ShadowDance

Ако приемем класификацията, която си дал в линкнатата тема, белетристика просто няма, защото всичко може да попадне в един от посочените жанрове. Да разбирам ли, че ти я споделяш в контекста на настоящия разговор?

И още нещо (малко off):

Още веднъж, към извънжанровата "висока" литература нямам никъв професионален интерес и не ми е работата да я коментирам.

Но точно това е причината аз и голяма част от хората да гледаме с пренебрежение на "жанровата" литература.

След като към "високата" литература нямаш интерес, а на "жанровата" гледаш с пренебрежение, как точно би формулирал принадлежността на това, което пишеш?

Ето ти белетристиката, за Бога (използвайки дадените описания):

Literary Fiction:

If you marvel at the quality of writing in your novel above all else, then you’ve probably written a work of literary fiction. Literary fiction explores inherent conflicts of the human condition through stellar writing. Pacing, plot, and commercial appeal are secondary to the development of story through first-class prose.

Multi-layered themes, descriptive narration, and three-dimensional characterization distinguish this genre from all others. Literary fiction often experiments with traditional structure, narrative voice, and storylines to achieve an elevated sense of artistry.

Тва НЕ Е жанр, щото няма жанрови правила. Тва, което ИМА жанрови правила, Е жанр. (Нора Робъртс и Роулинг са жанрови автори. Джойс и Булгаков не са.)

Затова и, Морви, въпросната класификация не може да се приложи извън някой жанр. Защото в нея става въпрос точно за жанровите конвенции/правила.

Итилон, чети внимателно, моля. Ето отговорът на последния ти въпрос, само малко по-нагоре:

(Аз лично приравнявам до степен двата термина на "съдържание" и "форма", така че за мен съвременната извънжанрова "висока" литература няма особена стойност: съдържание без форма губи смисъла си. Чистата жанрова литература пък, като форма без съдържание, е още по-окаяна, макар и не излишна. Затова се интересувам главно от "жанрова" или най-добре крос-жанрова литература, която използва формата само за да облече съдържанието.)

Съвсем правилна забележка като се има предвид глупавия начин, по който съм формулирал мисълта си.

Това, което исках да кажа, е следното:

Ето, значи, доста пълен списък на жанровете - според самите издатели и агенти.

Literary fiction

Т.е. че според класификацията, която си посочил, няма извънжанрова белетристика, защото тя е описана като жанр. Надявам се, сега да съм се изразил малко по-ясно.

И още нещо! Щом literary fiction НЕ е жанр, защо е в списък с жанрове, с който се солидаризираш?

Както и да е, това не бива да става предмет на спор.

Иначе да! Не чета много внимателно темата.

Заради кое точно? Защото белетристиката няма жанрови правила? Какво пречи и там да има имитатори, истински писатели, печалбари, майстори? Това, че ти си вързал определенията с жанр, не значи, че дефинициите не могат да се разширят. Още повече, че голяма чат от това, което наричаш белетристика може да се определи и като някаква комбинация от жанрове.

Всъщност вероятно Емо може най-добре да каже кое, какво и как е.

Едно малко допълнение! Бърза справка в wikipedia може да ни покаже, че Catch 22 се определя като historic satire, а това попада в жанровите рамки, които си поставил, дори да приема, че "високата" литература отговаря на "literary fiction."

All Quiet On The West Front (или както и да е там на английски) вероятно ще излезе като military.

А това ни връща към първоначалното ми твърдение. То е, че имаме много големи автори, които не са Създатели, и чиито пример трябва да следваме. Има и некадърни автори, които могат да отговорят на условията за Създатели. Към тяхната позиция, обаче, не трябва да се стремим.

Morwen wrote:Всъщност вероятно Емо може най-добре да каже кое, какво и как е.

Мда. Крайно време е Висшият касационен съд да се намеси

Бих се радвала и на твое разяснение, Валери, просто не знаех дали ще го видиш, а и той в момента ги учи тези неща.
Бе, зарежи Върховния касационен, да не се намесва Върховния административен...

Проблемът с "жанровете" е, че тия разделения се правят много през пръсти, с оглед на това на какъв кръг читатели, в

общи линии, ще се хареса дадена книга. Това го решават някакви хора от издателството на базата на това кое им е

направило най-силно впечатление като съдържание в книгата.

If you marvel at the quality of writing in your novel above all else, then you’ve probably written a work of

literary fiction. Literary fiction explores inherent conflicts of the human condition through stellar writing.

Pacing, plot, and commercial appeal are secondary to the development of story through first-class prose.

Multi-layered themes, descriptive narration, and three-dimensional characterization distinguish this genre from all

others. Literary fiction often experiments with traditional structure, narrative voice, and storylines to achieve an

elevated sense of artistry.

Мога да се сетя за немалко научнофантастични произведения, които отговарят на тая дефиниция бтв. Високата литература

за мен е ниво, което достатъчно добрият автор може да постигне, а не вид литература, отделена от жанровата. Да не

говорим, че горното определение не ме кефи особено, защото набляга само на изпълнението, а не на съдържанието. Освен

това е доста общо и не особено съдържателно.

Може би Алекс има предвид тия "жанрове", в които най-често се срещат най-много общи типични елементи от сюжета,

сетинга и набора персонажи. В този смисъл всеки жанр е най-малкото общо кратно от елементите на всички книги,

съдържащи поне няколко от тия елементи.

Примерно, най-грубо казано, "фентъзи":
1. Сетинг -

+ псевдоисторичност (най-вече псевдомедиевалност с всичките й прилежащи крале, кралици, барони и баронетки, селяни и

търговци)
+ (квази-)реалистично третиране на митологични конвенции (дракони, джуджета и прочие най-вече западноевропейска

митологична сволоч, богове, говорещи си с хора, демони в човешки облик, размятащи пишки по улиците и т.н.)
+ флуидност на света (сиреч, светът може да бъде променен/променян до неузнаваемост, обикновено бива променен до

неузнаваемост, също така наличието на много светове, свързани един с друг, и естествено наличието на магия)

2. Сюжет -

+ завръзка (,развой) и кулминация, включващи велики събития, нарушаващи/възстановяващи реда във Вселената (войни,

Черен властелин, нашествие на свръхестествено стадо добитък)
+ мисия (смелият момък трябва да порасне, смелият отряд трябва да свърши това/онова/трето/четвърто)

3. Герои -

+ Героят (най-често идващ отникъде, или пък идващ отвисоко)
+ Помощници/приятели
+ Злодей/злодеи

А доколкото фентъзито е "сетинг" - не мисля, че е. Сетингът на фентъзито е сетинг, толкова. Там наистина може да се

развие всякаква история. Същото и с криминалния сетинг ("Седем" трилър със серийни убийци ли е само?), с

фантастичния сетинг (което всъщност е много повече "само сетинг", отколкото е фентъзито), с историческия сетинг

("Другата Болейн" (примерно) от една страна и книгите за Шарп на Бърнард Корнуел, от друга), с военния сетинг ("На

западния фронт..." от една страна, "Параграф 22", от друга).


Но така или иначе смятам, че класификацията на Алекс би била по-ясно и полезна, ако даде дефинициите си посредством

елементарните частици на структурата на всяко литературно произведение - сетинг, сюжет, герои.

Примерно - какво точно прави с всеки от тия елементи "Създателя" например, за да го счетем за Създател, а не за

някой от другите типове? Може да дробиш горните три елемента на по-дребни за целите на илюстрацията, ако искаш и ако

имаш конкретен пример наум.

Ediot: Въх, как са насра форматирането!

Робърт Джордан е създател, не печалбар. Всички писатели на фънтази декалогии вървят по неговите стъпки. Определено не е и последовател на Толкин, независимо от първата книга на поредицата.

Забележка: Като цяло определенията спрямо водещи автори са много крайни и необосновани, което силно дразни читателя на тази класация.

Робърт Джордан е създател, не печалбар. Всички писатели на фънтази декалогии вървят по неговите стъпки. Определено не е и последовател на Толкин, независимо от първата книга на поредицата.

Това не е така.

Забележка: Като цяло определенията спрямо водещи автори са много крайни и необосновани, което силно дразни читателя на тази класация.

Kонкретно в темата или по принцип?

raylight wrote:Робърт Джордан е създател, не печалбар. Всички писатели на фънтази декалогии вървят по неговите стъпки. Определено не е и последовател на Толкин, независимо от първата книга на поредицата.

Всичките...двама? От които единият (Ериксън) по всякакъв начин се опитва да се дистанцира от начина на писане на Джордан.

Съществува и един доста успешен вид писатели, които са слаби в изпълнението, но пък са добри в създаването на интересни концепции и заплетени сюжети, като например Кевин Дж. Андерсън. Разбира се техните книги се четат малко трудно, но поне знаят как да поддържат интереса на читателя.

Trip wrote:

Робърт Джордан е създател, не печалбар. Всички писатели на фънтази декалогии вървят по неговите стъпки. Определено не е и последовател на Толкин, независимо от първата книга на поредицата.

Това не е така.

Забележка: Като цяло определенията спрямо водещи автори са много крайни и необосновани, което силно дразни читателя на тази класация.

Kонкретно в темата или по принцип?

Джордан е първият, който създава толкова голям свят във времето и пространството и може би първият, който се опитва да създаде "първообраз" - митология, която да отразява митологиите на Земята и същевременно другите митологии да изглеждат като нейни производни. Това е оригинално. Самите митологии не са, но събирателният образ е. Това поне е моята гледна точка по Хилберт.

Първият ли е верно? Сигурен ли си?

Roland wrote:Първият ли е верно? Сигурен ли си?

Така мисля, но няма как да съм сигурен, докато не прочета всички книги в жанра, т.е. в близките 10 години