Да, но и най-милото и тихо детенце в един момент започва да мачка мравки и да размазва гъсеници. Просто има такива които продължават! И такива които възпитават така.
Не намирам, че за кучето това е възпитание. Можеш да го приучиш/принудиш, защото обикновено, за да възбудиш натуралната агресивност на куче, първо трябва да изпита страх - така се учат.
И аз ще ти дам пример за куче което категорично отказа да напада, когато собственикът му опита да го учи. Знам го защото то стана мое куче, когато откриш бившият ми съпруг биещ кучето ни с юмруци в гърба през 1991 година (Тогава Нато си беше само негов, аз нямах достатъчно категория та да делим песа!!
). Оказа се че така го налага защото не изпълнил научена команда - Дръж, при която трябвало да напада.
Когато за трети път открих, че кучето ни куца обясних на бившият си съпруг, че м/у неговите топки и кучето - избирам кучето, а той да спи с едно отворено око за всеки случай топките си ... По странични причини бившият ми знаеше, че няма да си поплюя пред "бръснарска" работа.
Това куче, една година по-късно ми спаси живота в много опасна и напечена ситуация, по много експедитивен и "елегантен" начин! Никога не е нападал никой, дори не се защитаваше от чуджи - хорски и животински - нападения, защото пред мен един кретен му натреце бирена литрова бутилка и той дори не реагира.
И за мен Нато винаги е бил зеницата на окото ми (От 8 години го замести дъщеря му!). И всеки път когато се сетя, как един тъпанар за малко да го осакати като малък, ми иде да отидам да го изритам по дисковата херния!
Съжалявам, но тази невинност я няма дори у децата, за това децата трябва да се препазват доста специално и съвестно, както животните от тях.
Само един пример от десетки, но този е особен все пак. Емилио (бъвшият) ползваше приятел като "нападател", а Нато много харесваше малката му дъщеричка (беше бебе). С годините достигнах до извода, че категоричният му отказ да нападне баща й (Макар и на "майтап") е била някаква своего рода изява на лоялност на Нато към малката. Нооо, знам ли?!?
Morw, мисля че се подразбира че човек който обича животните, би трябвало да е отговорен. Доста отговорен, бих подчертала! Което не значи, че трябва да съм съгласна със системен геноцид на улични кучета днес, понеже вчера никой не се е замислил за проблема. Ясно е че така ще стане на края, че единствените които ще платят с живота си ще са бездомните кучета или котки. Но намирам за безкрайно двулична и безсрамна позицията на тези които притискат властите да решат проблема както и да е, понеже горките им дечица ... но когато детенцето поиска нещо живичко, му го копуват толкова лековато.
Испания не е страна която специално да се откроява като много хуманитарна с домашните животни, но има едни минимални закони. Глобата за куче без микрочип са 1000 ? (Доста). Но глобата, ако открият животно с микрочип който те сочи като собственик, изоставено из полята или някой квартал - е 3000 ?. За това че е ранено а ти не се грижиш за него, все едно е измъчване, може да стигне до 60.000 ?.
Много са малко бездомните кучета да знаеш. Повечето улучни котки са кастрирани, и по-чисти и загладени от моята домашна мърла!
И поне глобите, се прилагат, така че хората размислят преди да купят на пикльото живо кученце. Или просто му копуват плюшено; децата също трябва да се възпитават постоянно и непреклонно, макар и с много обич. Малко фрустрация и едно Не, от време на време не ги травматизира - учи ги да разбират, че не е възможно да се има всичко, че всичко има "цена" в този живот и други доста практични глупости.
