ShadowDance

Имаш, ама пак си вещ без квито и да е права и свободи.

Иначе потисничество и окупация за мен са си адекватни термини. Феодализъм също. Дори думи като геноцид са вървежни тука за някои от етапите на османското потисничество. Но робството е все пак малко по-различна история.
Думата "присъствие" е тотално неприложима тук и не знам защо изобщо я коментират.

Хриси, а КЪДЕ според теб тогава е адекватна думата робство? За кой период и кое място от човешката история? Ми то никъде цялото население не е поголовно направено на вещи, нали така? Нещо тря се управлява все пак. Та питам, думата робство, която очевидно съществува в българския език, какво означава?

Zeiss_optik wrote: Забелязахте ли, например, че в този абзац пиша „немюсюлмани” – не пиша „българи”? Това е един от номерата. Има и други.

heavy dislike. патронайзинг тонът ти е няколко преки зад добрия вкус, особено с подобни нелепи словосъчетания. при това тук не ти е темата, дето ти и още макс един двама са нясно за какво става дума

не, че правя стилови забележки, но излизаш от печелившия път

Moridin wrote:Хриси, а КЪДЕ според теб тогава е адекватна думата робство? За кой период и кое място от човешката история? Ми то никъде цялото население не е поголовно направено на вещи, нали така? Нещо тря се управлява все пак. Та питам, думата робство, която очевидно съществува в българския език, какво означава?

Обикновено "робство" се отнася за част от населението, не за всички.

Хммм - само да изясня нещо защото май разбирам Христина откъде идва - робство равно ли е на робовладелски строй - защото ако я даваш тази дефиниция, не в БГ не е имало робство след 900-та година.

Може би oppression наистина е по-точна дума тогава.

ок, Moridin - вземам си бележка!
Е'га ти - тук има много интересни хора и е адски интригуващо!

Къде е имало робство? Ми както казах в античния свят. Там където те купуват на пазара и оттам насетне ти нямаш право една лична вещ да притежаваш, едно нещо по свое желание да направиш. Ти си предмет и имаш функциите и участта на предмет. И това, с което разполагаш е на късмет - от господаря ти зависи. Пресен пример за робство - чернокожите на тръстиката из щатите.

Това, което сме имали ние е земята ни. Стоката в оборите и кошарите ни. Дрехите на гърба ни. И прочее, и прочее. На разни места дори религията си сме можели да практикуваме. Т.е. разполагали сме доста повече със себе си от робите в Рим примерно. Разбира се, окупаторите са спускали жестоки данъци и са вършели всякакви варварства, когато им е скимнело. Но това не е същото като робство. То затова думи за тоя тип режими дал господ.

Eто ви няколко примера колко ,,безпомощни ,, са били българите.Те са от 17 век.
В някакво село арестували българин щото се отнасял зае с представителите на турската власт и го закарали в Бер да го съдят.Дошли много турци да гледат сеир как ще накажат,,дръзкия негодник,,. Неочаквано обаче в града се исипалали маса българи от околните села въоражени с тояги и камъни. Те казали на кадията ,,Защо ни съдите по вашите верски закони които ние не признаваме,,.Последвал зврав кютек и от побоя се спасили само тези от турците които избягали овреме.Българина бил отърван.
Другият случай е от с. Граматиково Битолско.
3 години българите не си плащали данъците,и на четвъртата бирника си позволил по остър тон,заради което бил отупан порядъчно.Дошъл чаушин/турчин жандарм/ да разследва случилото се.Българите отказали да му съдействат и той ги заплашил с кадията. Те му рекли ,, Ние на съд не ходим,тебе с камъни ще убием и гората ще хванем,,.Чаушина имал благоразумието следващият път да дойде с доста свои колеги.И това не помогнало,турците били опердашени, а чаушина оживял само по волята на аллах.Сега срещу тях пратили военна част.Българите обаче навреме били избягали в балкана и турците като улави няколко месеца обикаляли планините.Накрая командира помолил местния мартолосбашия българин-християнин да посредничи.Била дадена пълна данъчна амнистия,а българите обещали догодина да си платят данъците.
Иречек разказва за ,,националния спорт,, на шопите който бил с тояги да пребиват турци минаващи по виа милитарум.Като заловяли/по случайност/ някой и кадията го питал ,,Що пребихте човека,, шопа отговарял ,,Ама той не беше човек, а турчин,,.
За такова нещо в габровския балкан разказва и Евлия Челеби.Там само че биели местните войнуци. Когато Евлия се оплакал на санджакбея той рекъл ,,А какво да направя,макар и гяури те са султански хора,,.

RRS, да ти споменавам ли за хилядите истории за изклани българи, защото на някой така му е изнасяло? Не би било лошо да кажеш и кои са ти източниците и за кои времена става дума, защото има доста голяма разлика.

В античността преди да те купят на пазара, обикновено са те отвличали по време на война. Или от завладяна територия (Дакия, Галия).
А и в Османската империя доста време дори и мюсюлманското население не е имало собствена земя. Цялата територя е била собственост на султана и той е определял кой ще управлява всеки тимар. И управлението не се е предавало по наследство.
За християните е имало отделна данъчна система - много по-тежка от тази за мюсюлманите. Кръвният данък е само част от нея.
....
Впрочем - много ми е интересно защо дебатите имало ли е "турско робство" се вихрят най-вече у нас - в България? В съседните ни Сърбия и Гърция, в Хърватия и Черна Гора такива дискусии няма и никой не поставя под съмнение термина "турско робство". Даже албанците и сирийците, които в по-голямата си част са мюсюлмани и са били в много по-леко положение от нас - доколкото знам също говорят, че са били под турско робство.

Всъщност, когато се говори за робство трябва да се разграничат ясно няколко периода.
Реално до кърджалийските времена, по време на които на Балканите не е имало реално официална власт, българите са били поданици на Османската империя /вярно с малко повече данъци, но защитени ясно и най-вече ТВЪРДО от закона/.
Източници - османски архиви - май тогава е имало по добра и по работеща бюрокрация от сегашната.
Мутренски изпълнения от бабаити естествено е имало, но те са по скоро изключение, а не правило.
Голяма част от българското население, особенно подбалканското, си запазва всички привилегии, даже са им дадени и повече, най-вече заради задължението да пазят проходите.
За национално освободително движение започва да се говори, чак след финансовия колапс на империята, когато започва да е неизгодно да сме част от нея.
Изобщо проблема е силно политизиран и поставен на идеологическа основа.
Пет века османско робство /иго/ е удобен политически израз, въведен последните години, даже май не и последния век.
В История Славянобългарская Паисий твърди много интересни неща по повода.
А известния "кървав данък", май е такъв само в нашите представи.
Имаше тема за набирането на еничари и затова колко престижно е било да станеш такъв, както и писма на "поробеното българско население" - защо ни пропуснахте този път, а в другото село ходите вече два пъти."

P.S. Източниците са ми исторически книги , логично. Иначе ясно пише- 17 век.

В официален текст аз бих предпочел компромисния термин "владичество", но иначе в неформално общуване също използвам "робство" - то ни е вродено.

Иначе покрай трети март споровете дали руснаците са ни освободили или окупирали и превърнали в колония ми дойдаха повече и няма да се намесвам активно и в този ))

Кои исторически книги?
А онова за селото, ще ме прощаваш, е виц....

Кое е виц?

Всеки може да провери Иречек и Евлия в библиотеката. Има си достатъчно официални трудове с документи за да не се гадае наизуст.

RRSunknown wrote:... българите са били поданици на Османската империя /вярно с малко повече данъци, но защитени ясно и най-вече ТВЪРДО от закона/.

ок - данъци:
(цитирам "Български хроники" - тонът е на Стефан Цанев)
Данъците, които са плащани по време на Османската империя: ресм-и бенак, ресм-и буюндрук, ресм-и чифт, тасма акчеси
(това са разни видове поземлени данъци, плащани на феодала за ползване на неговата земя)
Следват:
- адет-и ангам - данък за притежаване на овце и кози
- ресм-и агъл - данък за кошара
- ондалък - десятък върху селскостопанските произведения и овцете
- отлук хакъ - за сено
- ресм-и бостан - за зеленчукова градина
- яйлак хакъ - данък за пасище
- бач - данък за стоки, изнесени на пазара
- яве - данък за намерен загубен добитък (интересен данък, нали?)

Ако след тези данъци все пак ти остане нещо за ядене и оцеляваш, и, не дай Боже, решиш да се жениш, те чака ресм-и гердек - данък за правото на мъжете да се женят. А като се ожениш - ще платиш и сватбен данък бад-и хава

Ако пък не щеш да се жениш, ще плащаш ергенски данък ресм-и айляк.

Ако ли пък си бедняк и нямаш земя, то ест, работиш аргатин на някого, плащаш ресм-и мюджеред.
Ако гледаш тютюн - плащаш ресм-и духан.
Ако нямаш къщичка и скиташ, ще плащаш ресм-и хаймане.
За честта да бъдеш поданник на падишаха цял живот плащаш гордия данък ресм-и райет

Това са само редовните данъци.

Имало е и допълнителни:
Наред с държавния десятък, за да се радваш на благоденствието на спахията, имаш честта и удоволствието да плащаш и допълнителен десятък саларлък.
Обаче, за да не мизерства стоящия по-високо от спахията управител, плащаш и ресм-и ниябет.
И накрая, за да ти съдерат наистина кожата, трябва да платиш данък и на събирачите на данък адет-и гулямие.

Освен редовните и допълнителните имало и извънредни данъци:
По време на война за покупка на оръжие и облекло плащаш данъците авариз и бедел-и нозул, за изхранване на войската - натурален данък сюрсат. А войни се водели редовно.

Освен това султанът имал правото и навика да налага с декрет и други извънредни данъци: текялиф-и йорфие, но понеже султаните били хора отрудени, измъчени и разсеяни, забравяли да отменят декретите и тези данъци също ставали редовни

Отгоре на всичко неверната рая, т. е., немюсюлманите, плащали и наказателни данъци:
Всеки гяур, навършил 15 години, заради правото да си наси главата на раменете плащал поголовен данък джизие.
Като навършел пълнолетие, гяурът плащал още един данък - испендж
Ако гяурът обработвал някакво парче земя, нивичка или градинка, плащал поземлен данък харадж-и мувазаф.
Освен този паричен данък гяуринът плащал и данък в натура харадж-и мукасеме - половината от произведеното жито, царевица и прочие.
Освен това му вземали всяка десета крава, теле, гъска, кокошка, всяка десета лъжица мед - този данък се наричал юшур.
Освен това гяурът трябва да плаща данък във вид на безплатен труд, да прекопае градините, да преоре нивите и прочие на господаря - ангария.
Особенно унизителен бил данъкът хизмет - господарите канели гяурките в сараите си да им слугуват с всички произтичащи от това романтични последствия.
Но най-страшен, естественно, бил "кръвният данък" - девширме, с който били облагани християните в Османската империя.

Тук вече нека говорят онези, които са го видели с очите си:
Ханс Дерншвам, пътувал до Цариград през 1553-1555 г.: „Турчинът има обичай в християнските земи редовно да взема през 3 години най-избраните, красиви, сръчни и стройни момчета навсякъде по градове си села. От евреите не взема детски десятък, от турските и мохамеданските земи също не взима. Тези момчета на около 8,9,10,12 години се обличат в нови дрехи за сметка на султана, остригват се и на всеки дават жълта островърха шапка, направена от плъст, откарват ги като обикновен добитък и ги отвеждат по места, където султанът има сараи, т.е. дворци, най-известните места са Цариград, Галата, Одрин и Бурса. Тук ги обрязват, настаняват ги в сараите, т.е. дворците на султана, и ги учат да пишат и говорят турски, или пък – на военни игри. От тях султанът произвежда еничари.“
„Научих, че имало някога обичай на всяка пета година да се събира този данък от малолетни деца. Сега това правят на втората и третата година, и то по-жестоко, отколкото позволява приетият закон”, пише Антон Вранчич, австрийски дипломат, босненец по произход, минавал по нашите земи през 1556 г.
Руският монах Илия от Псков, 1539 г.: „Ако турците намереха в някой християнин трима синове, те взимаха двама за султана; ако ли пък някой имаше един син – и него вземаха с насилие. И събираха от тези християнски деца до дванадесет хиляди, а понякога и до двадесет хиляди, от 5 до 10 години.“
Жан Палерн Форизиен, френски пътешественик, 1582 г.:“ Събират като данък на всеки четири или пет години деца от християните, от три момчета едно се взема по волята на изпратените чиновници, които често злоупотребяват – щом видят, че са красиви, вземат ги и трите… Най-красивите биват избрани, за да ги пратят в султанския сарай – до 500-600 души. Между тях пък се избират 24 от най-красивите и приятните, за да обслужват султана на масата му и в покоите му и да му доставят обичайните удоволствия“
Приписка от неизвестен български монах: „Да се знае кога изпрати цар Мехмед силния Склав, та дойде в село Мъглиш през януари, 13 ден, та взеха от Мъглиш 813 еничарчета. Така да знаете, братя, когато чуете, че иде силният Склав, вие далече да бягате. Ох, ох, ох, окаяни грешни! Написа се в година 7131 (1623) при Търновския митрополит Гавраил.“
А ето го за контраст и „езика“ на официалните турски документи: „Понеже въпросът за набиране на деца за еничари е от най-важните за държавата, трябва да наберете по едно дете от всеки неверен рая от петнадесет до двадесет години и годни за служба.“ /1666 г., заповед на султан Мехмед IV Ловджията/ „Ако някой от неверниците родители или друг някой се противопостави да предаде за еничарин сина си, да се обеси веднага на прага на вратата му!“ /1601 г., заповед на султан Мехмед III/