ShadowDance

Ако книга ми е харесала като съм бил на друг акъл ще продължавам да я ценя дори само като част от израстването ми, дори да ми се вижда вече слабичка и да не я пипна - Винету примерно. Хубавите книги не омаляват като дрехите . Препрочитането не е акт на елементарно преповтаряне Жоре. Спиралата нагоре таковата. Тъй като човек така и така не може да прочете и наебе всичко въпроса е да си достави максимум удоволствие с подръчни средства.

Xellos wrote:Ако книга ми е харесала като съм бил на друг акъл ще продължавам да я ценя дори само като част от израстването ми, дори да ми се вижда вече слабичка и да не я пипна - Винету примерно. Хубавите книги не омаляват като дрехите . Препрочитането не е акт на елементарно преповтаряне Жоре. Спиралата нагоре таковата. Тъй като човек така и така не може да прочете и наебе всичко въпроса е да си достави максимум удоволствие с подры§ни средства.

++

Не бе, така е, ма за мен принципът е колкото повече, толкова повече. Предпочитам да прочета колкото се може повече различни неща (доколкот изобщо чета вече), нежели да преповтарям едно и също с мътното желание нещо ново да ми фане сърцето там. При това признавам, че има книги, при които шансът да стане, е голям (споменатия Спасител в ръжта примерно), но има и много, с които е нулев (уви дори пратчетките влзиат там)

Здравейте, от доста време чета форума, най сетне реших и аз да се включа в някоя и друга дискусия

Има една книга, която според мен всеки трябва да прочита на всеки 5-10 години. За момента съм я чел три пъти и всеки път я усещам по различен начин. Става дума за Малкия принц. Няколко книги/поредици съм препрочитал, но това е книгата, която всеки път все едно я чета за първи.

Подхванах отново "Хрониките на Амбър", малко повече от десет години след първия път, когато ги четох.
Все същия кеф са си.
Честно казано, мисля, че в голяма степен зависи от книгата. Как да го обясня? Има и стриктно детски книги, които човек би чел с удоволствие и пораснал, но повечето... А и не е само това, на дванайсет иска екшън, приключения, магия, екшън, фантастика и екшън. Или поне аз бях така... Като поотрасне, вече иска и герои, диалог, стил и т.н. Не че ценя екшъна по-малко, де, в това отношение надали ще се променя. Въпросът е, че с израстването си читателят започва да прави разлика между екшън и зле описани битки, примерно.

Много е як Амбърът да

tigermaster wrote:Подхванах отново "Хрониките на Амбър", малко повече от десет години след първия път, когато ги четох.
Все същия кеф са си.
Честно казано, мисля, че в голяма степен зависи от книгата. Как да го обясня? Има и стриктно детски книги, които човек би чел с удоволствие и пораснал, но повечето... А и не е само това, на дванайсет иска екшън, приключения, магия, екшън, фантастика и екшън. Или поне аз бях така... Като поотрасне, вече иска и герои, диалог, стил и т.н. Не че ценя екшъна по-малко, де, в това отношение надали ще се променя. Въпросът е, че с израстването си читателят започва да прави разлика между екшън и зле описани битки, примерно.

Амбър и аз го препрочетох наскоро ...14 години след първия път ....Мислех че си спомням нещо, но се оказа че 80% от нещата ми бяха мъгла .... Иначе пак си умрях от кеф. Особено като завърши петата книга, последната с Коруин, все едно се разделих с най - добрия си приятел ...

б.т.в. Амбър ми е една от поредиците които помня че ми бяха екстремно скучни навремето и ще ми е интересно как ли ще ги възприема сега.