Преди да започне имах някаква неясна, но горе-долу дефинирана представа за това на какви точно стереотипи ще се нагледам в следващите два часа - още първите две сцени обаче (сърната в гората и заминаването на Бела) ми стана ясно, че поне като стил на снимане филмът няма да е прекаран през тийн-поп филтър.
По-късно видях кои други филми е снимала режисьорката и че сценаристката е работила по "Декстър".
Иначе ме изненада много това, че героите *не говореха глупости*, което обикновено е повсеместно при такива филми, и че сценарият беше доста character-oриентиран, без голи вампирски бедра/космати пъпове/сластни устни (...е, имаше малко от тези, да...)
Всъщност динамиката на общуването между героите наистина ми хареса. Не само репликите, а и паузите, че и това как се гледаха/не се гледаха. Съдържанието на приказките всъщност не беше от толкова първостепенно значение, а подобен подход е нещо, за което е нужен наистина добър сценарист. На задната корица на книгата има някаква хвалба от сорта на "обрисува чудесно отчуждеността и незнамсикакво на тийнейджърската възраст". Не знам доколко го има в книгата, обаче във филма определено е наблегнато на това, при това добре.
Спец-ефектите честно казано хич не ми бяха важни, а и май на сценария не са му били, като изключим играта на бейзбол. За сметка на това природните сцени и особено тази от върха на онова титанично стометрово дърво бяха краят.
Като цяло много изненадващо добър филм, при все че понякога му личеше как са бутнати разни елементи, колкото да зарадват феновете на книгата на възраст под 17 години (видеоклип-похватите, разни хот погледи от страна на готините млади вампири - като изключим Джаспър, който гледаше така, че ми идеше да прихна всеки път като се появеше в кадър
))
