ShadowDance

не съм чак такъв фен на класациите, бът ...

Geneforge 1 - уникалната атмосфера и сетинг, заменянето на по скоро традиционния избор добро-зло с изключително възможност за избор на базата на морални виждания ми се видя много добро в първата част, и въпреки че поредицата се скапа леко сред 3тата част заради силните ограничения на свободното разкарване из "картата" си остава едно от най-добрите неща, на които съм отделял време. Някога.

Fallout - е вероятно единствено смислено RPG в напълно не фентъзи сетинг. Геройската система, сетинг, история, експлорейшън, turn-based combat, what's not to like

Arcanum - със всичките си проблеми, Арканум-а за мен си е фундаментална игра, чудесно изпипан свят, история, запомнящ се каст

Gothic - първото 3rd person RPG което ми е харесало. Nuff said.

ToEE - нагледен пример че едно RPG, колкото и невероятно да звучи, можело да изкара и само на геймплей, без история или сетинг или нещо си друго

Planescape - не ми е чак най-любимата игра, но в ретроспекция акциите и се вдигнаха адски нагоре, играта е съсипана единствено от малоумния комбат, но нито тя, нито авторите и са виновни за което.

Baldur's Gate 2 - загуби доста от лъскавината си през годините, но факта че още помня голяма част от нея, за разлика от други по пресни заглавия, вероятно говори много.

The Witcher - като изключим някои от техничните дефекти, май е най-доброто нещо излизало през последните години, което наистина си отговаря на жанровото определение. Допълваме с монументален главен герой, добре изпипан свят и някои интересни нововъведения.

Divinity - вероятно е любимата игра, на която така и не отделих подобаващото време, въпреки че съм я почвал поне 3 пъти, а нито веднъж не я докарах до края. Четвъртия път беше силно осуетен не толкова от излизането на Risen, колкото от намеренията на Ларианци да пускат "ремиксирана" версия в обозримото бъдеще за актуални операционни системи и мониторни резолюции ...

NWN2 Mask of the Betrayer - получаша утешителната награда за ритейл рилийз, оправдаващ целия франчайз, както и за експанжън на RPG, внасящ най сериозна доза нововъведния в геймплея на оригинала си.

Като казахте Плейнскейп да спомена че съм се ограничил с петица която ми е върхова лично за моя вкус. Другите са ми под петицата но далеч не значи че не са ми любими. Още няколко да отбележа които съм играл с огромен кеф.
Planescape Torment - в интерес на истината това беше първото RPG с инфинити енжина което играх. Уникален сетинг (на второ място ми е след Morrwind) уникални персонажи, една от най-добрите истории в игра изобщо. Защо не се нарежда в петицата - ами чисто геймплейно няма големи избори или роулплей решения и може би поради застъпената история има някакво леко геймплейно спъване ограничение.
Might and Magic VII - в разгара на манията Heroes 3 се пръкна това РПГ което беше РПГ в Heroes 3 сетинг. Оттам се запалих по експлорването на отворени светове. Ако не беше грозната графика и прекелените битки можеше и да е в петицата.
Арканум- отново много култов сетинг, много приятна и разнообразна система и дори прилична история. Изключително разнообразна система за развитие. Защо не е в петицата - ами системата вярно е много разнообразна но битките са долкова зле балансирани и скучни че развалят работата.
KOTOR - изпипани персонажи и диалози, готина атмосфера, стар уорс фийлинг, добра система. Ако не беше толкова коридорчеста щеше да е в петицата.
Fable 1 - много як арт , макар и комиксов, много голямо разнообразие , интересен експлор и мисии. Ако не беше толкова коридорчеста и експресиите да бяха действащи на практика а не само на теория щеше да е точно до Готик в класацията ми.
Oblivion - подходящо модната е сила - има и куести, и сносна система (само с мод) и атмосфера. Проблема и е че ми е клиширана в сетинга че и НПЦ-тата са както някакви ботове без никаква индивидуалност.
Crono Trigger - малко олд скуул конзола - без никакво съмнение това ми е любимото JRPG да не кажа че май е единственото което съм играл с кеф и то два пъти.

РПГ-та средна ръка които съм ги играл, кефили са ме но не смятам че са нещо особено:
Icewind Dale - D&D на макс. За съжаление спътници нямаше, експлоринг нямаше, силна история също . Втора част почва много ударно но след първия чаптър пада до нивото на първата част.
Temple of Elemental Evil - много добра системна интеграция, ама за съжаление ясно си личи ръша и че нищо не е довършено.
KOTOR 2 - минах 2 планети и дотам - просто не видях нищо ново от първа част а напротив - репетативен диазйн. Сега може и е добра играта но факта че съм я изоставил за някоя друга не говори в нейна полза.
Neverwinter 1 - три пъти съм я почвал, три пъти стигах 3-4 акт и се отказвах. Нещо много хак енд слаш ми идва и затова не мога да се вживея в нея. А и от там почна гадния навин на Bioware да правят коридорчета.
Jade Empire - нещо не ми допада сетинга и понеже това за мене е основен фактор я поиграх малко и я изоставих.
Ultima IX Asscension - много идейна игра която навремето бях играл в едни клубчета , за съжаление беше много бъгава и дисбалансирана.
Vampire: The Masquerade - Redemption - играта всъщост незаслужено премина и замина а си беше много правилна интерпретация на идеята. Проблема и беше некадърната система за трудност и запис и малоумните битки които опорочаваха играта.

Игри които не съм изиграл но смятам да играя при първа възможност
System Shock 2 - знам че е култова , знам че е бахти яката игра ама не мога да я подкарам под XP като хората.
Deus Ex - ако ме кефеше сетинга повече (а той не кефи ) щях да съм я изиграл. В момента обаче знам че е много добра, осъзнавам го но просто не ми е по вкуса сетинга.
Witcher- (с уговорката че стигнах трети чаптър на който много ми залагваше и трябваше да спра).
Fallout 3 - нарочно чаках да излезе версията със всички адони - и сега ще я играя.
Mass Effect - само като видях диалозите и ми стана ясно че ще я играя.
Fable 2 - подобрен Fable 1, и него съм си набелязъл.
Final Fantasy X - играх я доста време но нещо се отказах на едно място и още не съм продължил.
Final Fantasy 12- нея по малко я играх но учудващо - много ми напомня на WOW. По интересното е че един приятел който НЕ познава FF като я видя как играя в саваната в началото и пита - а това на WOW прилича.
Neverwinter Nights 2 - стигнах до втория град и заебах поради технически бъгове. И така си и остана.


Само да отбележа - хак енд слаш Диабло клонинги не ги слагам за РПГ-та макар да се водят, просто усещането е друго- по скоро екшънско. ММО също не ги слагам.

Ако се сетя за още нещо ще добавя.

Лично за мен най-доброто от цялата плеяда РПГ-та си остава Icewind Dale + Heart of Winter. Всичко си беше напаснато перфектно, историята беше простичка, но силна. А и Рон Пърлман озвучаваше Wolfdeine. А и цялостната атмосфера на играта ме кефеше много повече от балдърите.

На велики игри класации не мога да правя.

Icewind Dale, IcewindDale 2, Baldurs gate 1,2, NWN 1-2, KOTOR 1-2, Oblivion са все имена, които ми изникват когато помисля за велики РПГ-та. Естествено това е само част от качествените РПГ-та.

А мисля да добавя към списъка от велики РПГ-та и Risen. Честно в нито едно друго РПГ не съм срещал така добре изградени диалози и отношения между и с NPC-тата в играта. Често в игрите, които съм посочил по-горе съм стигал до момента, в който правя нещо, което засяга адски много хора или конкретно някой. Било то негативно или позитивно. И когато отида да говоря с тези NPC-та ми излизат стари диалози или нищо. Почти нон стоп го има тоя момент, в който правиш нещо значимо, а реакция иок. В Risen не е имало нито един такъв момент. Повечето куестове могат да се минат по няколко начина и дори най-малкото ти действие предизвиква някаква реакция. Това е адски важно за мен защото обичам да се потапям дълбото в Roleplayinga.

Развитието на отношенията на героя със околните е неспирно и разнообразно. Направено е много прецизно и внимателно. Няма бъгове, безсмислици или несъответствия. Играя и се радвам как почти всяко мое действие има някакъв отзвук. Било то допълнителни диалози, коментари или отваряне на нови куестове.

Та определено Risen го прибавям към най-големите!

Аб е Planescape не бих казал, че е изоставала особено от Baldur's Gate 2, просто беше по-лайт откъм геймплей. Не знам, аз друго такова РПГ-изживяване не съм имал, но всеки с вкуса си. Иначе твърде малко от новите съм играл, за да пиша адекватни класации.

С доста стабилно закъснение и моята класация, въртя си я из главата от доста време та най-после да вземе и да я напиша. Компютърните(и конзолните вече:)) ролеви игри завинаги ми остават най-любимия жанр, макар в последните 3-4 години да се научих да ценя и другите жанрове. Предварително правя уговорката, че някои от игрите по-долу не са напълно ролеви обективно, но аз ги приемам като такива, защото са ме грабнали много повече от някой "хардкор" ролеви такива. И така, моите любими десет ролеви игри класирани по любимост (защото просто обичам класациите:)):

1. Baldur's Gate 2 : Shadows of Amn (2000 - BioWare, Black Isle, Publisher: Interplay) (+expansion Throne of Bhaal) - най-великата ролева игра, която аз съм играл. И това едва ли ще се промени скоро. За тази игра никога няма да бъда обективен, и днес си спомням отделни детайли от геймплея или историята все едно съм я играл вчера. Историята, перфектният микс от втори и трети едишън на ДНД (т. нар. 2.5), персонажите (например Келдорн и до днес остава единственият паладиноподобен персонаж, на който съм се кефил в игра, за Иреникус страници мога да изпиша), предметите (мммм Carsomyr anyone?), светът, битките - всичко това прави тази игра за мен иконична. Баси сега като се замисля в нея даже имаше избор на фракция и добро и зло по толкова добре реализиран начин, че и днешните ролеви игри копче да не могат да й кажат. Експанжъна съм го написал само и единствено поради факта, че даде завършек на историята (И двата му варианта са ужасно яки!), геймплейно извън Саревок и чистата му МОЩ нищо друго не ми е останало в съзнанието. Въобще най-добрата игра по DnD и като цяло една от петте ми любими игри въобще. Пак казвам, че това е лично мнение и не задължавам никога да се съобразява с него. И сега си спомням как хвърлих слушалката, след като от клубчето, където записваха пиратки разбрах, че е излязла и се втурнах към вратата. Днес притежавам играта в две различни оригинални издания.

Хммм сега вече става по-трудно:):

2. Baldur's Gate (1997, BioWare/Black Isle, Publisher: Interplay/Virgin) - преди 12 години това беше играта, която окончателно определи любимия ми жанр. Геймплейно отстъпва на двойката, като история може би не. Който все още си спомня интеракциите между персонажите и началото с битката между Gorion и Саревок може би ще ме разбере:). Като интеракция между персонажите, мащаб на света и история играта за мен беше нещо революционно в геймплейно отношения. Като персонажи също (следващото важи и за двойката и за единицата) - тези две игри и до днес имат едни от най-защомнящите се NPCs ever - Minsc, Xan, Khalid, Jaheira, Edwin, Jan Jansen, Viconia и разбира се Boo си остават незабравими.

3. Fallout 2 (1998, Black Isle, Publisher: Interplay) - усъвъшенстваната концепция и свят от единицата, вече перфектната S.P.E.C.I.A.L. система с дивите й пъркове и треитове, възможностите (!) за различно решение на дадени ситуации, оригиналните енкантъри по картата, различните възможни финали - въобще какво съм тръгнал да пиша, това е Фолаут по дяволите. Единицата също ми е любима, просто двойката надгражда над прекрасния оригинал.

4. Star Wars: Knights of the Old Republic (2003, BioWare, Publisher: LucasArts) - хендс даун най-добрата игра по междузвездните. Фактът, че почти няма общо с тях дефинитивно допринася:). Първата игра на Байоуеър от новата им генерация, тук беше изградена концепция, която по-късно те доразвиха (малко) и копираха (много) в Jade Empire и Мас Ефект. Великолепна история (с очакван, но кадърно поднесен плот туист), сравнително голяма разлика геймплейно между добро и зло, готини companion-и (дроида главно:)), много планети, ПАЗАК-А!, супер направена и доразвита първоначално готина вселена, въобще плюсове бол. Който е играл - знае.

5. World of Warcraft (2004, Blizzard, Publisher: Vivendi) - сега наличието на тази игра тук е спорно, но с нея на фона на часовете откровено безмислено циклене съм имал велики моменти (било сам, било с приятели). Ролевата й част хич не е за подценяване и фактът, че взаимодействаш с други хора - също. А усещането да бутнеш бос с 40 човека за пръв път все още не мога да го забравя. Хуморът на Близард също не е за подценяване. Ако не смятате, че в тези класации можем да драснем едно ММО просто прескочете надолу, аз прекалено много съм играл и прекалено култови истории имам именно с това.

6. Mass Effect (2007, BioWare, Publisher: Микромек) - най-добрата игра в най-новата генерация. Написал съм почти всичко, което имам да кажа за нея в единственото си цяло ревю за Шадоуденс така че смЕтайте: 50ти брой на Шадоуденс (не можах да дам линк, защото Файърфокс смърди). Смесицата от жанрове е само плюс тук.

7. The Witcher (2007, CDProjekt, Publisher: Atari) - тук също мисля, че всякакви слова са безмислени. Поляците показаха нагледно как се прави и резултатът беше великолепен. Защо не е по-нагоре: защото старите са култ, а играта (колкото и да звучи леймърско) на мен ми беше прекалено хардкор, а и преди основния пач заради лоудинги успя да ми строши нервите генерално. Но ще се занимая в бъдеще още с нея, енхансд изданието си ме чака на рафта и си му се кефя генерално:))).

8. Freedom Force (2002, Irrational, Publisher: EA) - единственото (за мен) наистина качествено ролево заглавие със супергерои, което определено не се свежда до блъскане на два бутона като Ултимейт Алиансите или Екс-Мен: Леджъндс. Нито ползва известен франчайз (всичко е оригинално измислено), нито геймплейно е слаба. Култовият 60тарски сетинг. Фактът, че я изиграх за почти един ден, говори сам за себе си. Продължението уви беше още от същото.

9. Jade Empire (2005, BioWare, Publisher: МикромеК) - тази доста противоречива (не и за мен) игра ме грабна със свежия си сетинг, почти пълната липса на безкрайни екрани с ненужни статиски, готината история и забавната амалгама от файтър и ролева игра. Наскоро се разбра, че байоуеър продължават франчайза, което мога само да приветствам повече от доволен. Музиката на заглавния екран и до днес просто ме отвява - това бтв.

10. Diablo 2: Lord of Destruction (2001, Blizzard, Publisher: Sierra/Blizzard) - бях си обещал, че няма да пиша хак енд слашове в тази класация, но ще направя изключение за най-съвършеният такъв. Времето, което съм прекарал с тази игра и простичката й геймплейна (Но гениална!) концепция е почти повече от с УоУ....Пиша експанжъна, а не оригинала, защото той беше само надграждащ и почти съвършеният хак енд слаш. Чакаме тройката със затаен дъх.


Игрите, които не влязоха в топ 10, ама много искаха: Might and Magic 8, Odium, Fallout 3, Return to Krondor, Nox (макар да е H&S), Planescape Torment (велика история, слаба игра, без геймплей игра няма, марк май уърдс!), Vampire Bloodlines (почти неиграема на релийза, но да кажем, че е номер 11 или просто я заменете с ЛоД), Fable 2, Fallout Tactics, Icewind Dale 2, Silver (!!!) и Revenant.

Толкова от мен.

Какво е ролева игра

Ролева игра е всяка игра в която играеш РОЛЯТА на някой (дали правен от теб безименен герой или зададен предварително няма значение) в която игра изходът от ситуациите да зависи от ПОКАЗАТЕЛИТЕ и УМЕНИЯТА на ПЕРСОНАЖА чиято роля играеш а НЕ от рефлексите на играча който контролира персонажа.

Само една дума - Ultima. Оставям ви да си изберете коя от 1 до 8.
9-ката смучеше определено

Никой не спомена една от най-великите поредици при РПГтата - Might&Magic. Играл съм само 6, 7 и 8, но са ми силно любими, най-вече защото историите им бяха свързани с тези на Heroes 3 и двата й експанжъна Шапки долу, другари

Всъщост да се самоцитирам

Might and Magic VII - в разгара на манията Heroes 3 се пръкна това РПГ което беше РПГ в Heroes 3 сетинг. Оттам се запалих по експлорването на отворени светове. Ако не беше грозната графика и прекелените битки можеше и да е в петицата.

Ерм сори, не съм прочел или съм забравил, че съм прочел

Едно време Мight and magic 6 ми беше много любима, сигурно месеци прекарах с нея. Още си спомням как търсех един dungeon, важен за сюжета, из целия игрален свят буквално около месец, това беше преди да имам нет.

Седмата част също беше много добра.

Някой ще даде ли акъл как да си разпределя статистиките на Planescape Torment и как да ги вдигам че ми се е прииграла но не искам да играя като магьосник че ми е писнало и искам да пробвам файтър.

То и аз мисля да я почна отново тия дни, че ми се е прииграла

Един фундаментален въпрос който ще доразвия довечера
Защо играете ролеви игри? Кое ви е приятното в тях и го намирате само в този жанр? Какво търсите в ролевите игри което го няма в другите жанрове?
и по конркетно - в какво се изразява "ролевоста" като геймплей ?