ShadowDance

Ами нашата директорка като изтърси веднъж, че ни трябвал много богат "експириънс" за изпита по немски!!

И аз съм за ползването на енг. думи,нищо лошо няма в това,какво толкова че го правим.Това не пречи на развитието ни като българи,нито ни прави повече англо-говорящи,нали?

Който както си го кефи да говори!

Jaar wrote:Ами нашата директорка като изтърси веднъж, че ни трябвал много богат "експириънс" за изпита по немски!!

"Ми да", трябва ти доста експириънс за да качваш точки на непознати езици

За мен лично, степента на дразнение зависи от конкретния случай. "Френд" и "денся" ме карат да си мечтая за напалм, зарин, и картечници Иначе съм относително толерантен. Нямам нищо против цели изречения, или изрази на (правилен ) английски в определени случаи...

Anyway, ignore me if you don't like that...

...но замърсяването на българския с отделни думи, само за да си по-"куул" ме вбесява. Аз лично се чувствам "куул" като кажа/напиша нещо много ловко на български... Адски готин език е...

Между другото, забелязали ли сте, че подобни дискусии се водят на почти всички български форуми?

Иначе съм голям почитател на английския език, но когато се използва в подходящия случай по подходящия начин.

Мне, зависи от контекста. Френд наистина е тъпо, но когато казваш ник вместо прякор например си е съвсем на място. А и в някои случаи английските изрази в неофициален раговор (нямам предвид разни побългарени английски думи, а цели изрази на английски) могат да са просто стил на изразяване, без да дразнят. Рядко де, но се случва.

Всъщност чуждиците аз дори не ги забелязвам, в смисъл - cool, friend и т.н. побългарен английски не са чуждици, а имбецилизъм. Съвсем друга работа е да си бичиш на чист английски и да го мешаш с българския. Аз лично го правя постоянно по една очевидна причина, мисля - всяка възможна мисъл може да се изрази по-добре на само един от два езика (не може да е *по*-добре и на двата, нали, това е в известен смисъл лесно видимо) - ето защо използваме него. Тъй като за мен чистотата не езика се изразява в липсата на неграмотност, а не в ограничаването на изказните средства, и съм ампутиран от всякакъв национализъм и прочие дивотии, не виждам проблем.

Както съм казвал и преди, лексикалните ми щения не могат да бъдат удовлетворени от един език :р

Хубавата българска дума "имбецилизъм" :)
Дразнят ме идиотски употребените чуждици, но ми харесват, когато са на място - това е.

Ами аз пък съм "за", ясно е че трябва да пазим чистотата на езика и тем подобни глупости, но живеем в модерно време, мен ако питате трябва дори да има повече афиширане на английски в градовете. Защото след още няколко години ако влезем в ЕС ще трябва така и така да привикнем, защо да не се започне от сега. Но английския не е от най-богатите езици. Верно, че има много думи, които ги няма в някой друг език, но това важи и за другите езици, вкл. българския. (спомнете си "непротивокоститу...") Френския за мен е много богат език, а пък и ако погледнете в някой речник на чуждите думи ще видите колко френски думи има във нашия език. А аз все повече се убеждавам, че гръцкия не е лошо да се знае, все пак толкова много термини идват от този древен език.

И все пак - вярно е, че много често умът услужливо ни предлага дума или фраза на чужд език, която в този момент ни звучи по-добре. Обаче, да се поддадем на това изкушение може да има и негативния ефект, че умът свиква по тоя начин, постепенно изказът става клиширана смесица от различни езици, което в крайна сметка води до своеобразна "лексикална бедност" в един конкретен език. Т.е., заради удобството на чужия език, загрубява изказът на нашия собствен. А, както казах по-рано, в някои ситуации употребата на чуждици е силно неуместна.

А ние даже се и съгласихме, просто не сме съгласни за "обедняването" и "загрубяването". В момента изпозлвам едни изрази на английски, в следващия ще са други, както и преди са били различни, да не говорим, че това е тук. На други места, където хората не знаят английски, си пердаша само на бг. Не виждам проблем.

Проблемът е в това, че умът си иска тренировката - иначе се отпуска. След време, когато искаш да кажен нещо, умът ти просто ще е фиксиран на английската дума(или на кайто и да е там език). Именно, защото ти се е виждала по-удачна. Виждам го непрекъснато около мен, случва ми се и на мен понякога. Но умът си развива тези навици.

О, имай повече вяра в гъвкавостта ;)

Точно на тая гъвкавост хич вяра им нямам!!!! И точно затова ме издразни флексибилитетът, защото проклетото "flexible" ми кацва на ума всеки път, когато искам да използвам това значение. И понеже аз си водя борбата за изравяне на подходящата бългаска дума (ей тъй на, от чист инат понякога), не мога да им простя на законотворците, че не са го направили!!!!

А гъвкавостта си се губи, колкото и да е тъжно това. Хората остаряват, кожата се отпуска, гърбът се привежда и изобщо разни такива. Ама най-неприятното е, че и умът влиза в рамки, защото така му е по-удобно. И затова му трябват упражнения и провокации. Пак ще го отбележа - не съм тълкова яростно против чуждиците (ма то, щото съм дружелюбна, толерантна и умерена личност ... и много скромна ). Но смятам, че е добре човек да не се отпуска и да търси богатството и на собствения си език.

Хммм, знам, че ти откривам Америка, топната в локвичка топла вода с течащо по нея електричество, но... хмм... Флексибилитет=Гъвкавост :Р