ShadowDance

Нещо повече - различни хора имат афинитет към различни типове езици в зависимост от мисловната си нагласа. На едни се удават по-лесно романски езици, на други англо-германски, например.

Освен това различни езици са повече или по-малко подходящи за изразяване на различни категории от познанието. Немският например се води за един от по-подходящите за изразяване на философски категории. Френският пък е по-артистичен и склонен към доразкрасяване с "финтифлюшки" за "баланс на фразата".

Друг пример - в ескимоския има над 20 различни думи за "сняг" в зависимост от конкретното му състояние. Ескимосите обръщат внимание на това, защото за тях е жизненоважно. За повечето други народи не е и те не са развили тази част от наблюдателността си.

За повечето други народи не е и те не са развили тази част от наблюдателността си.

...или си имат подходящи прилагателни(мек, твърд, сипкав, кишав, мокър, сух, лепкав и т.н.)

Въпросните прилагателни се отнасят до много съществителни. Тук става дума за изразяване на едно понятие с една дума, която се отнася само до него.

Хм, аз пък не мисля, че ако не знаеш думата "резеда" губиш чувствителност към нюанса. Ще видиш, че е зелено, да, ама е по-различно зелено от някое друго зелено. И ще се опиташ да го опишеш с някакви прилагателни. Светло, тъмно, кремаво, като онова на тревата през пролетта и т.н. Мисля, че тук много малко хора са запознати с наименованията на цялата палитра, която художниците ползват. Това не ни прави цветно слепи, просто в разговор няма да сме 100% ефективни. Ще трябва да ползваме повече думи, за да обясним дадено нещо, но все пак ще го обясним, кво. Пък и да знаем всичките имена на цветовете, ако човекът отсреща не ги знае, все тая.

Иначе по темата - ненам, не ги разбирам тия работи... Предполагам, че действието е двупосочно, но с известен превес на "мисленето управлява езика". Между другото, както има неназовани усещания, така има и съществуващи думи, които е трудно да разбереш какво точно значат. Няма да забравя един Селинджъров разказ, "На Есме, с любов и омерзение". Там обсъждаха какво значи омерзение (squalor). Аз и досега не съм много сигурна кое точно чувство описва. Не знам дали и преводът на думата е точен...

Ами на мен темата ми се разми
Ако става дума за език и мислене, защо обсъждаме сетивата?
А ако иде реч за езика като носител на културата, тогава защо се занимаваме със способността да схванеш или не обективно съществуващи предмети?
И защо речта винаги иде, а думата само става?

Хм, аз пък не мисля, че ако не знаеш думата "резеда" губиш чувствителност към нюанса. Ще видиш, че е зелено, да, ама е по-различно зелено от някое друго зелено. И ще се опиташ да го опишеш с някакви прилагателни. Светло, тъмно, кремаво, като онова на тревата през пролетта и т.н. Мисля, че тук много малко хора са запознати с наименованията на цялата палитра, която художниците ползват. Това не ни прави цветно слепи, просто в разговор няма да сме 100% ефективни. Ще трябва да ползваме повече думи, за да обясним дадено нещо, но все пак ще го обясним, кво. Пък и да знаем всичките имена на цветовете, ако човекът отсреща не ги знае, все тая.

Дам, това с цветовете съм го обяснил доста зле, вероятно щото беше късно. А и това с резедата е глупаво, използвах го най-вече, защото аз самият не съм много наясно с по-фините цветови категории и това ми дойде на ума. В експеримента, за който се сещам, на две различни групи хора, говорещи два различни езика, се представят различни цветове. Единият език разполага с повече думи за цветове от другия. След това на хората се задават въпроси - от сорта на кой от тези двата цвята ви показахме преди малко. Показват им два близки цвята, които в единия език са разграничени езиково, а в другия не. Хората от първата група се справят много по-добре от тези от втората. Според релативистите това е силно доказателство, че различните езици организират реалността по различни начини. Наистина не си спомням добре експеримента, може и да бъркам леко. Има още доста други такива доказтелства в полза на релативистичната теория, като например с народи, които разполагат само с по 3-4 количествени термина и други. Но пък има още толкова контраексперименти и аргументи в полза на универсализма.

Езикът е възможността да го кажа. Мисленето е възможността да го премълча. Цялата човешка култура се гради на това: казваното и премълчаваното. При делфините и косатките не знам как е.

A това, което премълчаваш, не е ли в крайна сметка отново текст, т.е. език, макар и безформен, виртуален и лишен от звуково или писмено въплъщение? Речта не е тъждествена с езика.

Amelia wrote:Там обсъждаха какво значи омерзение (squalor). Аз и досега не съм много сигурна кое точно чувство описва.

Мисля, че вече знам какво е "омерзение". Това е чувството, с което се изпълвам, докато проверявам студентски лаб рипортс...