, заснет и изигран в продължение на шест сезона.
Баси, целият сериал вървеше към този край. В последните епизоди направо струеше от екрана.
В момента даже се сетих за Scarface, който показва подобно развитие на главния герой Тони (!) Монтана - тръгва от по-ниско ниво, става шеф и приключва надупчен, като и той не усети откъде му е дошло. Възходът и падението на един друг мафиот-социопат.
Като това го казвам само заради буквалното сравнение, ясно подчертах неведнъж, че Семейство Сопрано показва много, много повече неща. И то как!
Поклон пред всички хора, които са работили по тая творба.
