ShadowDance

Ами, аз всичките примери до един съм ги взел от самата книга, не от откъсите, които си пуснал в този форум. Или откъсите от онзи линк в първия ти пост и те са отпреди издаването на книгата официално?
Всъщност, в България всяка година излизат десетки български книги. Ако имаш предвид фантастика - да, сигурно са доста по-малко, но пак не са две-три.
Но това няма значение.
Аз не отбелязвам тези проблеми, за да смачкам самочувствието ти, а защото са там. Какъв ефект върху самочувствието ти ще имат коменарите ми зависи изцяло от теб. Хубаво е, че не се тръшкаш и не мрънкаш, подобно на други български автори
А иначе аз практически още не съм "от" този форум, защото имам само 2-3 поста засега Но доброто писане си е добро писане и в България, и в Щатите, и в Русия. На един българин не му отнема нито повече, нито по-малко усилия, отколкото на един американец или руснак да си стегне фразата, да си оправи граматиката и въобще да се "образова" по писателски.

А "перихелий" щеше да става за име на герой, ако смисълът на думата се връзваше с героя. В случая как се връзва с героя определението "най-близката до слънцето точка от орбитата на тяло, обикалящо около него"? А смисълът и асоциациите на думата "криптон" как се връзват с героя, на когото си дал това име?

Щом откъсите са отпреди издаването на книгата, ще си кажа мнението когато я видя в окончателния й вариант, но според мен от изброените грешки не би трябвало да остане нито една, ако те е редактирал професионалист.

Откъсите също са отпреди издаването на книгата.
А за самочувствието ми, какво да се смачква повече Аз пиша от септември 2008 и до момента имам толкова критики, че бих забогатял ако получавах пари за тях.
Иначе за граматиката аз също много се интересувам и наистина се надявам да я подобрявам с времето.
Като за писане си прав, че навсякъде е едно и също, но тук липсва оборота. Защото ако искам да си пратя на редактор книгата, и то на кадърен такъв, ще ми струва доста солено, за да я доведе до перфектен вид. И повярвай ми, фантастика почти не излиза в БГ. Наистина говоря наизуст, но ако провериш, ще се увериш, че е така. Сборници има - такива като Таласъмия и Златен Кан, но аз имам предвид индивидуални издания.
И стига с този "Перихелий". Заменете си го с Пенчо, ако така повече ви харесва. Глупава е тази забележка според мен. Не виждам никаква пречка героите да се казват както и да е. И защо трябва героя да има нещо общо с името си. Аз се казвам Сивов, но не съм СИВ. Филип Дик едва ли е кръстен така, защото е надарен (в този ред на мисли, същото важи и за Брус Дикинсън ), или пък Стивън Кинг, понеже е крал на Мейн и околностите.
"Криптони" - тук става въпрос за низши демони, а самото определение идва от "крипта". Това ми е дошло на ума, когато съм писал разказа, и отново не мисля, че е неудачно.

Lazy, не знам доколко си запознат с издаването на книги в БГ, но повярвай ми не е лесно. Никое "истинско" издателство няма да ми обърне внимание, ако не се заговори за сериозни суми, с които аз не разполагам.

Nicksson wrote:Lazy, не знам доколко си запознат с издаването на книги в БГ, но повярвай ми не е лесно. Никое "истинско" издателство няма да ми обърне внимание, ако не се заговори за сериозни суми, с които аз не разполагам.

Nicksson, аз си коригирах мението, защото не искам да се изказвам категорично, без да съм видял крайния продукт, но повярвай ми, доста съм запознат с книгоиздаването. Тук опита ли: http://e-knigi.net ?

Аз от там започнах
Офертата им беше два пъти повече от тази, за три пъти по-малък обем.

Nicksson wrote:Аз от там започнах
Офертата им беше два пъти повече от тази, за три пъти по-малък обем.

Значи добре си започнал. Не знам какви преговори сте водили, но тарифите за редакция (които са обявени официално) не са по-високи от нормалното за българските издателства, а щеше да те редактира една от най-добрите редакторки в България и определено в текста ти нямаше да има поне досадни правописни грешки. Не знам дали си заслужава да платиш на някого по-малко за практически несвършена работа.

Nicksson wrote:И стига с този "Перихелий". Заменете си го с Пенчо, ако така повече ви харесва. Глупава е тази забележка според мен.

Хубу...

Nicksson wrote:....
И стига с този "Перихелий". Заменете си го с Пенчо, ако така повече ви харесва. Глупава е тази забележка според мен. Не виждам никаква пречка героите да се казват както и да е. И защо трябва героя да има нещо общо с името си. Аз се казвам Сивов, но не съм СИВ. Филип Дик едва ли е кръстен така, защото е надарен (в този ред на мисли, същото важи и за Брус Дикинсън :mrgreen: ), или пък Стивън Кинг, понеже е крал на Мейн и околностите.
"Криптони" - тук става въпрос за низши демони, а самото определение идва от "крипта". Това ми е дошло на ума, когато съм писал разказа, и отново не мисля, че е неудачно.

Газът "криптон" е кръстен така от гръцката дума "криптос" (по спомени думата е тази), която означава "скрит". Съответно "крипта" е със същия корен и вероятно оригиналното й значение е "скрито помещение" (ето етимологията на думата на английски - http://www.thefreedictionary.com/crypt , мързи ме да търся из руските етимологични речници). Така че съществото "криптон" или би предизвикало асоциации с едноименния газ за хората, които знаят, че съществува такъв, или би загатнало за някаква връзка със скритост за онези, които знаят за първоначалната дума, или вероятно не би имало никакъв скрит смисъл за останалите. Може би трябва да включа и групата на почитателите на Супермен, ако у нас има такива, за които асоциацията също би била странна :) Самият факт, че от поне четирима души тук никой не усети връзката с "крипта" (осмелявам се да го предположа, макар че, естествено, не знам какво са мислели останалите хора) и трябваше да я обясняваш, ми се струва показателен.

Думата dick във вулгарното си значение произлиза от името Dick, а не обратното: http://www.thefreedictionary.com/dick

Относно перихелия и доколко е удачно да е име. Защо се смеем на имена като Чайка, Проститутка или Телефон (http://bgjokes.com/gotini-istorii/istor ... ntribuciq/ )? Не може да се сложи на герой (или човек) име със смислова натовареност и да се настоява, че то не носи смисъл.

По отношение на парите за редактиране. Никой не се е родил научен. Ако не искаш да даваш пари за поправяне на елементарни правописни грешки, спокойно можеш да научиш правописа. За щастие българският правопис в по-голямата си част е достатъчно логичен.
А стилът трудно се учи с четене на правила, но ми се струва, че се учи с четене на качествени книги. И с много писане, естествено. Не съм аз човекът, който ще дава съвети за писателския процес, но е пълно с такива препоръки из мрежата. И все пак бих препоръчал да прочетеш поне първото мнение от тази кратка тема, viewtopic.php?t=3409, ако случайно не си го направил.

Всъщност историята за Асмодей, доколкото прочетох набързо пуснатия откъс тук, сигурно е забавна. И може би дори бих я прочел. Но тъй като текущият й външен вид, за който съдя от откъса във форума, ще ме изнерви прекалено много и няма да я понеса, няма да я прочета.

Само да кажа, че съм напълно с bsb за имената.

Ти може да не виждаш проблем с Перихелий. Читателите ти виждат и това би трябвало да ти говори много. Няма лошо името да значи нещо, но когато във фентъзи имаш съвременен научен термин, не става, създаваш комичен ефект.

Ще си позволя да цитирам стаията "Как да не пишем разкази" от брой 67. Не защото я считам за велика, просто защото изразява мнението ми.

И нещо за имената на героите – не се увличайте по добре звучащи думи, които сте чули някъде, вероятно по Дискавъри, но не помните точно какво означават. Имена като Афелий, Перитонит и Анафора може да звучат гордо на пръв поглед, но имат потенциал да докарат мускулна треска от смях на хора, разбиращи малко повече от астрономия, медицина и литература съответно. Недейте да заоравате и в другата крайност – Иван Иванов и Георги Георгиев също могат да звучат смешно на фона на някое епично фентъзи. От съществена важност е и имената да не противоречат на света, в който се развива действието, жанра му, традициите, в които е написано и най-вече – едно с друго. Не можете да имате англо-саксонски стил фентъзи (тип Толкин, историите за Крал Артур и т.н.) и в него героите да се казват Пешо, Гошо и Станка. Във фантастика, развиваща се в близкото бъдеще, е неубедително нормални хора да се зоват Лешфузарий'л и Фрехузия. Още по-трагично е, ако пък на едно и също място без някакво обяснение имаме Женевив, Н'гтонго, Фионивур, Питър и Гуна.

Както казах, аз не виждам проблем с Перихелий. ОК, дразни ви това име, но аз не смятам, че то не е на място. Все пак колкото и тъпо да ви звучи (името), всички го запомнихте, па макар и с лошо Понякога антирекламата е най-добрата реклама.
Има много произведения, чиито герои носят странни наименования. Достатъчно е да спомена класическия филм "Киборг", в който всички герои са кръстени на китарни марки, а повярвайте ми, китаристи там няма.
Както вече споменах, има цели култури със странни имена - да вземем индианците например. Ташунко Сапа не звучи по-добре от Перихелий. Да, означава Белият кон, но героя също не е кон. Замисълът ми беше следния - лилийците, от чието племе произлиза Перихелий, исках да имат по-странни и несрещани имена (също като при индианците). Защото в алтернативната вселена на този разказ, име от рода на Джон Джонсън нямаше да се впише. Ако някога напиша продължение на този разказ, определено ще има герои от рода на Афелий, Зенит, Надир, Атом и т.н. Това създава автентичност на цялата култура на лилийците.
Съжалявам, че никой не погледна от този ъгъл нещата.

Странното в случая е, че до момента не получих нито едно положително мнение, а само отрицателни и то от хора, които не са прочели книгата. ОК, съгласен съм, че има много граматически грешки, но къде ги няма. Ако някой каже, че всички книги, които се издават в БГ са перфектни, не мога да се съглася. Аз имам стотици книги и всички, които съм чел са били пълни с грешки - от граматически до технически. Но това никога не ми е пречело да чета. Аз не съм много стар - само на 26 години съм, но помня как съм обикалял будките и сергиите в Ямбол за книги като сборниците на Неохрон, списание Фантастични истории, купища романи на Хайнлайн, Саймък, Азимов и компания, които бяха пълни с грешки и издавани от издателства еднодневки. Никога не съм се оплакал, защото съм искал да чета. И липсата на един куп запетаи, които не ми бъркат смисъла, няма да ме спрат да го правя.

Наистина много се радвам на критики от рода на Георги Евтимов и попивам от тях. Уважавам мнението на Морвен и компания за Перихелий, макар да не съм съгласен с него. Но не разбирам очаквания и критики от рода на "Тази книга не е перфектна" Ами че много ясно, че не е. Все пак говорим за любителски сборник, минал през някаква корекция от човек, който всеки ден се занимава с това, колкото и оплют да бе той, издаден със собствени средства, през издателство с ограничен брой читатели.

Който желае да прочете нещо българско, да заповяда. Който би се издразнил от грешките - да не го прави и да чака до следващата "Перфектна българска книга".

От мен толкова, аз повече няма да пиша в тази тема, колкото и оплюван да бъда. Смятам, че написаното по-горе съдържа в общи линии становището ми по въпроса. Ако някой има въпроси, съвети и предложения, ще помоля да ми пише на лично. Ще отговарям на всички, без изключение.

Включвам се, за да пожелая успех на начинанието, както и на бъдещи такива.
Понеже нямам конкретни въпроси и предложения, затова пиша тук, а не на ЛС, като се надявам, че авторът на темата ще прочете пожеланието
Иначе, погледнато отстрани, аз не видях отрицателни мнения или оплювания, а само конкретни забележки по конкретни детайли, изказани доброжелателно, струва ми се.

Клишето за лошата реклама не е нищо друго освен клише. Например печално известната реклама за парфюм Евтерпа доведе до закупуването на въпросния продукт само във вид на майтапчийски подарък. Никоя уважаваща себе си жена не би се напарфюмирала с подобно чудо или в краен случай, никога не би си признала, че го е ползвала. Нещото си отлежава по рафтовете на парфюмерийните щандове и няма шанс някога да бъде смъкнато оттам. Това по отношение на употребата на клиширани фрази, които всъщност са доказано неверни, обаче се използват на общо основание.

По отношение на писането, авторството и пр.
Когато авторът изпадне в положение да се обяснява твърде много, очевидно има някакъв проблем и той не е в читателите. В произведението, което се коментира тук, има множество проблеми и неудачно избраното име е само част от тях. Говорим за неща като оригиналност, стилистика, правопис. В интерес на истината перихелият си е съвсем на място в предоставения текстов материал и чудесно се съчетава с криптонита, но за съжаление в този си вид произведението изглежда някак сурово и недоправено.

Сега, както аз виждам нещата, авторът има следните възможности:
1. Издава пояснителна притурка към книгата, в която подробно обяснява кое какво е и защо така е, с препратки към съответните места в текста и всичко останало, та дано не остане необяснен някой майтап или някоя дълбока промисъл.

2. Махва с ръка, казва с натежал от горчивина глас "вие нищо не разбирате" и оставя нещата във вид на реклама а ла Евтерпа.

3. Авторът се вслушва в критиките и преработва произведението така, че да не му се налага да се обяснява подробно какво е искал да каже.

Никсъне, очевидно не коментираме книгата, а това, което си пуснал.
За мен би било много лоша реклама да има грешки в текстовете ти, но приемам, че си ги оправил в книгата, затова и не го коментирам.

А за Перихелий - с най-добри чувства, пет човека тук ти обясняват, че не е добра идея, може би имат някакво право. Не е въпросът, че името е странно като Ташунко Сапа (а и Ташунко поне е автентично име). Не е проблемът, че Перихелий значи нещо, та да даваш за пример имена от типа на Седящия бик. Проблемът е, че означава именно астрономически термин. Съответно героят във фентъзи (което не е стиймпънк или нещо от сорта) да се казва така не звучи добре. Все едно да пишеш за древногръцки герой и той да се казва Мегабайт или Лаптоп. В случая с филма Киборг, първо всички герои (а не един) са наречени така и това е общо-взето вътрешен майтап и второ, имената са поне от едно и също време и вселена с действието.

ОК, съгласен съм, че има много граматически грешки, но къде ги няма. Ако някой каже, че всички книги, които се издават в БГ са перфектни, не мога да се съглася.

Не, перфектните неща са някаква химера, но в повечето добри книги грешките са много малко и често са технически, а не коректорски.

Знам, че искаш някой да прочете цялата ти книга и да я коментира - и това ще стане. Въпросът е, че трябва да разбереш, че в една обикновена ситуация, ако човек придобие лоши първи впечатления от книгата, той въобще не би си я взел. Може би, това би било грешка в случая с твоята книга. Но в повечето случаи не е грешка и затова хората разчитат на тези първи впечатления. И така е със всяка книга, не само с твоята. Така че е хубаво да можеш да направиш първите впечатления добри.

@Nicksson
Пич, съвсем сериозно те съветвам да не се фръцкаш по този начин. Дали ще приемеш или ще отхвърлиш критиката решението си е твое, но да се правиш на обиден, че, видиш ли, нямало положителни коментари, просто не е правилно. Хората тук са ти посочили какво не им харесва и какво виждат като проблем - нещо, което, струва ми се, е доста по-ценно от празните похвали.
Още нещо - когато всички критикуващи са се концентрирали практически около един проблем - в случая името на героя - обикновено този проблем просто съществува. Не виждам нищо лошо в това да ти се каже. Никой не цели да те обижда или засяга, нито да те откаже от писането. Напротив, това, че са ти отделили достатъчно време, за да ти посочат някаква грешка, би трябвало по-скоро да те радва. Дали биха си хабили нервите за нещо напълно неспасяемо? Или за нещо лишено от потенциал? Надявам се, че не мислиш така.
Сега, конкретно, отново по името, но вече напълно за последно, поне от моя страна. Едно е героят ти да се казва Белия кон и съвсем друго - името му да е Най-близката до Слънцето точка от орбитата на тяло, което обикаля около Слънцето. Сам виждаш разликите, сигурен съм. Сигурен съм и че можеш лесно да си представиш реакцията на един, да речем, десетокласник, който току-що е взел съответния урок в часа по Физика и астрономия. Ефектът върху него ще е в най-добрия случай комичен. А сега си представи как действа нещо подобно на човек, който действително чете и обръща внимание на това, което чете.
Добре е, освен това, да разбереш, че никой тук не ти казва, че произведението ти "не е перфектно". Посочват ти се конкретни проблеми, които си имат конкретно решение - например правописът. Нещо, за което не трябва да разчиташ на редактора и коректора, а именно на себе си. В разказа "Отвъд Безкрайните пущинаци" има и немалко други проблеми, поне до там, до където го прочетох - признавам, че нямах нито време, нито желание за целия разказ вчера. Съществуват доста дразнещи инфодъмпове в репликите на героите:

Всички знаем легендата за Нищото, което се намира в края на Безкрайните пущинаци, но и сме наясно, че това са само предания.

И не само това. Виж, например, този откъс:

От тъмната пролука на пещерата излязоха пет фигури. Корвин бе облечен в кафяви шалвари и мръснобяла риза, запасани в алено червен пояс. В него бяха затъкнати кании със сребърна пластика. От там мургавият извади два ножа ханджари, чиито остриета бяха двадесет и три сантиметра, върху които бяха инкрустирани древни символи, навярно произхождащи от Ориента. Дръжките бяха от бизонова кост, обработени от най-сръчните майстори на ножарството. Пъргавината на Корвин и фината му фигура изискваха точно тези оръжия, принадлежали някога на биологичния му баща Дзар Морен. Ръстът му от метър и седемдесет спомогваше изключително при схватките и нетрадиционния му боен стил позволяваше да се сражава с няколко противника едновременно. На някой незапознат с бойните изкуства, тази разновидност на капоейрата би му изглеждала като пъргав танц от резки движения и маневри.
Перихелий Ануан бе по-едър от своя брат-другар, но също бе особено подвижен и бърз. На гърба му висеше стар самурайски меч, донесен с корабите на гигоните от Океанските земи. Ръкохватката беше облечена в черна кожа, фино украсена с изображението на водна лилия, а острието беше наточено и полирано, с дължина над шестдесет и пет сантиметра. Канията бе дървена с декоративни орнаменти по нея, обкрайчена с метални накрайници, през които преминаваха кожени каиши, служещи за презрамки. Беше лек и изключително удобен за използване.

Първо, за какъв дявол ти трябва да съобщаваш точно дължината на оръжията им в сантиметри, както и останалите подробности точно преди битката? Конкретиката е хубаво нещо, но тук леко си прекалил. После, мешавицата от капоейра, ханджари и самурайски меч... Няма да ти обяснявам защо я намирам за нередна, освен ако не пожелаеш изрично.
И т.н.
Не искам да те обиждам, съжалявам. Съжалявам и че не ти пиша ЛС, както помоли, но прецених, че тук ще е по-добре. Ако желаеш, ми отговори, ако не - недей, решението е изцяло твое. Още повече, че си с две години по-голям от мен - нищо не ти пречи да ме вземеш за някое хлапе, което само плямпа, и до там.

Редакция:
Докато написах това, са се появили цели два поста, под които бих се подписал чиста съвест.