Page 2 of 3
Posted: Sat Sep 06, 2008 4:45 pm
by gal.eon
Струва ми се, че можем да включим в списъка и Хищните вещи на века на братя Стругацки.
Чудя се доколко Обреченият град (пак тяхна) може да мине за антиутопия. Спомените и впечатленията ми от тази книга са доста объркани, но затова пък много ясно си представям атмосферата, която лъхаше от нея, и която определено аз лично свързвам и с трите големи класически антиутопии - 1984, 451° по Фаренхайт и Прекрасният нов свят.
Posted: Sat Sep 06, 2008 6:03 pm
by B. Delvig
Обреченият град е по-скоро 'алтернативна реалност'. Хищните вещи е интересен случай, защото всъщност може да бъде зачислен и в редовете на утопията. Монтажа на частицата 'анти' зависи от гледната точка на читателя. Ако погледнем обективно, щастливото (и малко тъпо) консуматорско общество е това към което се стремим (и строим) в момента. Така че ако го разгледаме (произведението, не обществото) през призмата на съвременното ни битие, острата социална сатира написана от АБС, се превръща в обикновен...криминален роман.
Posted: Sat Sep 06, 2008 7:22 pm
by gal.eon
Delvig, благодаря за хубавия пост!
Наистина утопия или антиутопия в повечето случаи зависи от гледната точка.
Преди година-две прочетох "Утопия" на Томас Мор и "Градът на слънцето" на Томазо Кампанела. Струва ми се, че доста от нещата, за които са мечтали тези пионери, за нас не се вписват много добре в идеята за утопия. И това е напълно нормално, тъй като обществата се променят.
Posted: Sat Sep 06, 2008 10:11 pm
by Vivian
Някои любими мои заглавия: The Road (McCarthy), Handmaid's Tale (Margaret Atwood), Atlas Shrugged (Ayn Rand), Ние (Замятин), Perdido Street Station (China Mieville). Убедена съм, че забравям минимум още десетина.
Posted: Sat Sep 06, 2008 10:33 pm
by B. Delvig
Atlas Shrugged ? Антиутопия? Ето значи gal.eon, още един пример за това как гледната точка води хорото.
Vivian, според бедната, фрустрирана Ayn (цвай, драй, халт!) Rand, 'Атласа' си е описание на реалност в която тя ((и шепа по-богати, но също толкова фрустрирани 'Обективисти' (и О-исти от всякакъв тип) от института по Обективизъм носещ нейното име)) би живяла с удоволствие.
Posted: Sat Sep 06, 2008 10:38 pm
by Vivian
B. Delvig wrote:Atlas Shrugged ? Антиутопия? Ето значи gal.eon, още един пример за това как гледната точка води хорото.
Vivian, според бедната, фрустрирана Ayn (цвай, драй, халт!) Rand, 'Атласа' си е описание на реалност в която тя ((и шепа по-богати, но също толкова фрустрирани 'Обективисти' (и О-исти от всякакъв тип) от института по Обективизъм носещ нейното име)) би живяла с удоволствие.
Което не пречи аз и още шепа хорица да си го четем като антиутопия.
Posted: Sat Sep 06, 2008 11:03 pm
by Roland
The Road е тотална постапокалиптика, грам антиутопичност няма вътре, най-малкото проади липсата на общество
Perdido Street Station също няма за цел да е антиутопия. Не повече, отколкото Анкх Морпорк е такава. Виж,
Ние ми е крайно любима история и на мен.
Posted: Sat Sep 06, 2008 11:13 pm
by B. Delvig
Vivian, разбира се че не ви пречи. Даже е признак за healthy mind.
Оруел е изливал омраза в тая книга, не е имал за цел да пише продаваемо четиво. В смисъл, това е израз на разочарованието и ужаса, трупани от лични изживявания, не просто художествено произведение...
Тука се присетих, в английските училища си има 'двеминутка на омразата' и досега. И аз там бях, ядох пих и по брадата ми тече..образно казано
Posted: Sat Sep 06, 2008 11:21 pm
by Vivian
Roland wrote:The Road е тотална постапокалиптика, грам антиутопичност няма вътре, най-малкото проади липсата на общество
Perdido Street Station също няма за цел да е антиутопия. Не повече, отколкото Анкх Морпорк е такава. Виж,
Ние ми е крайно любима история и на мен.
Good point за The Road, макар че някъде бях чела review, в което споменаваха, че е dystopian (дали не беше в LA Times...). Както и да е, съгласна съм за нея, обаче защо според теб PSS не е? Това, че няма цел мислиш не я прави годна за жанра?
Някои от тези, дето забравих: Blindness (Saramago) и The Drought (J.G. Ballard).
Posted: Sun Sep 07, 2008 12:02 am
by Roland
Ами защото той просто описва странна и чужда действителност, пълна с какво ли не. Стиймпънкът често е гротеска, но антиутопията се измерва, според мен, главно чрез потисничество, а в Ню Кробузон такова нещо не мисля, че е централно. Как да е, може би си има нотка, но тя е второстепенна, както я има постоянно за фон и в Киберпънка
Posted: Tue Aug 04, 2009 9:00 pm
by Dreamfall
"Пикник край пътя", "Времето на дъжда", "Милиард години до свършека на света" - сборник анти-утопии, все на Стругацки, все повести и все хубави. Нали не бъркам жанра?
1984 е една много много крайна книга. В което се крие и нейната привлекателност, всъщност.
Posted: Tue Aug 04, 2009 9:58 pm
by Roland
Е къде пък в Пикник край пътя антиутопичност?
Posted: Tue Aug 04, 2009 11:42 pm
by Dreamfall
Антиутопия (също Дистопия) е общество, което е нежелано по ред причини. Думата е създадена като антоним на утопия и обикновено се използва за описване на въображаемо общество, където сегашните обществени тенденции се превръщат в кошмарни крайности.
Давам wiki определението като работна база, за да сме сигурни че работим с еднакви понятия.
За мен лично в "Пикник.." със сигурност има нежелана обществена тенденция, докарана до крайност. Това е експлоатацията на "Зоната" (и дори "Зоните" - нали бяха общо 6) - цялото отношение към нещата изкарани оттам, контрабандата, експлоатирането на сталкерите и т.н. Т.е. там според мен поне антиутопичното се крие в това, че желаната среща с извънземните има съвсем неочакван обрат. Вместо да е обединяваща за човечеството и да предизвика положителни социални събития, тя прави точно обратното и прокарва своя собствена тенденция.
Вярно че не научаваме много за света отвън, това което имаме като данни дадени от братя Стругацки е малко косвено. Но аз поне така си бях съставил картинката - свят, управляван от знанието че живот другаде ИМА, но че този живот не само не се интересува от нас, ми дори малко небрежно е захвърлил някакви отпадъци.
- Моля - каза Валентин. - Представете си пикник...
Нънан трепна.
- Какво казахте?
- Пикник! Представете си гора, междуселски път, полянка. Автомобилът се отбива от междуселския път на полянката, от автомобила слизат младежи, които свалят бутилки, кошници с храна, момичета, транзистори, фото- и кинокамери... Палят огън, разпъват палатки, пускат музика. А на сутринта си заминават. Зверовете, птиците и насекомите, които цяла нощ с ужас са наблюдавали случилото се, изпълзяват от своите скривалища. И какво виждат? На тревата локва от автомобилно масло, разлят бензин, разхвърлени негодни свещи и маслени филтри. Търкалят се парцали, изгорели крушки, някой е изтървал френски ключ. От протекторите на гумите е останала кал, полепнала от някакво неизвестно блато... е, и, сам разбирате, следи от огъня, огризки от ябълки, обвивки от бонбони, консервени кутии, празни бутилки, нечия носна кърпа, нечие джобно ножче, стари изпокъсани вестници, монети, увяхнали цветя от други поляни...
- Разбрах - каза Нънан. - Пикник край пътя.
Posted: Wed Aug 05, 2009 8:54 am
by Dwight
Като говорим за антиутопии наскоро прочетох едно много интересно мнение, че книгите на Робърт Лъдлъм са по жанр "политически антиутопии". Доста любопитно според мен мнение, в което има известна доза истина.
Posted: Wed Aug 05, 2009 7:40 pm
by Dreamfall
Аз съм чел само поредицата за Борн и Ръкописът на Чансълър и по-скоро ги причислявам към категория "политически реализъм".. :) Явно реалността е доста антиутопична. Или антиутопията е доста реалистична. И двете твърдения нямат положителна конотация.