ShadowDance

В момента съм началник отдел "Публична методология" в Главна дирекция "Публични изпълнители" на Агенцията за държавни вземания.

Държавен служител ясно.

Това беше мило:)))

Аз не съм държавен служител - също имах повишение за този период

----
Никой друг да не се хвали с повишение, че Близард може да ни искат процент от заплатата за положителен принос ТО не, че не плащаме

А ти какво работиш?

Въх, туй заприлича тотално на разпит:))))))))))) Няма да кажа нищо, докато не се консулитрам с адвоката си

Е ако те е срам не казвай

Много

те на мене от Близард трябва да ми плащат, ама нейсе

иначе да, и аз не успях да разбера кое се опита RRSunknown да омаловажи, като ми лепна етикетчето "държавен служител, ясно" - работата ми? отговорностите ми? или факта, че имам работно време и получавам по-малко пари от работещите в частния сектор автоматично прави оценката на работата ми и повишенията, като резултат, маловажни? той си знае...

със сигурност обаче, отнесено към темата, не се вписват в категорията "деградация"...

ЪЪ, просто казах - ясно . Не знам защо търсите под вола теле. Никого не съм обиждал. Работата е там че като държавен служител имаш регламентирано работно време , излизаш си от работа навреме и имаш време да участваш в рейдовете които , подразбрах почвали в 18:30 в повечето сериозни гилдии. Това е.
Затова питам и Tais.

Добре де, аз съзнавам, че нямам абсолютно никакво право да застана като някоя класна и да започна да осъждам хората за нещата, които правят в личния си живот, още повече, че иде реч за действия, които не вредят на никого, ама не е ли малко странно човек да използва две седмици отпуска заради някакъв експанжън, вместо да се вдигне и да отиде някъде на почивка например?

Тоест, наистина не го разбирам. Честно. Лично на мен ми прилича на някаква сериозна мания, абсолютно пристрастяване, което се различава от конвенционалните пристрастявания към алкохол, наркотици и хазарт само по това, че не е толкова скъпо и да кажем не е така животосъсипващо. Чувството да попаднеш в една компания с Обсебени, е странно. Сядат хората, минават от тема на тема, на филми, на книги, на личен живот, на как е минала почивката, обаче няколко от тях се сбутват настрани и почват да говорят как са изтребили и как ще изтребят не знам каква си твар, кой на какъв меч попаднал и о, кога най-сетне ще пуснат експанжъна.

А когато става въпрос не за някакви непознати, а за хора, които човек обича и с които наистина е приятел, ситуацията напълно се сбозява. Просто отстрани се вижда, че има нещо, което наистина не е наред, обаче как да го докажеш?

Как да е, изнизвам се кат мокра връв от темата, че да не нажежавам излишно страстите, но просто исках да споделя.

Marfa wrote:Чувството да попаднеш в една компания с Обсебени, е странно. Сядат хората, минават от тема на тема, на филми, на книги, на личен живот, на как е минала почивката, обаче няколко от тях се сбутват настрани и почват да говорят как са изтребили и как ще изтребят не знам каква си твар, кой на какъв меч попаднал и о, кога най-сетне ще пуснат експанжъна.

А когато става въпрос не за някакви непознати, а за хора, които човек обича и с които наистина е приятел, ситуацията напълно се сбозява. Просто отстрани се вижда, че има нещо, което наистина не е наред, обаче как да го докажеш?

QFT

Марфи, за тебе може и да е странно... но аз не обичам да "ходя някъде на почивка"... изнервям се, досадно ми е... не обичам и да пътувам - това ме уморява повече, отколкото да ме зарежда...
хората са различни... и защо аз да не избера да прекарам отпуската си по най-забавния и разтоварващ за мене начин? струва ми се, че няма по-естествено от това...

отстрани вие виждате "Обсебени" и какво ли още не като определения... аз виждам хора, които обсъждат нещата, които ги вълнуват... а факта, че те са свързани с игра, която е цял един свят, но в който останалите не са стъпвали, прави непонятен за тези останали целия разговор и вълненията им... и сигурно е неприятно да има нещо толкова вълнуващо за приятелите ви, което не могат да споделят с вас, защото просто не го разбирате, но то няма да престане да бъде вълнуващо за тях и както вие се чувствате изолирани в една такава група, коментираща поредния рейд, така и те се чувстват засегнати от всички тези епитети, някои, от които - открито обидни, с които наричате тях или това, което ги вълнува... това наистина само ще ви отдалечи още повече...

а това, което вълнува тях няма как да се разбере, ако не се потопиш в играта... за съжаление е така... от друга страна, по мои наблюдения, много от хората, допуснали да се потопят, не си тръгват преди да са видяли още и още... някои не си тръгват изобщо, а доста се връщат периодично... и не говоря за деца...

но не вярвам някой да е в състояние да даде приемливо за вас обяснение за пристрастяването към Вов... то просто е факт, независимо дали го приемате или как го наричате... и носи на приятелите ви там нещо специално, задоволява потребност, която явно те имат...

Да де, ясно. Обзалагам се, че можеш да спреш да играеш стига само да поискаш, нали? Замени сега в последния си коментар Вов и "игра" с да кажем "кокаин" и "дрога", и виж дали някъде ще се получи безсмислица. Та ако някой се чуди защо отстрани нещата изглеждат не съвсем ординарни, ами ето защо.

Нищо лошо няма в кокаина освен че е адски скъп и че вреди чисто физически. Ако беше евтин не увреждаше организма всички щаха да плющят кокаин всеки ден.

както казах, не съм мислила да спирам да играя Вов, просто защото ми харесва... има дни, в които обаче предпочитам да си лежа и да гледам Холмарк и честно казано това лято, докато печах кълки на Созопол, хич не ми и хрумна да влезна в интернет-клуб, камо ли - в играта... а не е като да не си носехме лаптоп, а хотела - да е без Wireless но не отричам, че съм влюбена в света там

а и как примерно да обясня удоволствието от това, че преди седмица прекарах цяла вечер да се гмуркам из плажната ивица на Азшара, за да търся из развалините подводните градини, за които само съм чувала предания плувах все по на север и на север по бреговата ивица... като се изтощих, открих полянка сред скалите, напалих си лагерен огън и гледах океана... музиката и гледката на нощна Азшара създава неповторима атмосфера... изключих се и тогава видях, че съм сред нищото... играта не ме показваше на никаква карта... не мога да ти опиша усещането... може и да е абсурдно, нереално, но емоциите, които ми донесе бяха доста реални, уверявам те