ShadowDance

Аз кво мисля:
Ако душата е комплексен феномен, включващ емоции, разум, психика, памет и разни други все още необяснени неща, които ни оформят като личности, то да, душа има. И всички хора имат такава.

В момента мозъкът ми радостно "щрака с пръсти", разбирайки че през остатъка на своя живот може спокойно да остави такива процеси като памет и психика на душата и да си я кара само на животоподдържащи функции(което също не е лека работа).А, като казах психика и ме загложди един въпрос : душевно болните мозъчно здрави ли след като мозъкът е отделен "индивид" от душата?(ако съм извадил съответния извод правилно де )

Колкото за връзката религия-душа нарочно не задолбочих този аспект, защото според мен тръгнем ли по тази нишка - дискусията ще се забатачи яко.Аз се опитах да изкажа мнение от гледна точка на атеист(тоест неутрален(не че споделям напълно техните "вярвания")) - смятам, че това е правилната гледна точка.Защото инак по-добре да сменим темата на "Има ли Господ?"(нали все пак Той е раздавачът на души).Та мисълта ми е да се опитаме да отграничим темата от религията(религията, а не от вярата).Но, разбира се, вие може да смятате, че тази връзка(религия-душа) е неразривно свързана.

В момента мозъкът ми радостно "щрака с пръсти", разбирайки че през остатъка на своя живот може спокойно да остави такива процеси като памет и психика на душата и да си я кара само на животоподдържащи функции(което също не е лека работа).

А всъщност въпросът е дали "душата" не е функция на нашият твърде специален мозък? Що да е отделна от него? И що да е отделна от химическите реакции, които, според учените, пораждат емоциите и...всичко останало всъщност?

А, като казах психика и ме загложди един въпрос : душевно болните мозъчно здрави ли след като мозъкът е отделен "индивид" от душата?(ако съм извадил съответния извод правилно де )

"Душевно болни" е всъщност произволно избрано наименование на тия хора. Ако ще говорим за толкова сложни неща, по-добре да не взимаме наготово изрази, включващи "душа", които са всъщност измислени от някой журналист, дето го е мързяло да измисли по-добър политически коректен термин.
Сиреч - "душевно болен" не е определение, изхождащо от същината на нещата, а изкуствено подметнато изразче.
Същото и за "Бог - раздавачът на души". Това е конвенция и даже не е вярна. Бог е вдъхнал душата на първия човек. Оттам нататък хората са тия, дето "създават" души. Или поне аз така го виждам (в момента). По-добре да не обсъждаме душата в контекста на Бог и прочие, докато не сме сигурни за какво точно говорим.

А иначе, ако говорим алегорично, Бог е бил Вдъхновението, Крушката, Осветила Времето и Пространството, която е позволила на Авторът Природа да види къде може да отиде/ би трябвало да отиде Романа й. Оттам нататък имаме 4 милиарда години writing/rewriting и накрая от елементите (Време/Сюжет, Сетинг/Климатични условия и Герои/Живи организми) се е получил Романа - с изключително богата текстура, съдържаща всичко в природата, и с gestalt-посланието, Смисълът/Хай-консепта - Човека, с все Душата, която е повече от сумата на частите.

Тва последното ми дойде току-що, не е нещо, под което бих се подписал с кръв Просто ми се стори остроумно

Не флеймя, Алекс, задавам въпроси, които ми се струват логични.

shayhiri wrote:Въпросната разлика е доста съществена, според мен. Живото тяло е такова докато текат биохимичните процеси в него. Като умре, процесите спират. Или по-точно обратното: като почнат да спират биохимичните процеси, тялото умира. Тва е. Докато е живо, тялото е проводник на неква там биоенергия, най-малкото в следствие на въпросните процеси, която при смъртта замира, като в изхабена батерия. Душа ли е тва обаче? Може би Амелия ше каже.

Тогава: една възможна дефиниция за "душа" би могла да е "факторът, който насочва биохимичните процеси на тялото/физиологията ни в определена посока" (което разграничавам от чисто оцеляващите, автоматични функции на организма като дишане и храносмилане).

Аз обаче съм възпитаник на автори като Н. Д. Уолш (не щото обичам друг да ме възпитава, а щото най-малко ритах вътрешно, докато четях неговите книги) и си разглеждам душата като оня компонент от целостта ни, който отговаря за краткотрайните, флуктуиращи емоции: влюбване, гняв, омраза, кефене, завиждане, такива ми ти. Подозренията ми са, че по някое време след като тялото се разгради, душата също се размива обратно в кръговрата от недиференцирана, ъх, субстанция. Тогава остава само духът (за който ме мързи да разправям, пък и има ли смисъл?). А някога индивидуалният дух ще се върне обратно в колективния (земете тоя Бог! ) - и пак ще се отдели, но няма да е същият (то все едно ние и сега сме същите, във всеки следващ момент). И тъй, on and on and on...

Освен това съм див фен на дзен-будизма, дарил ни с такива мъдрости като "Кво ти пука дали има Бог или не? Той ли ще ти живее живота? Съсредоточи се върху туй, дет става тук и сега, пък като му дойде времето, ще ти дойдат и отговорите."

Та ако пак се включа - пак ще е главно с въпроси.

П.П. Ако държите да се съсредотичим върху тук и сега - Amelia и Trip изразяват мойте схващания чудесно.

По тази тема разсъждавам вече от 50 000 г., откакто си лепнах намазаната с охра длан на стената на пещерата Ласко, последния път обсъждах безсмъртието й със Силвърбърг в "Книгата на черепите". Ами просто не може в един пост да се обясни защо точно я има и защо е безсмъртна. Мога само да кажа, че да се претеглят на грам идеални неща според мен е тъпо. 21 грама А Красотата колко грама тежи?

Амелия го каза страхотно! (Само с дребното уточнение, че Библията не говори за Ад и Рай като физически места, както впрочем веднъж казах - има две думи за "небе" в староеврейския - едното е материалното небе, а другото е духовното, нематериалното, "Царството Небесно", НО това пак са символики и да се не отплесвам).

Душа....... Както Преводачът каза, един пост е крайно недостатъчен. Един том от три хиляди страници би бил недостатъчен

Обаче смятям все пак да уважа темата и да я оспамя с моята гледна точка....

Забравете, че съм християнин. Забравете религиозните и атеистичните предразсъдъци. И нека помислим какво е душата?

Светли, ти твърдиш, че науката е точно доказателство за това, че душата не съществува. Ще рискувам да повторя Амелия, и да ти отвърна, че не, не можеш да го твърдиш. Биохимични процеси и така нататък - да, вероятно, но те са ни все още ТОЛКОВА неясни,че направо са си terra incognita. Пък и нима можеш да измерваш всичко в биологични процеси? Ако концепцията ти за душа са ония 21? грама, е да, можеш......

За мен обаче има друга концепция на душата. Душата, това е сборът от всичкото ТИ. Душата е съвкупността от твоя потенциал (умствен) - тази част от него, която си развил, и тази част, която не си, твоята воля, твоите емоции, чувства, радост и болка, прочее ВСИЧКО което протича в теб.

Душата обаче може и да е живецът. Тази част от теб, която остава след смъртта. Тази част от теб, която те издига над предметите, която те прави НЕЩО. Това, което вдъхва дух на иначе бездушните атоми от които си изграден. Пръст си, и в пръстта ще се върнеш, ала душата ти ще съществува извечно...... Много хубаво звучи.

И рязко да превключа на друга вълна.
Да има душа, поне според мен. Както има и любов. И не приемам което и да било от двете да се измерва с химически процеси в самия мене. И съзнанието ми сигурно може да бъде измирено/интерпретирано с атоми.

Но някак си пак опираме до въпрос на вяра. Защото душата е нещо нематериално, нещо сакрално за мен. ЗА МЕН. За други може да бъде измерена с молекули и атоми. Съгласен съм, може. Но някак си не искам да измервам душата си в атоми. Не искам и любовта си да меря с химични реакции.

Не ми е потребно. И може би точно ТОВА е душата - потребност. Подобно на Бога - самобитиина и същевременно човешко творение. Както много пъти сам къзвъл, както и Светлия отбеляза - пряк отговор на най-големият ни страх - да изчезнем след смъртта си. Да няма отвъдно. Да няма прераждане....... Като пламъче на свещ.....

Не вярвам да е така. Предпочитам да се придържам към идеята, че душа има. Че тя е сакрална. Че това съм АЗ. И че няма как да ви я обясня....

Доста се забави се Maledictus. Очаквах с нетърпение да прочета мнението ти по въпроса. Хареса ми. Бих добавил и малко разсъждения от себе си, когато се чувствам в подходящото настроение да дискутирам такъв сложен въпрос.

За тера инкогнитата съм съгласен.Наистина тази материя в науката няма твърда почва.
Приемам, че е добре обоснавана концепцията ти за сборът от Аз-ове.

По-надолу казваш " Душата може и да е живецът".Ето тук е важно да се уточни - кога този живец се проявява?Кога той променя материята в душа?Когато сперматозоидът се слее със зиготата ли, примерно?Всички казаваме какво е душа, но как възниква тя и може би по-важното защо имаме душа?Защо ние трябва да сме нещо повече от материята?Защо сме НЕЩО, а не НИЩО?

Сперматозоидът няма как да се слее със зиготата, доколкото зиготата на практика е началният стадий на зародиша.
А кога човек става личност? Когато се роди, когато започне да говори или разбира думи, или пък още в петия месец на бременността? Аз лично душата винаги съм я обвързвала с личността, (сборът от цялото ти, както каза Маледиктус).

Не знам само при мен ли е така, но когато се замисля за душата, винаги я мисля в женски род - може да е езиков проблемът тук, знам ли. Всеки случай не е "дух" примерно. И в повечето случаи някакси се разграничавам от нея, душата си. Като се загледам в атрактивни женски д...та и ми заиграят похотливи мисли из черепа знам, че това съм АЗ, а не ТЯ. Защото ТЯ работи другояче. ТЯ примерно е в състояние и от най-невзрачни привидно неща да направи нещо красиво (това във връзка с по-горния ми въпрос, колко грама тежи Красотата, нали). От друга страна, "душата" у другия най-добре я виждам в очите, интересно. Интересно е, защото очите физически уж са просто някакви рецептори, но всъщност зад начина, по който рецептират може би прозира ТЯ. А най-интересното е, че това най-добре го виждам в женски очи
Преди няколко години, горе-долу по това време, се озовах на един планински скат. С треви, чийто мирис не можех да определя, с цветя, чиито имена не знаех, с бръмчащи буболечки между тях, за които не бях предполагал, че може да съществуват. Горе на билото, през короната от дървета блесна лъч и си помислих тогава, за миг, че това е Той и че ако душата ми след смъртта се възнесе в Рая, то ще е Това - толкова беше красиво. И в същото време знаех, че и да стане това, няма да съм Аз, а ТЯ. Защото е редно и нормално след моите 60-70-120 обиколки около слънцето Аз да си стана пак на пръст, и от тази пръст отново да израсте - или не - нещо живо, но е нормално Аз да престана да досаждам на света, и не защото съм по-грешен от конвенционалното, а просто защото съм досаден с опитите си да осмисля и оразмеря нещата, като например кое колко тежи, докато ТЯ... трябва да е вечна, защото е искрица от онова, което придава дух и смисъл на всичко, което иначе е безсмислено.
@ Maledictus, що си си сбъркал ника бтв ;р

Красиво казано и мисля, че те разбирам.... И, о, да, очите..... Едва ли има нещо по-красноречиво от тях.....

Spoiler: show

не съм си сбъркал ника, просто ми върви в комплект с подписа..... :р