ShadowDance

Roland wrote:Аз никаква студенина не усещах в Уинкълвос делото, то си беше в същите тонове като всичко останало около близнаците, и със същата помпозност.

на мен подсъзнателно филмът ми се раздели на две равнини - в топлата и в студената гама, но е възможно просто делото със Саверин да ми е имало определящо значение (или това на близнаците също да е в студената, но с по различни дефиниращи цветове). Изобщо не съм сигурна. Тези дни ще го гледам пак и ще внимавам повече за тези неща. Истината е, че докато писах, се чудих дали цялото цветово нещо не си го измислям, та Силвър може и да има право донякъде. Донякъде, защото харвардските флашбеци дефинитивно са винтидж и нищо че има всякакви цветове, са все едно в кехлибарена чаша.

Еми с риск пак да бъда изяден, аз винаги съм свързвал Харвард, Йейл и подобните стари елитни университети с тая цветова гама и не си спомням филм, където да не са били в нея. Но при Финчър точно всичките му филми винаги ги асоциирам с конкретни цветове, та ме съмнява съвсем да са случайни.

При него нищо не е случайно. За мен по-скоро въпросът е дали наистина използва тенденциозно спектъра за хинт за зрителите в коя равнина е филмът.

А, това вече не знам. Възможно е да е просто търсене на контраст, без конкретен подтекст.

Днес ще го гледам най-после, надявам се. Зверски съм зарибен.

Лодките ми се видяха снимани доста произволно. Сцената е готина, но това по-скоро се дължи на музиката и монтажа. Някой сигурно е решил, че е много умно да се снима на висока скорост на затвора, щото, видиш ли, ще се придаде неква трескавост на гребането и състезанието изобщо, но резултатът не е баш такъв, ами дразнещо подскачащи по хоризонтала глави. Първенството по рандомнес се държи обаче от тоя ми ти тилт-шифт. Ако е имало идея в него, явно ме е заобиколила отдалеч по терлички. Сещам се две възможности:
1) Некъв дълбокомислен идеен контраст -> дребн(ав)ите гребци и лодчици опониращи на оусъмския фейсшит създател. Тва е силно невероятно обаче, щото правилните ъгли за такъв ефект ги има само в началните кадри с корабчетата, мостовете и т.н., после е снимано предимно от ниско долу, където миниатюризиращата илюзия практически я няма (не че в началото е кой знае колко силен, мнали).
2) Имало е нужда от много плитък ДОФ, който при това да е на разстояние (демек, по-трудно е да стане с конвенционален обектив). Туй би било по-резонно, но ми е трудно да си представя що па толкоз ще искат да мажат бреговете на реката.


иначе добър диалог и добре заснет, макар че ударността на първата сцена като че не се постигна по-нататък. евентуално срещата на близнаците с боса на уни-то я доближава.
базовата ирония в това социално неадекватен да създаде най-голямата социална мрежа би трябвало да носи (на) много, но на ниво цялостна картинка историята ми бе скучновата, може и от моя телевизор да е.

ОМГ, Скърдж, сигурна съм, че когато дойдат демоните на доктор Хофман, ти ще спасиш света.

Scourge wrote: 2) Имало е нужда от много плитък ДОФ, който при това да е на разстояние (демек, по-трудно е да стане с конвенционален обектив). Туй би било по-резонно, но ми е трудно да си представя що па толкоз ще искат да мажат бреговете на реката.

Е па щото действието е фокусирано там дето не е омазано. Music-video-подход точно на подобно място, точно в тоя филм, точно от Финчър може да си позволи още по сериозна необоснованост на tool-овете. Изключвайки тилт-шифта, това идване във фокус, дето се случваше постоянно в тая сцена беше използвано активно и в останалата част от филма, така че не е кой знае колко рандъм.

Гледах го втори път, бтв - повечето проблеми дето си въобразявах, си намериха решението и в общи линии засега това е филмът на годината, който май само True Grit има шанс да мине. Inception вече ми изглежда като написан от третокласник в междучасието и режисиран от онзи с Хенкок.

jen, аз СЪМ доктор хофман.


@силвър:
специално клатенето на гребците във и извън фокус няма нужда от некви екстравагантни техники. то 99% от зрителите едва ли са забелязали нещо неестествено, което по принцип е плюс, само дето същият ефект може да се постигне и с обикновена оптика, което в случая някак обезсмисля допълнителното усилие. тия шотове с камерата отпред в лицата на гребците най-малко имат полза от некви криви техники, щото така или иначе има движение напред-назад и колко права или коса е равнината на фокуса е почти без значение.
както и горе писах, единственото разумно обяснение, дето ми идва на акъла, е да се скрие нещо по брега, най-вече в профилните кадри. щото като изключим въвеждащите сцената кадри (и май имаше към края ѝ един-два шота откъм публиката), нищо забележимо не се печели като визия. от тук и произволността на подхода.

както и да е, аз всъщност исках само да похваля диалога на соркин, ама като зачетох предходните мнения, вашто цъкане с език ме провокира.
мен не ме дразни тоя ефект (за разлика от нарязаното движение), нито предполагаемата му произволност, просто не виждам кво толкоз има да му се споменава. още по-малко пък като някво постижение или квото там. пък не съм чул някой да се възхищава колко е напред камински с неговите тилтове в папийонката (с непроизносимото френско име, сори) или пък в минорити репорт. ей на в тия тилтът е с вкус, цел и обоснован. да не говорим за камарата други трикове в тях, ама да не се отплесваме.

Е то никой не е тръгнал да твърди, че това е най-великото техническо постижение на киното, нито пък да противопоставя Кроненует на Камински по куулнес, нали… (Минорити рипорт пък специално е условен рефлекс като се каже тилт-видеографи, та айде да не е ощетен Камински откъм слава в това отношение ).
На сцената има какво да и се споменава в рамките на филма. Има да й се споменава това, че работи добре в (по-точно извън) стилистиката му, засилва концепцията на антитези и контрасти, ако щеш. Акумулираната странност на различните ефекти (ъгли, монтаж, наклони, криви оптики) кара зрителя да зяпне, независимо дали знае какво е тилт-шифт и дали успява да прецени колко бързо хлопват затворите. С което сцената успява да се обособи дори за незапознато око като, де да знам…. някакво арт-соло, като music-video точно, без обаче изобщо да нарушава конструкцията на останалото.
То и Уейн Шортър примерно няма обективна причина насред парчето да излезе и да почне да изтезава саксофона докато ти изкърти главата и спокойно може и да не го прави, ама пък като го направи си казваш уау! и после го помниш.

(доктор Хофман напълва света с живи илюзии, ти ги деконструираш с рационалност… сори, но определено си Дезидерио )

Не знам дали има някво значение, но след трейлъра на Funny People, първото нещо което направих беше да ида на imdb и да видя кой е дп. После гледах филма почти единствено заради това. Не че е блестящия пример де, само да знаеш, че този тип има и други фенове тука. За Специален доклад, май точно на тоя форум надлъж и нашир съм карал хора да обърнат внимание и на заснемането му и на ретро атмосферата, а не само на някакви криворазбрани от тях морални дилеми и абсурдни прочити, които единствено имат за цел да оправдаят налудния им хейт по филма, ама бях изпратен в пералнята.

Във Фейсбук основното нещо, заради което тази сцена ми харесва е, че е тотално и безсрамно over-directed. Ама чак до границата дето още една стъпка и вече няма да става за гледане. По няква причина във филмите трудно се намират такива моменти - дето музика, заснемане, монтаж са оставени да вилнеят по този начин, без нищо друго. В случая е правилно - нарязаното движение не ми беше проблем, тилт-шифтът имаше функция (нямаше за цел да скрива нещо по брега, а да акцентира в/у нещо в гребния канал - ок, наречи тази цел примитивна, но я има, а и не е като тая сцена да трябва да носи кой знае колко символизъм и subtlety), и в перфектна комбинация с истерията, в която Резнър е префасонирал Григ. И всичко това съвсем обмислено идва като продължение на единствения fade-to-black момент след сцената в дискотеката и "this is our time".

не се разбираме нещо с вас. аз тая сцена я похвалих вече. тя обаче е готина въпреки заигравката със затвора (бтв, точно туй публиката го забелязва като ефект, щото светва лапма за нередност, нищо че повечето ще го асоциират погрешно с други неща). а тилтът се явява ирелевънт и over-engineering по отношение на готиността, доколкото с нищо не допринася. е, силвър е склонен да му делегира функция, но аз продължавам да не съм съгласен.

Jen wrote: То и Уейн Шортър примерно няма обективна причина насред парчето да излезе и да почне да изтезава саксофона докато ти изкърти главата и спокойно може и да не го прави, ама пък като го направи си казваш уау! и после го помниш.

правилното сравнение е да речем портной с n-найсетте си каси да дойде да ми позьорства и циркаджийства в ндк. еми сори, ама колкото и да се пъне, никога няма да е върджил донати, примерно.
иначе казано, не са нужни н-найсет каси за туй соло.

Доскуча сериозно по едно време, не колкото Бътън, но достатъчно. Айзенберг все още не може да играе, но е по-добре.

Лолз

Филмът буквално няма празно.
Финчър отново маже!