ShadowDance

Еми въпрос на дефиниции. Моите ги дадох. За мен няма знак на равенство между авангардно и експериментално.
Иначе iconoclast може да се преведе като иконоборец, май...

Amelia wrote:Еми въпрос на дефиниции. Моите ги дадох. За мен няма знак на равенство между авангардно и експериментално.
Иначе iconoclast може да се преведе като иконоборец, май...

В киното двете се преплитат нечовешки, според мен. По твоите дефиниции, може ли филм да се класифицира като "експериментален" ако е замислен като комерс, но съдържа иновативни елементи от някакъв сорт, примерно по средата на филма имаш пауза от 20 минути черен екран и се чува като музика реч на мис свят `89?

Верно за иконоборчеството! Миси.

Еми, да, тотално. Експериментален ще е в няква насока. Прави експеримент. Това, че експериментът може да е неуспешен е друг въпрос.

Аз малко не загрях последно Син Сити експериментален ли е, или не е? И с какво точно? Щото ако всички неща, дето Амелия ги изброи, сме ги виждали и преди, кое ги прави експериментални тук?

Ми за мен не е обвиъсли, но бих приела всякакви доводи по повод противното, ако мейкват сенс. По моите стандарти е средностатистически ентъртейнмънт пийс. (мали, колко чуждици наръгах!)

За оригиналността на визията в Sin City комикса бих поспорил с жената (стилът на Милър е много интересен и характерен за него, но техниката е доста обичайна). Обаче това, което Родригез е направил във филмовата адаптация, определено бих определил като експериментално. Да, и преди е имало подобни идеи. Също както преди Матрицата е имало забавен каданс, но никой не го е правил като братята Уачовски. В Sin City имаше не само черно-бяло среща цветно, ами и много специфична игра с контрасти, ярки цветове и въобще пресъздаване на визията на комикса в най-дребни детайли благодарение CG фоновете. Да не говорим колко уникален и рискован е черно-белият метод в комикс адаптациите като цяло. Спокойно можеха да направят едно стандартно ноарче, но вместо това взеха усещането почти 1:1 от визуалния стил на оригинала.

чийто контраст ОПРЕДЕЛЕНО е постигнат в тази му наситеност благодарение на дигиталните технологии

Но също така ОПРЕДЕЛЕНО не е използван в предишни филми, нали? Това, че е CG, по никакъв начин идеята по-малко значима.
Като друг пример за ползата на технологиите бих дал поредната заигравка с филтрите на Родригез в Planet Terror. Там изкуствено наложения шум по лентата е използван по брутален начин, за да усили внушението на сцените. На блу-рейката с филма имам и версия без тия екстри, в която половината ефект се губи.


п.п. Иначе направо не ми се говори за безумията, които ръсехте в разните теми последните дни за "правилата" в изкуството...

Демек, всяка една техническа иновация, може да се счита за създаване на експериментално кино?

@Роланд: Мисля, че съм обяснила, дала съм си и критериите, според което наричам нещо "експериментално". Който желае - да чете.

Всяка техническа иновация, която води до нова характерна визия - да.

Говорим за визуален експеримент, който прави важна стъпка напред за комиксовите филми като цяло, не за шибана революция в киното. Аман.

Но добре дошла си да изброиш по-екперименталните комиксови филми (само не пускай The Dark Knight, че ще ти се смея).

Твоят смях не смущава никого. А за мен лично The Dark Knight Е експериментален или ако не, то иновативен в чисто тематично отношение. Тоест, надявам се, че тази тема не е ексклузивна за чисто техническите иновации.

Ъм, Хрис, а това определение не вкарва ли практически ВСЕКИ филм с малко по-индивидуален и творчески настроен екип в кюпа? Също, целта на експериментаторството не е ли да избута границата в нова посока, да даде тон на ново течение? В този случай на какво ново течение дава тон Sin City, при положение, че на практика тази съвкупност от средства, която, както уточнихте, я има в по-други комбинации и другаде, работи само в него? Ето, че в The Spirit вече е изтъркана и "правиха я в Sin City".

Докато например булет таймът и другите нови техники за забавен каданс, дето почнаха от Матрицата, останаха и се ползват доста, при това без да подсещат всеки за първообраза си.

А за мен лично The Dark Knight Е експериментален или ако не, то иновативен в чисто тематично отношение

Expand. Сериозни и реалистични комиксови филми е имало и преди. Терористи, луди психопати и мафиоти - бол. Да не говорим за смешно американско морализиране.

Колкото до Sin City стила:

Целта на експеримента и оттам експерименталното кино може да е всякаква. От това да разруши граници и да постави нови, до това просто да изследва докъде може да се стигне с нещо. Един филм може да постави началото на нова Ера в Холивуд, но може и просто да остане в историята с ярката си индивидуалност, постигната от експеримента.

И да, така слагам всеки филм малко по-индивидуален и творчески настроен екип в кюпа. Като екипът трябва все пак да е реализирал творчеството и индивидуалността си, а кюпът не се нарича "авангардно кино", а по-скоро "експериментално кино".

Пликс, аз лично НЯМА да понеса още една ляляница за Дарк Найт-а. Деба, мисля че написахме всичко, което можеше да се каже в миналата тема.

Amelia wrote:И да, така слагам всеки филм малко по-индивидуален и творчески настроен екип в кюпа. Като екипът трябва все пак да е реализирал творчеството и индивидуалността си, а кюпът не се нарича "авангардно кино", а по-скоро "експериментално кино".

Пликс, аз лично НЯМА да понеса още една ляляница за Дарк Найт-а. Деба, мисля че написахме всичко, което можеше да се каже в миналата тема.

Еми значи за теб реално всяко малко по-индивидуално произведение вече е експериментално, което донейде обезсмисля разговора по-нататък. Аз съм склонен да предпочитам по-тясно определение, ама не виждам за какво можем да спорим повече.

Сашо, сериозни комиксови филми е имало и преди, но колко наистина сериозни супергеройски филми можеш да ми изброиш?

Бтв, и аз мисля, че написахме всичко в миналата тема, или поне повечето неща, но щом ме питат...

Amelia wrote:това, което Милър е направил с двата си цвята, Е експеримент, независимо от това колко грозно им се струва на някои хора, в случай че няма други такива комикси отпреди него. За което чакам включване от знаещите.

Ами аз не виждам нищо експериментално в това. Просто имаш стила на рисуване на Милър в черно-бяло.

Или с други думи:

Lubimetz13 wrote:Надявам се, че никой не се заблуждава, че Франк Милър е измислил контрастната графика...?

Еми ти не виждаш, аз виждам.
Както казах, въпрос на дефиниции.

Контрастната графика не е дело на Франк Милър, е и? Някой друг да я е ползвал в комикс? Не, сериозно. Има ли друг такъв, щото бих му хвърлила един поглед на отрочето.