ShadowDance

Не забравайте и Sanitarium, нубчета.

Рандъмче, имай късмет, че нямам достатъчно време.

Starcraft
Diablo
King Quest
Monkey Island
Still Life
Fallout
Arcanum of Steamworks and Magick Obscura

Teris
Minesweeper
Audiosurf
Rez

Блип и Блоп?

Аз открих че започвам да се радвам на историята на хейло което е притеснително. Но пък винаги съм имал фетиш на тема военна фантастика тъй че е разбираемо донякъде.

Emi istoriqta v Halo hich ne e zle, makar che ne e na nivoto na kraino podobniq otkum svqt Starcraft (ili po-skoro Halo mqza na SC, ma da ne navlizame v podrobnosti).

За мен постановката на света си е част от историята

Аз открих че започвам да се радвам на историята на хейло което е притеснително.

Какво му е притеснителното да се кефиш на нещо?

AlDim wrote:Emi istoriqta v Halo hich ne e zle, makar che ne e na nivoto na kraino podobniq otkum svqt Starcraft (ili po-skoro Halo mqza na SC, ma da ne navlizame v podrobnosti).

Точно затова и подхванах Хейлото - защото ми заприлича на Старкрафт от първо лице .

Knights of the Old Republic
Star Wars Jedi Knight II: Jedi Outcast
Star Wars Jedi Knight: Jedi Academy
Fallout 1, 2, 3
Star Craft
War Craft 3
Marvel Ultimate Alliance

Това се сещам за момента.

Fallout е много добра игра, но в никакъв случай не може да се похвали със страхотна история. 2рата част още по малко. Страхотен свят, сетинг, атмосферта, странични истории, да, история - цъ. История и уърлд билдинг далеч не са едно и също.

Кратък списък и от мен :
StarCraft
Soul Reaver 1,2
Planescape Torment
NWN2:Mask of the Betrayer
Fire Emblem
Gothic
Disciples Dark Prophecy

Armageddon, моят аргумент в никакъв случай не е, че "world building" = "история", а че "страничните" истории са също толкова централни, колкото цялата работа с чипа, FEV и Мастъра. Fallout разказва историята на Vault Dweller-а, а не просто историята на Vault Dweller-а, който е намерил чипа, победил Мастъра (един от най-яките главни лошковци въобще между другото) и междувременно през 90% от играта е вършил някакви незначителни странични неща. Реално структурата адски подобна на сериал - имаме епизоди в различни места из пустошта (много от които свързани с централната сюжетна линия) и накрая си спретваме въздействащ финал на сезона. И в разбиващия с въздействието си епилог виждаме, че след всичките му приключения нашият Vault Dweller е променен прекалено, за да се върне към корените си.

Нека дам един класически пример за подобна структура - Одисеята. Одисей минава през какви ли не приключения, за да постигне крайната си цел - да се върне в Итака. Тази цел насочва историята като цяло, но приключенията му са чудесно издъражани и сами за себе си. Също както във Fallout може да ги наречем "странични истории", но реално точно те са неговата "Одисея", а пристигането му в Итака и извоюването й от мъжорята, натълпили се около Пенелопка, е просто финалът на грандиозното му епизодично пътешествие.

Та така. В края на краищата всичко е въпрос на гледна точка и семантика.

Така вече съм съгласен. Пъзела от куести се нарежда в голямата картина.

Определено, от тази гледна точка не бях се замислял над нещата. Дори съм съгласен с нея.

Аз да адна 'I have no mouth and i must scream.'
И като се замисля, около 80% от деветдесетарските куестове.