ShadowDance

Всъщност, са. System Shock 2 и Thief- the Metal Agе използват Dark Engine. Можеш да провериш сам. Разбира се, това са подробности, които засягат единствено такива като мен, които имат достатъчно свободно време, че да правят мисии

какво общо има Пейнкилъра с Looking glass и Дарк енжина?

Painkiller е с различен енджин. Да.

пакман. всичките нива.

Shalebridge Cradle от Thief 3, определено - няма такава психария. Все пак в половината от нивото всъщност нямаш никакви врагове, но самият дизайн и фоновите звуци те плашат повече от достатъчно. Първият път, като се качвах към тавана и врата почна да блъска, само дето не подскочих на стола - аз аз не съм от плашливите.
Мисията със зомбитата от Thief 1, мисля че беше третата подред - играх я през нощта за първи път, на угасена лампа и със слушалки...
AvP 1 и 2 с морския пехотинец, първите 2-3 нива преди да си взел по-мощните оръжия. Впрочем на AvP 2 играта с човека става съвсем друго нещо, когато играеш на последно ниво на трудност и не можеш да запазваш по време на нивото - тогава всички нива са плашещи
Undying и System Shock 2, първите няколко нива, но най-вече на първо игране - при преиграване ефектът като че ли се губи.

Мисията със зомбитата от Thief 1, мисля че беше третата подред - играх я през нощта за първи път, на угасена лампа и със слушалки...

Там има поне няколко мисии със зомбита - Bonehoard, Haunted Cathedral, Return to the Cathedral...

termit wrote: Впрочем на AvP 2 играта с човека става съвсем друго нещо, когато играеш на последно ниво на трудност и не можеш да запазваш по време на нивото - тогава всички нива са плашещи

Абе то е така но тактиката да те плашат със трудност за мене е далеч от страха, става просто изнервяне от трудността по начина по който нерви Колин Макрей 3 например когато за 10 път се блъснеш на едно и също място от кофти късмет.
истинския страх се постига без реална опасност в играта- само със звук, картина и скриптове- както споменатото ниво в Thief или местата на Vampires

Рандъм ниво от първия Condemned, например метрото или универсалния магазин, Рейвънхолм от ХЛ2, макар че и на мен втория път ми се стори по-тъпо от първия, второто ниво на първия Тийф.

bgspace - Bonehoard, мисиите в катедралата някак си не бяха толкова плашещи, може би защото вече се бях сблъсквал със зомбита, или пък защото там има повече пространство, не знам.

RRSunknown - факторът страх всъщност идва не толкова от трудността, колкото от това, че не можеш да запазваш по време на игра - особено като си към края на нивото, направо си е като борба за оцеляване на живо Примерно използвах доста често гранатите със сензор за да блокирам пътя зад мен или някоя подозрително изглеждаща дупка, просто за всеки случай - нещо, което рядко бих правил ако знам, че имам save/load отпреди 1 минута.

П.С. Явно трябва да взема най-накрая да изиграя Condemned, бях му хвърлил око в Озона, но все не стигам до него...

termit - ама в катедралата се появяват Hant-овете с техния истеричен смях

termit wrote:
RRSunknown - факторът страх всъщност идва не толкова от трудността, колкото от това, че не можеш да запазваш по време на игра - особено като си към края на нивото, направо си е като борба за оцеляване на живо Примерно използвах доста често гранатите със сензор за да блокирам пътя зад мен или някоя подозрително изглеждаща дупка, просто за всеки случай - нещо, което рядко бих правил ако знам, че имам save/load отпреди 1 минута.

Във абсолютно всяка игра с дълги чекпойнти го има тоя момент с презапасяването- махни го , пусни на най- лесна трудност и ще видиш че играта не е толкова страшна (макар че с пришълеца ме изнерви), а аз лично истинския страх го виждам когато от механиката на играта няма никаква опасност - без значение от някаква трудност- и пак въздейства.
Това е мое мнение разбира се но за мен страхът при липса на сейв е страх от провал на нивото/играта а не страх в класическия смисъл. Същото усещане се изпитва и при особено трудно скокче на някоя джъмп енд рън игра когато чекпойнта е отчайващо далеч.

По принцип не съм играл почти нищо извън жанра adventure/quest, Fallout и HOMM2/3, а там плашещите нива не са често срещани.

Една от малкото по-различни игри, които съм пробвал, е AvP 1. Мисиите с човешкия представител са нон-стоп шубе, а първият ми сблъсък с facehugger почти успя да доведе до битова злополука. По това време използвах сгъваем дървен стол и реакцията ми на запълнения от гореспоменатата гад монитор след 10 секундно психиращо шумолене не беше от най-безопасните.

Blood 2 и Fear ми бяха много страшни, всичките нива. Monolith ftw.

А от стола съм падал само веднъж и то не беше от страх. Случи се по време на едно мулти на Дуум 2, като ме отстреляха с БиЕфДжи-то .

beliefcontrol wrote:По принцип не съм играл почти нищо извън жанра adventure/quest, Fallout и HOMM2/3, а там плашещите нива не са често срещани.

Една от малкото по-различни игри, които съм пробвал, е AvP 1. Мисиите с човешкия представител са нон-стоп шубе, а първият ми сблъсък с facehugger почти успя да доведе до битова злополука. По това време използвах сгъваем дървен стол и реакцията ми на запълнения от гореспоменатата гад монитор след 10 секундно психиращо шумолене не беше от най-безопасните.

Аз така съм си падал от стола и си направих доста голяма цицина към 97 година като за пръв път играх Куейк.

На Резидънт Ивъл 4 има един момент в който трябва с една мома да се разходиш да земеш нещо по едни коридорчоци. Нема пуцалки, нема нищо. Е насрал съм се там.