ShadowDance

ДГД с професионалното повреждане :Р Ше имате да вземате. Кво, като се занимавам с музика по дефолт нямам право на вкус ли? Я си глей работата :Р

И аз съм фен на по-кратичките песни, дългите ме отегчават по някое време. А тия от типа "22 минути, но с 7 съвсем различни части", които са любими на брат ми винаги ми се стрували безсмислени, да си ги разбият на 7 песни.

Да, но 4-5 минутните песни също не ги обичам - примерно много се дразня на Demons&Wizards - My last sunrise - що само 4:42 минути бееее? Най-яката песен, ама супер кратка и к`во прави последна?

P.S. За да не възникнат спорове да уточня, че според мен е най-яката песничка, има и други яки - Blood on my hands Fiddler on the green, The Whistler, Winter of souls, Poor men's crusade, Path of Glory, но My last Sunrise мачка с атмосферата, която придава и просто върха.

da ne zabravite - July Morning dulgata vesrsiq ( kak se pracakah da tancuvam s edna deto ne q ponasqh si e otdelen horror )

Rime Of The Ancient Mariner (Maiden)

Какво ще кажете за Renessaince - The Dead Art май се казваше песента - 40 мин.

Demandred wrote: А тия от типа "22 минути, но с 7 съвсем различни части", които са любими на брат ми винаги ми се стрували безсмислени, да си ги разбият на 7 песни.

Частите не са съвсем различни, има си водещ мотив (той Рол повече ги разбира тия работи и може да ти го обясни сигурно:P). На мен ми е интересно как преливат една в друга различните части, например 9-те нива на ада в Dante's Inferno. Но стига с тези надути фрази, просто си обичам дълги песни и това е.
Арута, Path of Glory и Fiddler on the Green own My Last Sunrise anyday.

Дългите песни, ако са добре направени, мачкат отвсякъде. Аз нямам нищо против главната тема да се смени 2-3 пъти по време на песента, стига да ми се запази усещането за цялостност (мда, знам, тъпо звучи, ма като не мога да го обясня по-добре...) и да има качествен текст . Абе в об]и линии - And Then There Was Silence на Blind Guardian - много любимо парче.
Арута & Мат : Heaven's Denied и Tear Down The Walls

Fiddler on the Green 4ever!

Тц, ся си гледам плейлиста у Винампа... Данте'с инферно ми е най-дългото май...

Helloween - Keeper Of The Seven Keys
Rhapsody - Gargoyles, Angels Of Darkness
Six Magics - Dead Kings Of The Unholly Valley
SymphonyX - The Oddyssey
Rhapsody - Wizard's Last Rhymes
Luca Turilli - King Of The Nordic Twilight
Arcturus - For To End Yet Again
Avantasia - The Seven Angels
Domine - Dawn Of A New Day
Cradle Of Filth - Queen Of Winter, Throned
Dark Moor - The Fall Of Melnibone
Summoning - Nightshade Forests

...и адски много неща на Dream Theater, които не ми се ще да изреждам. По-голямата част от новия им албум, например.

Rhapsody is too cheesy, you know.

Кво им има на дългите песни? Много са си добри. Пълни. Песен от 2 минути и половина (и такива съм чувал) просто е поредица от ноти, които по необяснима за мен причина следват една след друга.

Bloody Rage of the Titans и мен си ме кефи, споко.
С кои ги сравнявам ли? С групи, които могат да измислят и други видове текстове освен фентъзи (нищо против фентъзито по принцип, просто като чуеш пет песни поред за героя с могъщият меч и т.н. и ти писва, поне с мен е така). В новият ми материал за рубриката музика има едно интересно диалогче точно на тази тема.
Виж някои от текстовете, които съм пейстнал в специалната тема за тази цел, смея да твърдя, че са далеч по-смислени. Но разни хора, разни идеали.

Всеки с вкуса си - за мен Rhapsody са герои, експериментатори, ненадминати композитори... Изобщо - образцовата съвременна метъл група. Фентъзи текстовете са ми слабост още откакто чух Keeper-а на Helloween. А при Rhapsody те съвсем не са тъй плоски и клиширани, както при много други пауър банди. Чрез сагата за Изумрудения меч Turilli доста точно пресъздава войната - с целия й героизъм и цялото й безсмислие.

Наистина има доста по-дълбоки и философски текстове на други групи, но тези на Rhapsody са изключително емоционални, а и концептуалността е плюс.