ShadowDance

Ланнис, точно това ми дойде в ума, да знаеш опитвах се да се сетя какво беше казал Сам в LOTR точно за историите и приказките. това ми е любимия момент от цялата книга. а той беше казал точно че винаги се е чудил как героите във великите легенди никога не се предават а продължават до край. 'защото има още добро на този свят и си струва да се борим за него' (цитирам). може би ние имаме нужда точно от такава идея за едно добро за което да се борим и за това fantazy-то ни допада.

Аз не помня коя ми беше първата подобна книга, навремето обаче попаднах в мои роднини на разни книжлета от библиотека "Галактика" и докато възрастните се оправяха с ракиите и салатите, аз се зарибих по фантастиката. Първото ми фентъзи пък беше "Хобит", който в интерес на истината доста ми хареса, ама тогава бях на 9 години. Явно е писан за хора в младенческа възраст:Р После до фентъзи не се бях докосвала, обаче ми попадна "Колелото" и верно ме зариби. Държа ме в такова състояние чак до 6 том:)

Мен "Колелото" още си ме държи, но не с тази сила, с която беше преди.

Преди да тръгна на библиотека реших да прочета книгите в нас(записах се в централната библиотека в шести клас ) и така минах през Галактиките, Мъглявината Андромеда, Одисея в космоса и след тях подхванах(вече от библиотеката) така любимата на всички поредица Избрана световна фантастика. А за fantasy-то не знам. Аз от малка си обичам приказки. Всичко, което бъкаше от дракони, елфи, гноми и магьосници ми беше супер интересно. В един прекрасен ден открих Тери Прътчет и вече си имам едно хубаво цветно рафтче Друг по-солиден рафт заемат Колелото, Властелина(който ще си остане май любимото ми fantasy) и Песен за огън и лед. Живот и здраве, ще продължа да си попълвам колекцията и с двата жанра.

Първа фантастична книга - "Аз, роботът" на Азимов. Първо фентъзи - старото издание на "Властелинът", на доста крехка възраст (8, 10?), но само с него си останах доскоро (Тери Пратчет не го броя за фентъзи) - чел съм предимно фантастика. И аз преравях библиотеките, вкъщи никой не беше фен на жанра, макар че се търкаляха разни книжки на Галактика ("Градът" - прочетох я четвърти клас май, и ми изкара акъла )

Честно казано, не помня коя ми беше първата фантастика, дота отдавна беше, може би нещо на Беляев или пък Азимов. За фентъзито също не съм много сигурен, като че ли беше някой от Конаните, но дълги години аз си четях почти само фантастика и тотално пренебрегвах фентъзито, освен когато в библиотеката нямаше нови фантастики. Бях доста невежв областта на фентъзито и дори ми харесваше "Белгариадата"(бях млад и глупав ) Преди около 2-3 години се позапалих повече по фентъзито покрай "Колелото" и дискусиите на Бард форума, и Пратчет разбира се(въпреки че и него не го броя много за фентъзи), но и досега тотално си предпочитам фантастиката.
А защо ги чета тия жанрове - фантастиката заради големите възможности за развиване на интересни идеи, нови светове и нов поглед върху вечните въпроси на битието(леле, звуча като литературен критик ;P). Е, и за забавление, разбира се, зависи от автора и книгата.
Фентъзито с редки изключения го чета за отмора и забавление, с някои редки изключения( "Землемория" най-вече).

Днес се сетих как преди време с един приятел спорихме за fantasy-то. Според него ние, които четем такива книги, гледаме на живота с розови очила, бягаме от реалността и т.н. Той, разбира се, не беше чел нито една такава книга през живота си, да не говорим, че не чете по принцип. И аз му казах, че има много поздрави от мен, че аз със сигурност гледам на света по-ясно и от него точно заради това, че мога да правя разлика между реалното и нереалното. Освен това като се замислих, няма човек, който да обича да чете и да е лош човек в най-общия смисъл на думата. Няма да видите "книжен плъх", който да обича да тормози другите, да "буйства" под каквато и да е форма. Така след като му натрих носа на този мой псевдоприятел, осъзнах, че съм много щастлив човек, защото благодарение на книгите никога няма да бъда от онези ограничени хора, които нямат грам обща култура и не знаят елементарни неща по простата причина, че за тях е пълна глупост да седнат с книгата и да се просветят малко. Да е жив и здрав баща ми, който ме научи да чета

каке, много поздрави аз за нещастие още споря с упорити глави, които ми твърдят че четенето е глупаво нещо и само си губя времето с него. ама как да обясниш на човек, на които не му е в кръвта че една книга те прави по-щастлив и спокоен. е, някой ден може и да ми писне да убеждавам хората в това, дано пък един ден да има и по-малко които да трябва да убеждавам. макар че ми се струва че ще ги има винаги. 'книгомразците' е, нали ни има нас 'книголюбците' да се борим с тях. така че всичко е наред

Mushu, ще ми е жал да те разочаровам, ама от 10-на години се занимавам с бойни изкуства, така че не съм от най-кротките, да ти кажа.
Raff, един съвет от г-н Блейк, Уилям: Always be ready to speak your mind, and a base man will avoid you.

"Книголюбци", Мраколюбци, всякакви ги има ...

А, защо трябва да стигаме до бой с "книгомразците", като можем висшочайшо да си ги презираме?

тва е интересна идея Regsa може би трябва да ни е достатъчно да знаем, че сме много над тях и само те губят

Е, Регс, ти пък! А аз да се заблуждавам, че аз съм агресивният! Защо с лошо? Защо веднага "бой, е~~не и гръцка музика"? Може и по-кротко, по-полека...
Аз лично бих ги натикал в един ъгъл, бих ги заградил отвсякъде с Джордан и бих започнал да им чета Недовършените предания, докато и те преминат към недовършените (undead, един вид).

P.S. Все пак, не съм казал, че съм по-милостив, а само, че не съм толкоз агресивен.

На мен първото ми фентъзи беше една книжка с преведени руски приказки, на която се учих да чета - от нея съм върл фен на Баба Яга и Кашчей Безсмъртний (й-то на края е много важно ). Зарибявката по жанра стана обаче с "Билбо Бегинс...", четох я като бях на 7 и съответно много и се израдвах - определено за деца си е писана.
Първото ми НФ ако не се лъжа беше "Ариел" на Беляев, след това докопах каквото нашите бяха купували от Галактика и така...

Дилвиш, струва ми се, че зомбясването на обектите при така поставена ситуация ще е прекалено бързо и безболезнено - аз бих гарнирал с избрани откъси от Едингс и Брукс + 5 минутни почивки за връщане в съзнание

Хм, термит, може и да си прав. Но все пак смятам, че ще се пречупят, ако им намерим пиян хремав кореец, който да чете "Преданията" на френски с лек уелски акцент - или ако ги направим на чалгия .