ShadowDance

Мога да толерирам елементи на историческа (или друга)недостоверност или идейно целенасочена такава, но не и историческа недостоверност, която крещи, че сценаристите не са отваряли учебник по история и същото се очаква и от зрителите.

Morwen wrote:Мога да толерирам елементи на историческа (или друга)недостоверност или идейно целенасочена такава, но не и историческа недостоверност, която крещи, че сценаристите не са отваряли учебник по история и същото се очаква и от зрителите.

Сещам се за "Троя". Много хубав комерсиален боклук беше, всъщност. С бой, както най обичам.

Matrim wrote:лично на мен много ми пука за историческата достоверност. Едно е да правиш промени, защото иначе просто няма да ти се върже сюжета или филмът ще е дълъг седем часа и четиринадесет минути, друго е да си съчиняваш, защото примерно маркетинговият ти специалист е решил, че Орфей трябва да е негър, а защо не и рапър, та да привлече младите зрители. Историята предлага на практика всякакви сюжети и обрати, затова не виждам голяма нужда от свободни съчинения, които после се представят за "исторически" филми. Не казвам, че трябва да се търси документалност, трябва си баланс.

Абсолютно съгласен. Американците са направо "върха" в това отношение. Като във филма за подводницата (забравих му заглавието), в който се разказва за пленена от американски войници германска подводница по време на Втората световна война. Филмът се води по действителен случай. Само дето подводницата е била заловена от британски войници. Ако правилно си спомням, Бил Клинтън, който беше президент по време на пускането на филма, се бил извинявал на британците заради дребното недоглеждане.

(За "Троя" и "300" пък да не подхващам, че там някои хора спорят дали въобще са исторически или не и че нямало проблем някои неща в тях да се представят по-свободно, защото историческите им източници били твърде древни, неясни и спорни - Омир, древногръцки историци и прочие. Ама на мен пак ми бъркат в здравето. Пък. )

Може би е твърде обобщаващо, но за правене на достоверни исторически филми признавам само руснаците, британците, французите и италианците. С уговорката, че понякога може да има политически или идеологически изкушения да се предпочете един исторически прочит пред друг.

А напоследък като видя реклама за "американски исторически филм" вече автоматично ме обземат подозрения. Май последният хубав американски исторически филм, който съм гледал, е "Спартак" на Стенли Кубрик с Кърк Дъглас. От началото на 60-те...

Историческият реализъм във филмите за мен е повече в атмосферата. Ако човек се задълбае отива му удоволствието. Веднъж гледах "Гладиатор" с един приятел, който е болен на тема военна история и още в самото начало като се почна: "ми то балистите и катапултите нямат такава ефективна делекобойност", "по времето на Марк Аврелий триарийте не са с такива брони, а с ризници тип еди каква си лорика"...направо ме издразни. на кого му пука? Филма можеше и да е приказка и пак щеше да ми хареса много.
Или пък "13-я войн". Много го обичам тоя филм. Даже изчетох книгата на Крайтън. Това е легендарна шега на Крайтън - всяка година стотици пишман историци идват да видят "истинският" ръкопис на Ибн Фадлан. Филмчето беше перфектно и никакви анахронизми в облеклото или грешки в географията могат да ме накарат да спра да го харесвам.
А "300" - ми много хора така и не са съгласни че това е екранизация по култов комикс, а не документален филм за гръко-персийските войни. Аз си го гледах като първото и ми хареса и то много.
И "Небесно царство" даже ми хареса въпреки бая големите разминавания с историческата истина. По-скоро Орландо не ми допадна в тая роля, ама филма все пак става.

И аз съм на мнението на адаша passer-by, или историческа достоверност или нищо. Просто ми се повръща от американски исторически филми свързани с европейската история и правени в последните 2-3 десетилетия. Виж ако става въпрос за тяхната си история, американците са перфектни. Сега разбирам, че някои исторически факти могат да бъдат пренебрегнати с цел по-добра екранизация, съгласен съм и че трябва понякога да се вкарват художествени измислици със същата цел, но съм изключително против пълното преиначаване на историческата действителност според кефа на сценариста/режисьора.

При мен е 50/50. Ако периодът ми е важен и филмът не компенсира с други качества, ще ми пука за историческата достоверност. Също така ако видя, че промените са сложени, колкото да ги има, пак ще се издразня. Иначе честно казано не ми пука изобщо. Това, че историята предлага всичко, не е валиден аргумент, защото аз може да искам да разкажа филма си в ТОЧНО определен момент от нея, а събитията в тоя момент да не ми изнасят съвсем както са били.

Иначе това с Гладиатора наистина е помия. За мен човек, който може да има подобни проблеми с даден филм, е откровено болен.

Ludmila76 wrote:Историческият реализъм във филмите за мен е повече в атмосферата. Ако човек се задълбае отива му удоволствието. Веднъж гледах "Гладиатор" с един приятел, който е болен на тема военна история и още в самото начало като се почна: "ми то балистите и катапултите нямат такава ефективна делекобойност", "по времето на Марк Аврелий триарийте не са с такива брони, а с ризници тип еди каква си лорика"...направо ме издразни. на кого му пука? Филма можеше и да е приказка и пак щеше да ми хареса много.

Твоят приятел ако беше забелязал газовата бутилка в една от колесниците, как ли щеше да реагира?

На мен не ми пука въобще за историческата достоверност. Предпочитам филмът да е хубав и ако затова трябва да се пожертва малко реализъм и де се пренапишат фактите съм абсолютно за. Все пак филмите за мен, основно и най-вече, са източник на забавление, а не образователни средства. Който се интересува от това какво, къде, как точно и защо е станало, има Уикипедия и един тон други сайтове, книги и учебници за тази цел.

ОК, нека поставим въпроса по друг начин - ако в един прекрасен ден американците решат да снимат филм свързан с българската история, колко точно ще ви пука дали филмът е исторически достоверен?

Много малко, освен ако не решат да ни изкарат някакви тотални изверги.

Delegat wrote:ОК, нека поставим въпроса по друг начин - ако в един прекрасен ден американците решат да снимат филм свързан с българската история, колко точно ще ви пука дали филмът е исторически достоверен?

Ако филмът е хубав като такъв и съм прекарал 2 приятни часа в киносалона, въобще и няма да ми пука доколко са се придържали към фактите написани в историческите книги.

Съвсем друг е въпроса, че може да се спори дали това, което пише в учебниците, наистина е било така?

Delegat wrote:ОК, нека поставим въпроса по друг начин - ако в един прекрасен ден американците решат да снимат филм свързан с българската история, колко точно ще ви пука дали филмът е исторически достоверен?

Наистина много зависи - ако историческата недостоверност е свързана с известна хиперболизация на личности (ако примерно Тервел трябва да го играе Вин Дизел и той да прави някакви неверятни каскади и да убива по трима с един удар или арабите в случая да бъдат някакви уроди като персийците в "300") ще гледам и ще се кефя. Или пък Левски излиза от Къкринското ханче с напомпани бицаги и една картечница (или два ятагана и прави хватки от яйдо) и попилява заптиетата
Ако пък ни искарат някакви нискочели неандерталци ще се дразня. В "Турски гамбит" (по Акунин) например българите бяха некви абсолютни примитиви, които само си мачкаха калпаците в ръце и едва връзваха нещо повече от просто изречение. Дразнещо.
Аз преди време се включих в една кампания и писахме с едни гърци писма до Hallmark за да им обясним че Орфей няма начин да е негър и това е обида за културното наследство - все едно Шака Зулу или Мартин Лутер Кинг да го играе Долф Лундгрен.

Delegat wrote:ОК, нека поставим въпроса по друг начин - ако в един прекрасен ден американците решат да снимат филм свързан с българската история, колко точно ще ви пука дали филмът е исторически достоверен?

До степен да не преобръща някакви исторически истини. Ако Левски тъмнокос и не е със сиви очи, ок. Обаче ако Левски се окаже омесен в любовна афера с Райна Княгиня, която обаче те дружно трябва да крият от Ботев - ае няма нужда.

Morwen wrote:До степен да не преобръща някакви исторически истини. Ако Левски тъмнокос и не е съ сиви очи, ок. Обаче ако Левски се окаже омесен в любговна афера с Райна Княгиня, която обаче те дружно трябва да крият от Ботев - ае няма нужда.

Перфектно. Вече измислих кастинга: Кевин Маккид ще е Левски, Джеймс Пюърфой ще е Ботев, Чарлийз Терон ще е Райна. Рон Пърлман ще играе Димитър Общи, а арабина от Lost ще играе турския ага, който също е хвърлил око на Райна (и на Джеймс Пюърфой, защото ще е със сложна сексуалност). Айде и Христо Шопов за поп Кръстю. Материал за Оскар.

Delegat wrote:ОК, нека поставим въпроса по друг начин - ако в един прекрасен ден американците решат да снимат филм свързан с българската история, колко точно ще ви пука дали филмът е исторически достоверен?

Лично на мен ще ми пука адски много. Представям си например как снимат филм за Аспарух, в който той минава Дунава с няколко конници, вади меча си и казва нещо от сорта: "Създавам България." Еми ще ми изглежда нелепо да не кажа гнусно.