ShadowDance

Да, Юбик определено е шедьовър. Толкова добра комбинация от страхотни идеи, култов хумор и пълен с изненади сюжет се среща много рядко.

Все се каня да подхвана някой от другите му най-известни романи, но кога ли ще стане...

Еми да ти кажа, отпочвай, щото мен сега ужасно ме е яд, че толкова време съм се мотал В момента чета Martian Time-Slip, от която очаквам по-малко от предните три, но пък е доволно различна спрямо тях, поне на тоя етап, та ми е интересна доста.

И аз навремето го четях така Дик - по 5-6 накуп. Трудно ми е да кажа на мен кой ми е любимият Дик, но може би все пак Юбик и Стигмите.
Относно финала на Юбик, ако го възприемеш буквално

Spoiler: show

- очевидно Рунситър трябва да се е заблудил някъде и да не се намира в истинския свят. Не че не е възможно, но никъде в романа няма безспорни индикации за това.

По-скоро е наистина шега към читателя. В Стигмите има сходен момент. Дик просто кара читателя да премисля отново и отново. Не му е оставил категоричен отговор.

Ше те помоля тия работи да ги слагаш в спойлери, все пак много хора тук не са чели книгата.

Иначе и аз до тоя извод стигнах в крайна сметка де - произволна Дик-ебавка с читателя...

Изчетох Martian Time-Slip. Отне ми доста повече време, защото се амортизирах малко (трудно ми е да издържа на много книги от един автор без пауза между тях), а и защото е много различна от предните три, които четох. В общи линии шизофренична социална колониална драма с елементи на времево изкривяване. Хареса ми доста, особено към края, но ми се стори малко твърде дълга, честно казано. И все пак може би е виновен ефектът на пренасищането.

Интересно е, че животът на писателя е включен към т.нар. "неразгадани мистерии" - йетита, вампири, таласъми, зомбита, кораба Мария Целеста и т.н. Четох в една книга от поредицата твърдението, че Филип Дик е бил "обсебен"от ангел... Ъм, ето и какво казва Уикипедия за този писател - http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0% ... 0%B8%D0%BA

Moridin wrote:Междувременно прочетох и The Penultimate Truth на Дик.

Интересен микс между Човекът от високият замък и психарските му книги, но като такъв - малко ни риба, ни рак. Идеята накратко е, че по време на Третата Световна човечеството е натикано под Земята, а останалите да се бият горе са сключили примирие и сега лъжат онези долу, че войната продължава, за да се наслаждават сами на огромния свят.

Противно на очакванията, почти няма сериозни сюжетни обрати. Хареса ми (за пореден път) онова нарицателно неуловимо качество на Дик, чиите герои правят и им се случват супер странни лудници, докато те разсъждават вербално по един такъв удивително битов начин. Изобщо в книгата има доста разсъждаване и е бая интровертна, в което донякъде напомня Палмър Елдрич, но за съжаление не е толкова психопатска и си остава повече с размислите, отколкото с някакви особени промени на реалността. Но пък, предполагам, то би започнало и да се изтърква вече...

Като цяло съм доволен - действието е малко бавно и скромно, но от средата натам я глътнах. Краят е типично неебателен, но не успя да ме подразни, а и продължавам просто да се възхищавам на стила на Дик и необяснимото му свойство да съчетава по странно естествен за сай-фай роман начин делничния размисъл с омг прозренията и случките.

И все пак се бях напалил малко повече от нужното от хвалбите по Юбик и т.н. - мисля, че тази книга конкретно не е от най-добрите на Дик, но си струва четенето.

Понеже Жоро блее, а аз не обичам теми като тая да гният, когато могат да не го правят , му цитирам тук поста.

Очаквам другата неделя да сдобия още някоя книжка на Дик в оригинал, ма не знам коя точно. Предполагам, че Dr. Bloodmoney.

Прочетох Clans of the Alphane Moon и бих казал, че съм общо взето доволен, макар и не чак възхитен. Началото е доста интригуващо. Луната Алфа III M2 някога е представлявала психиатрична клиника. После обаче избухнала война между хората и алфианците и всичко там било изоставено. Пациентите заживели на свобода, разделяйки се на кланове, които доста напомнят индийската кастова система. Но ето че няколко години след края на войната Земята изведнъж решава, че трябва да възстанови своята колония. Изпраща на луната свои представители, водени от амбициозната кучка д-р Мери Ритерсдорф. Обаче никой не знае, че съпругът на Мери, Чък Ритерсдорф, управлява от разстояние придружаващия я симулакрум на ФБР и крои планове да я убие, когато му се отвори възможност. Някогашните пациенти се обединяват срещу онова, което смятат за нашествие, а Чък Ритерсдорф постепенно започва да се съмнява дали идеята за убийството е негова или някой му я внушава отвън.

За съжаление към края книгата ми стана леко досадна, защото онова, което явно трябва да мине за кулминация, се състои предимно от безцелно нахвърляни екшън-сцени, а развръзката е някак твърде елементарна. Това обаче се случва понякога при Дик - попадал съм и на далеч по-антиклимактични финали в произведенията му ("What the Dead Men Say", примерно). При него водещи винаги са идеите, а на това ниво романът се представя прилично. В равносметка - макар че тази книга не може да се сравнява с шедьоври като "Юбик", "Човекът във високия замък" или "Трите стигми на Палмър Елдрич", все пак е добро четиво.

Почнах да наваксвам с Дик, тия дни изчетох Do Androids Dream of Electric Sheep? Много силна като цяло, пълна с интересни идеи, но и с много добре развит главен герой и няколко сцени, страхотно въздействащи емоционално.

Дик като че ли е единствения автор, който има толкова невпечатляващ стил (дори откровено слаб на моменти), но въпреки това като цяло творбите му са наистина добри.

От нямане какво да правя на Хийтроу, си купих единствената книга на Дик, която продаваха там - никога нечуваната от мен Our Friends From Frolix 8. Оказа се, че си има причина никога да не съм я чувал - крайно средняшки написана, схематична и неубедителна както на ниво сюжет, така и на ниво герои и отношения. Същевременно обаче си я има Диковската психопатия и финалът е доста... смразяващ и несигурен. Цялостно всъщност ме изкефи и ме зариби да продължа с Дик. Мисля да захапя Time Out of Joint сега.

Добре тук в България (и специално София) никъде не мога да си намерия Дик на матерния език. И ме навява мисълта, че ние тук не стига, че на български едвам го издадохме, а и на английски не искаме. Грехота! Дано да греша и просто да не съм успял да го намеря до сега

Roland wrote:От нямане какво да правя на Хийтроу, си купих единствената книга на Дик, която продаваха там - никога нечуваната от мен Our Friends From Frolix 8. Оказа се, че си има причина никога да не съм я чувал - крайно средняшки написана, схематична и неубедителна както на ниво сюжет, така и на ниво герои и отношения. Същевременно обаче си я има Диковската психопатия и финалът е доста... смразяващ и несигурен. Цялостно всъщност ме изкефи и ме зариби да продължа с Дик. Мисля да захапя Time Out of Joint сега.

На мен точно Time Out of Joint ми е може би любимата кинга на Дик, заедно със Стигмите. Точно там му започват психопатиите - първото от по-значимите му произведения. Our Friends From Frolix 8 почти ми се е заличила от паметта - позамислих се и успях да си спомня много малко неща. Но определено това беше книгата, в която Бог е умрял и са открили останките му в космоса.

Не знам защо, но Юбика на мен не би хареса толкова много ... просто нито един от героите не ми беше особено симпатичен.Иначе наистина адски много идеи развива и сигурно се е опитал да го даде възможно най-синтезирано и без да обяснява кое какво е подробно, а просто да остави сюжета да развие нужните детайли и за това главния герой ми беше безличен ... аз обичам малко предистория

Изчетох Time Out of Joint и честно казано ме остави underwhelmed. Финалът беше скучен, моментът, в който се разбра ква е хавата - разочароващ. Все пак това си е първият му майнд-фък роман, нормално е да не е на нивото на най-добрите му.

От известните май ми останаха само Стигмите.

Изчетох The Three Stigmata of Palmer Eldritch. Честно казано, остави ме малко underwhelmed. Книгата определено е от силните му, но дали защото бях чел вече Our Good Friends From Frolix 8, която й е нещо като чернова, или защото бях слушал твърде много суперлативи, някакси не можа да ме грабне чак толкова. Докато Ubik и Do Androids Dream...? те впримчват от самото начало и не те пускат, интересното в тази се намира общо взето на две места - едно по средата и едно към края - и някакси не е ЧАК толкова интересно. Финалът обаче е смазващ.