ShadowDance

Това е предстоящия да бъде издаден boxset The Mistborn Trilogy.

В действителност са точно 3-те малки mass market paperback-а (джобен формат), събрани в кутията от снимката.

Мен ме изкушава това (щото не си ги взех с мен), но от друга страна за същите пари мога да си взема трите плюс Elantris в 4 за 3 промоцията с безплатната доставка...

Е тя цената е еднаква.
3 по 7.99 + 1 бонус от 4-for-3 са 24$, бокссета е 16.30$ на преордер + Елантрис за 7.99 - 24.29$

Тия 30 цента едва ли са фатални, освен ако не искаш да си вземеш и четирите още сега, понеже бокса илзиза след 2 месеца.

Ааа, е те са го намалили. Аз като гледах, боксът беше $23

И аз чета в момента трилогията за The Final Empire и е много зарибяващо! Стигнал съм до средата на втората книга.

При все че има някакви леко не-мои характеристики (стилът му и по-специално някои конструкции ми се струват доста повтарящи се и малко бедни, а героите му твърде много разсъждават/спекулират на големи буци), това са по-скоро моменти, които вече не ми правят толкова силно впечатление. Сандерсън обаче мисли блестящо. Намирам паралели между него и Скот Кард (не само в религията им).

Именно това ми помага да изтърпя и даже да харесвам начина, по който са представени мислите на героите и разните обяснения за това кое как и защо се случва. Може да са на буци и да ми седят малко изкуствено, но са толкова добре измислени, че компенсират недостатъците си.

Да не говорим за уърлдбилдинга му, който е на страшно високо ниво.

Allomancy! Allomancy! Allomancy!

Днеска дойде Box-a! Изкефи ме и реших да ви го покажа:
http://picbg.net/u/4407/17423/380541.jpg
http://picbg.net/u/4407/17423/380542.jpg
http://picbg.net/u/4407/17423/380543.jpg

Завид

Подкрепям завистта на Ghibli.

Tрябва да отбележа че на корицата на Hero of Ages Вин дори ми изглежда хубава, а не накакъв оръфляк...

Бъмп и за да не е самотен, картинка:

Миналата година реших да се запозная със Сандерсън, като дам шанс на (най-краткото му произведение, като за начало ) Елантрис. Доста приятно четиво, което би се харесало на феновете на Колелото, а може би и на анти -тоя-джордън-прекалено-ги-разбози-не-можах-да-го-издържа- феновете, с магическата си система и с това, че е еднотомна, напълно завършена история.
Бр. С. пише с прости, разбираеми думи и за човек с моето посредствено ниво на английски беше лесен за четене.

След като прочетох The Final Empire, не съм особено в захлас, доста е наивна и постна като стил, герои и свят. Сандерсън ми прилича на Ротфъс или Линч – леко ъпгрейдвани версии на стандартното епично фентъзи.

Зависи какви са били очакванията ти. Предвид нещата, които четеш обикновено, The Final Empire е просто в друга сфера от фантастичната литература. Това важи и за подхода към героите, и за този към историята.

Освен това не намери ли прозата на Сандерсън за чудесно "подредена"? В смисъл на навременно и добре поднасяна информация във всяко едно отношение - уърлдбилдинг, сюжет и т.н. А и чудесно описва разните му там схватки. Аз реално имам леки възражения само към леко буцестия му подход към разсъжденията на героите, но не е нещо, на което да не съм свикнал от, да речем, Октавия Бътлър.

Мне, нямам проблем с този тип фентъзита, ако следват своята си логика. Тук обаче има разминаване между това какво авторът иска да представлява романа му и какво реално се е получило. Разсъждава се за религия, месианство, принципи на властта и т.н., все сложни идеи, а в същото време самият сюжет и герои, така поднесени и развити, не отговарят на претенциите за дълбочина и стоят наивно. Ако Сандерсън бе отделил повече време да обмисли как да покаже идеите си по-убедително, а не да ги разкаже в диалози и монолози, щеше да е постигнал амбицията си.

Що се отнася до подредеността на прозата му, има нещо такова, но аз го свързвам повече с някаква сухота и прекалена функционалност, не мисля, че му харесва да е описателен, там е най-слаб като че ли (описанията на Лутадел например са ужасни:

Spoiler: show

Most of the buildings had been built from stone blocks, with tile roofs for the wealthy, and simple, peaked wooden roofs for the rest. The structures were packed closely together, making them seem squat despite the fact that they were generally three stories high.
The tenements and shops were uniform in appearance; this was not a place to draw attention to oneself. Unless, of course, you were a member of the high nobility.
Interspersed throughout the city were a dozen or so monolithic keeps. Intricate, with rows of spearlike spires or deep archways, these were the homes of the high nobility.

Но нещо по-специално като ритъм на повествование не усетих, в смисъл, не че романът е некадърно написан, но не е и нищо особено.