ShadowDance

В моя речник "не виждам смисъл да обяснявам" се превежда като "не мога да защитя" бтв.

Говоря за entertainment, защото все пак това се търси. Но дори да тръгнем да разглеждаме всеки елемент изграждащ един филм/игра, пак филмите са на губещата страна или на равно с игрите. И след като все повече и повече известни актьори започват да участват в създаването на игрите, едно от малкото предимства на киното започва да се заличава. Каква имерсия може да ми предложи Star Wars EP 4 vs Star Wars: Knights of the Old Republic? Какъв арт? Какъв сюжет? Изберете си, което и да е Sci Fi Survival Horror от киното, дето да е на нивото на Dead Space.

Няма как. Няма ги тия възможности. Особено що се отнася за чисто кинематографично преживяване, арт и дизайн. Да не говорим, че отдавна game scores са на нивото на филмовите такива и често никому неизвестни композитори сътворяват музика, която често надминава и най-великите филмови саундтраци. Не знам, но както и да тръгне спора, в каквато и посока да хване, този, който спори отсреща, трябва да има не само филмова, но и гейм култура. Колко такива има тук? 4-5? Останалите гледали от страни God of War... Яко. Само дето не ви помага да вникнете в същността на спора, щото не сте стъпвали на отсрещния бряг.

И е смехотворно да сте невежи по този критерий и въпреки това да се опитвате да докажете нещо. Роланд може би може да си го позволи, но на другите много далече ви е тоя момент. Имаше една статия във Форплей, която бая ме разсмя, като я четох.

http://www.forplay.bg/index.php/forplay ... video-igri

Огромна грешка е търсите изкуство в игрите гледайки само сюжета. Това не е книга мисля че всеки в темата го знае много добре.

Айде без крайности, смехотворности и невежости, ок? Без слагане в кюпчета и без "ама ВИЕ (негеймърите, блах)". Айде да сме поне на един и същ терен в морално отношение като ще играем, без елементарни power-games, м?

Няколко въпроса - entertainment ли "се търси"? Някак така в пасивен залог? От някой неназован ли се търси този ентъртейнмънт? От безименна организация? От произволни хора на улицата? КОЙ търси ентъртейнмънт? От второто ти изречение става ясно, че явно ВЕЧЕ си провел някакъв тип статистически анализ, който остава скрит за всички, освен за теб. С кеф бих прочел подробно позицията ти по първите ти две изречения.

Нататък - с примерите си пременяваш личните си мнения в дрешките на всеизвестни факти. Не се прави така Нямам представа за какъв авторитет да те смятам по въпросите на кинематографичното преживяване, арта и дизайна, така че съм на тоя етап дълбоко скептичен по твои мнения, включващи тия неща. Киното, специално по отношение на кинематография примерно, предлага МНОГО повече разнообразие от игрите. Произволни 5 минути от филм на Тарковски, или айде да не сме толкова елитисти, на Спилбърг (като е в по-сериозно арт настроение) или Скот, предлагат нещо, което игрите, понеже са ограничени от медиума си в определени посоки, просто НЯМА да ти предложат, защото НЕ МОГАТ. Да не говорим за свободата в сценарно отношение, която киното притежава и която игрите, отново предвид целите си, НЕ притежават. Сценарий не е равно на сюжет, между другото. И така нататък. Ако не си тръгнал да се заяждаш, може да помисля повече по темата и да добавя към тия неща, с примери.

Примерите ти също така са дълбоко тенденциозни. Космическа опера? Сървайвъл хорър?!? Сори, но това в 90% от случаите са Б-мууви жанрове. Давай справедливи сравнения все пак.

Така е, но нещата извън сюжета и другите "арт"-елементи са безкрайно по-близо до спорта, отколкото до изкуството.

Важна е комбинацията на арт формите -сюжет,дизайн, визия , звук със най-важното - интерекцията с играта. Защото точно това отличава играта - интеракция , чрез която играещи сам задава преживяването.

Trip, имаш претенции, но доста едностранчиво го караш. Ти имаш само една гледна точка, аз имам две. Нали разбираш? Ти и аз ходиме на кино, но само аз играя игри от двата в достатъчна степен, че да се нарека грамотен по този въпрос.

А разбрах, че познанията ти относно игрите са не повече от повърхностни, от: "игрите, понеже са ограничени от медиума си в определени посоки", "защото НЕ МОГАТ", "Да не говорим за свободата в сценарно отношение" и т.н. Тези 3 неща са грешни. Най-малкото, защото в гейм индустрията има огромно жанрово разнообразие, като всеки жанр цели нещо различно. Няма да откриеш сюжет в Colin McRae, ще откриеш симулатор. Няма за цел да бъде нещо повече от това. Затова има един такъв жанр наречен - "Ролеви". В него жанр можеш да намериш всичко, което може да предложи един филм и отгоре. И няма неща, които не могат да станат. Напротив, в киното си крайно ограничен, докато тук не си и в сценарно, и в арт, и дори откъм озвучение. Възможностите ти са безгранични.

Shadow of the colossus. Braid. Rez. Darwinia. Grim Fandango. Fahrenheit.

Естествено не казвам, че само Ролевите игри могат да се равняват с филмите, напротив. Казвам, че ролевите игри по-често са по-качествени по същите критерии, по които се оценяват и филмите. Предлагат много повече. Иначе The Dragon е дал съвсем скромен брой примери за това какво гейм индустрията може да предложи. Има толкова много още...

The Dragon wrote:Shadow of the colossus. Braid. Rez. Darwinia. Grim Fandango. Fahrenheit.

+1

А разбрах, че познанията ти относно игрите са не повече от повърхностни, от: "игрите, понеже са ограничени от медиума си в определени посоки", "защото НЕ МОГАТ", "Да не говорим за свободата в сценарно отношение" и т.н. Тези 3 неща са грешни. Най-малкото, защото в гейм индустрията има огромно жанрово разнообразие, като всеки жанр цели нещо различно. Няма да откриеш сюжет в Colin McRae, ще откриеш симулатор. Няма за цел да бъде нещо повече от това. Затова има един такъв жанр наречен - "Ролеви". В него жанр можеш да намериш всичко, което може да предложи един филм и отгоре. И няма неща, които не могат да станат. Напротив, в киното си крайно ограничен, докато тук не си и в сценарно, и в арт, и дори откъм озвучение. Възможностите ти са безгранични.

Не се обиждай, дано не ти звучи твърде арогантно, но предвид какво съм чел от теб по разните подфоруми, смело мога да предположа, че опитът ми с ИГРИТЕ (какъвто имам, нищо че не пиша в тоя подфорум) и дълбочината, в която ги познавам, са малко по-големи от твоите с ФИЛМИТЕ и въобще коя да е форма на повествователно изкуство

Да, сигурно сме гледали горе-долу еднакво количество филми. Със сигурност си играл повече игри. В числата ме биеш. Доколко това въобще е аргумент обаче?! Въпросът не е реторичен, интересно ми е.


Сега ще пробвам да си разтълкувам чисто езиково казаното в цитата горе. Грешно е, че игрите са ограничени в определени посоки от медиума си? Грешно е, че филмите предлагат по-голяма (ок, тук се поправям и добавям) ХУДОЖЕСТВЕНА свобода в сценарно отношение?
(Това с НЕ МОГАТ го оттеглям, може и да могат, просто аз не съм видял).

С други думи, игрите предлагат безгранична свобода ВЪВ ВСИЧКИ ОТНОШЕНИЯ, В КОИТО Я ПРЕДЛАГАТ ДРУГИТЕ ИЗКУСТВА? Мда, трудно се оборва това, но пък е и абсолютно недоказуемо -> няма стойност като аргумент.

Относно втория въпрос ми се ще да ми дадеш пример с ролева игра, чийто сценарий в художествено отношение превъзхожда ИЗЦЯЛО този на, примерно, кой да е филм на Нолън или Империята на слънцето на Спилбърг (първите примери, които ми щукнаха). Или ми дай пример, в който въобще да са съпоставими. Понеже продължавам да твърдя, че медиума на игрите поставя ограничения, които в почти всички случаи правят понятията "сценарий" и "сюжет" качествено различни от еквивалентите им в киното или литературата. Ще се радвам да бъда оборен. Адекватно.

Непонятно ми е междувпрочем защо всъщност не зачекнеш фактора "интерактивност", който и РРС, и АлДим в по-ранната тема правилно отбеляза като нещо уникално за игрите (макар че има определени видове театър, но как да е...), и който ВСЪЩНОСТ е интересното в техния случай.

Добавка: Дани...

The White Ribbon. Lord of the Rings. Stalker. The Godfather.

Стига с тоя сценарий - и Пикасо няма сценарии но сътворил изкуство нали?

За мен игрите могат да бъдат изкуство, обаче възвеличаването им в сравнение с киното е грешно. ОК, интерактивносттта е огромен плюс, ако е направена добре, обаче приказките как видите ли игрите вече задминали киното във визуално отношение ми се струват меко казано нелепи. Покажете ми една игра, която е на нивото на Аватар или някой от последните филми на Пиксар примерно. Да не говорим за по-традиционните визуални върхове като примерно Barry Lyndon, Il Conformista, Days of Heaven и т.н.

RRSunknown wrote:Стига с тоя сценарий - и Пикасо няма сценарии но сътворил изкуство нали?

...

Trip, можеш още веднъж да посочиш как си ме наблюдавал в подфорумите и за колко тъп ме мислиш. Това не помага на аргумента ти. Нещата отиват все повече и повече към пишкомер. Точно от теб не съм го очаквал, да ти кажа пък аз, от нещата, които съм ти чел в другите под форуми. Нито си първия, който ме пренебрегва, нито, предполагам, ще си последния.

Не ми е приятно да разговарям с човек, който систематично, завоалирано ме обижда. Ще обобщя с това, че това дали игрите>филмите е лично мое мнение, а това дали игрите са изкуство е излишно да се коментира. Те СА изкуство. Ако не бяха, то почти същото щеше да важи и за киното.

И не ми излизай с това как не съм бил сериозен към коментарите ти. Тука малко, като Silver - "Аааама аз казах, че Роланд е педал, щото да видя дали някой ще обърне внимание на това или на останалата част от ревюто". Ок, това е твой избор. Като започнеш да се държиш поне с минимално уважение, можеш да очакваш и от мен сериозно отношение.