ShadowDance

Silver wrote:Всъщност, главата на робин Райт като млада е най-непоносимото нещо в целия филм (сигурно щото много я харесвам по принцип на живо) и тук моделаджиите определено търпят критика, но вероятно по-кадърните хора в екипа са правили важните персонажи, а не тези дето имат 2 реплики и 3 погледа. Не твърдя, че Беоулф е перфектен, а че е най-доброто, на което този тип CG е способно за момента. Изпитвам буквално погнуса по елементарния начин, по който хората омаловажават къртовския труд, който очевидно е хвърлен - основно служейски си с логически грешки, некоректни сравнения, преиначаване на фактите, неразбиране на технологията и целите на авторите, както и губейки мястото на този филм в цялостната картина.

Добре де, кои са тия логически грешки? Кои са тия цели? Каква е тази технология? Защо са такива. Това че нещо е нов подход, колкото и да е смел, НЕ ГО ПРАВИ УСПЕШЕН.

именно ПРОТИВНОТО е логическа грешка.

Говориш само общи приказки. Ако вече си говорил конкретни неща и аз не съм ги чел, насочи ме към тях.

И заеби къртовския труд. Колкото и той да бъде ценен, изводите тук са САМО върху резултата. Това е положението в изкуството, уви.

И не си измисляй определения на думи. Сюжетният подход не е естетика, а дори да е - метафорично - определено не е по-съществената употреба на тази дума, в сравнение с визуалната такава.

В Аватар конете се движат тромаво защото не е толкова просто на концептуално ниво да се реши въпросът с галоп с шест крака. В Беоулф концептуален проблем няма. Има калпава изработка, дали от мързел, дали от съсредоточаване в други детайли, дали от липса на ресурс, пари и времеви импулс - честно казано все у гъз. Аватар мачка именно с ОСТЪР перфекционизъм, разбери го най-сетне. Там е близардщина - не е оригинално, но е полирано. Независимо дали в технически или в сюжетен аспект.

И да бяха само конете бтв

Trip wrote:А кохерентността не е толкова драматическа, колкото абстрактна - трите чудовища в Беоулф, както са описани в оригинала, много добре съвпадат с трите части на душата, описани от Платон в Държавата - само че нефункциониращи. Символичното противопоставяне преобладава над сюжета, както в повечето подобни епики от тия времена.

Ей това го четох три пъти и не го разбрах. Значи:
- какво ще рече "кохерентността не е толкова драматическа, колкото абстрактна"?
- какво общо с темата има "Държавата" на Платон, ама изобщо?
- от любопитство: кои са повечето подобни епики от тия времена?

Викингските саги?
Ако има паралел между Държавата и чудовищата и Емо го вижда, защо да не го използва? Сега друг е въпросът колко е реалистично да се твърди, че имат нещо общо, но паралелът може да не е търсен, а може просто двама автори да описват несъзнателно едни и същи идеи.

Това за кохерентността означава, че в оригинала не е търсена сюжетна последователност, а последователност в идеен смисъл - в чудовищата, през които минава Беоулф и тяхната символика.

1.
Koхерентността не е толкова драматическа:

Не произлиза от някаква адекватна мотивация на героите, от някаква адекватна причинно-следственост на събитията.

Колкото абстрактна:

Представлява философски аргумент, който преобладава над събитията и героите. Те го онагледяват, като във всяка алегория. Той преобладава над тях, а не обратното, както е в историите, в чийто център са събитията или героите.

2.

В Държавата на Платон са описани трите части на душата - разумната, гневливата и неразумната (the Intellectual, the Irascible, the Concupiscent). Когато човек прочете 4-5 пъти поемата и бъде насочен към тоя тип интерпретация, вижда, че трите чудовища отговарят на тези три части - само че деформирани, неработещи. А към подобна интерпретация сочат следите в текста от това, че авторът силно се е повлиял от Боетий, който по онова време е бил най-влиятелният проводник на платонизма. Всичко това беше написано на Силвър като пример, че поемата не е елементарно куестене и убиване на чудовища, както той твърдеше. Направих тая връзка доста явно в предния си пост и не разбирам как не си я схванала...

3.

Повечето епики от тия времена са "Песента на Нибелунгите", "Песента на Роланд", "Сър Гауейн и Зеления рицар", скандинавските саги. Стигат ли ти?

По т.3
Беоулф предхожда Песента за Роланд с минимум 1 век както и Сър Гауейн с къде 3 (ако правилно помня Беоулфа се предполага че датира между 8 и 11 век, Роланда е 12, ако се не лъжа, Сър Гауйен е от 14 век). Т.е не са съвсем от същото време

Нибелунгите и скандинавските саги се класират, дам. И все пак chill out all of you;) Нека бъдем приятели

Е, аз под "това време" имам предвид целия староанглийски и началото на средноанглийския период, ако не и целия - вече ми са мъгляви нещата. Всички творби до началото на Ренесанса (че и малко след него) са изключително подобни като концептуална постройка и тематики.

Литературата тогава НЕ Е била основно забавление, в каквото се е превърнала впоследствие. Съответно дидактичните, митологични и философски основи са били много по-видни.

А към подобна интерпретация сочат следите в текста от това, че авторът силно се е повлиял от Боетий, който по онова време е бил най-влиятелният проводник на платонизма.

Това не го видях да го беше написал някъде, с това допълнение идеята ти става доста по-ясна. Като прочета Боеций ще ти кажа дали съм съгласна или не :Р

Не бе, верно ли НЕ Е била основно забавление литературата

Eми не е била, не виждам що трябва да ми повтаряш собствените ми думи в лицето ми... Иначе, ок, прочети го и ми кажи.

Ми щото както си го написал ще рече човек, че си говориш с хора, дето твърдят обратното А горното беше по-скоро "едва ли някога ще го прочета, ама ако се случи, ще го имам предвид", в смисъл, толкова много неща не съм чела, че животът няма да ми стигне за всички. И още продължават да пишат, гадовете.

Факт... А го капс-локнах горното, щото де да знам.... Ето примерно Силвъра го изкара оригиналния Беоулф някакъв хак енд слаш...

Всъщност много хора мислят, че по онова време литературата е била само за забавление по мои наблюдения.

Силвър беше написал нещо по-различно, с което до голяма степен съм съгласна, бтв. Свързаният сюжет в ония времена не се е ценял толкова.

Беше написал, че оригиналът е еднопластов и няма логика, доколкото си спомням, и го беше сравнил с устните предания, с които той няма нищо общо.

Trip, значи като ти прочетох поста и нещо щях да те хокам, че ми се е щяло да адресираш по-добре и конкретно точките, по които не си съгласен с мен, обаче след като видях поста на Моридин, твоят е направо пълно съгласие с моите виждания.

Та, да ти отговоря все пак, щото се радвам, че най-сетне има с кого да си водя културна дискусия по въпроса:

1) Ами основната нишка и на поемата и на филма е ясна - кралство нападнато от чудовища; идва иноземен герой, който се оправя с тях. Поемата обаче категорично НЕ се върти около темата sins-of-the-fathers, защото в нея Беоулф убива майката на Грендел, а не я изчуква. Това променя АБСОЛЮТНО всичко във филма (без обаче да се отдръпва от "историческите събития" - сблъсъците са същите). Ето това е, което намирам за гениално в цялата работа.

2) Всъщност, няма значение дали човекът, който е написал буквално поемата е изтънчен придворен поет. Той е просто брънка във веригата на устната традиция до момента - не е ясно каква е била легендата преди да стигне до него, не е ясно дали той не е скрил или извъртял нещо от нея. Беоулф е типична генерична героична история, така че за първоизточник тук едва ли може да се говори. Сега гледам, че си добавял как тва за устните предания е булшит, а то не е - тва си е сериозен дебат, доколкото знам.

3) По-скоро говорех за визуалната кохерентност - един от малкото проблеми на филма, но тва за Платон ме разби. Едно, че не мога да наглася по никакъв начин разумната, гневливата и неразумната "душа" да съответства на Грендел, майка му и дракона. И второ, че тези възвишени интерпретации идват основно от факта, че става дума за първото нещо на писан английски и някак ще е тъпо то да се окаже просто историйка за сражаване с чудовища. Както и да е, този въпрос няма отношение към качествата на филма.

4) "Беоулф" си е баш фентъзи (и за дефиниции много не ми се спори, честно казано) - но, ок, съгласен съм, че Беоулф не е първият фентъзи герой.

5) За обръщането вече казах - същественото е, че драконът е син на Беоулф. В поемата това е просто поредното чудовище, във филма драконът е проклятието, което той сам е натресъл на кралството си. Това, че той спира "англо-саксонската" традиция на Хротгар ("let some young and brave hero save us") наистина показва за пореден път, че той е осъзнал обречеността на тоя тип герои (btw, тук идва и паралелът с Джийзъс - той жертва себе си, за да спре поредицата от грехове, да ги изкупи едва ли не). И в тоя контекст финалът с Уиглаф е страшно многозначителен и всъщност, наистина най-добрият начин по-който може да свърши филма. Анджелина го кани във водата, той зяпва от ужас, разбирайки цялата истина за лъжите на Беоулф, после я поглежда изпитателно, влизайки във водата, но с погнуса на лицето и златния рог в ръцете, екранът става от 3д - 2д и имаме fade-to-gold. Просто евала за това. Дали тази сцена сваля от тежестта на християнската пропаганда зависи от това как историята продължава в твоята глава.

Ся трябва да чета нататък и да продължавам, че пак сте изписали един тон постове, докато се включа...

Бтв, "Силвър смята, че оригиналният Беоулф е хак енд слаш, а той е доста символичен и абстарактен" успя да ме накара да разбера мисълта ти три пъти по-добре с три пъти по-малко думи... Щото драматическата кохерентнст е малко като нютоновият бином - хората, дето им е в областта го знаят, ама за другите звучи като македонски диалект.