
ДНЕВНИКЪТ
Moderator: Moridin
- herairness
- Jaghut Tyrant
- Posts: 1983
- Joined: Tue Oct 04, 2005 10:43 am
- Location: varna
Идеята е добра - ако имам деца, ще складирам всичко, което напишат/нарисуват/направят. Майка ми пази някви мои апликации и картинки от бебешките ми години, но по-късно вече работеше и не можеше да наглежда творческото ми съзряване. Пък аз от малка мразя да се обвързвам с вещи и материални неща и изхвърлях при разчистване всички хартии...
Дневник не знам дали да ги поощрявам да водят - вероятно няма и да се сетя - аз никога не съм си водила такъв.
Моят Сашко си пази дори есетата и домашните, които е писал в училище и от време на време си ги чете и се забавлява. Кара ме да съжалявам, че не съм запазила моите. Имаше някои наистина добри неща.
Дневник не знам дали да ги поощрявам да водят - вероятно няма и да се сетя - аз никога не съм си водила такъв.

Моят Сашко си пази дори есетата и домашните, които е писал в училище и от време на време си ги чете и се забавлява. Кара ме да съжалявам, че не съм запазила моите. Имаше някои наистина добри неща.
Последният параграф от първия откъс е прекрасен. Направо Мечопуховски.
Вторият откъс също го бива.
Браво на детето.
Вторият откъс също го бива.
Браво на детето.

The Best of Mozart
https://www.youtube.com/watch?v=Rb0UmrCXxVA
https://www.youtube.com/watch?v=Rb0UmrCXxVA
Moridin wrote:Нещо хайпът във форума силно намаля
Аз като малък писах един дневник ама някак си такива извратени нагласи имах към целта и значението на Дневника, че... Всъщност, преди около 4 години с един приятел написахме няколко хумористични биографични разказа за нашето детство и там се разказваше за моя дневник, така че направо ще copy/paste-на описанието в разказа за това какъв ми беше дневника, а то е едно към едно с каквато беше истината:

Надявам се да ви е бил забавен този откъс, който ми описва идеите за Дневник като дете. За съжаление самия дневник накрая изчезна както и много други творчески опити, обвити в дълбока и непростима посредственост.Дневникът очевидно беше писан от приблизително десетгодишно хлапе, въобразяващо си, че създава документ с изключителна важност и висока стойност за бъдещите поколения. В продължение на осем дни младият Марин се беше занимавал с хроникиране на всяко свое действие, описвайки и най-малката подробност от ежедневието си, което проличаваше в изречения от типа на: “На връщане от училище с лелята купихме едно шоколадово десертче “Република” с три мои и пет нейни стотинки.” Изключително явно си личеше, че авторът е приемал труда си съвсем насериозно, понеже липсваха лиготии като “Мило дневниче...”, както и всякакъв израз на чувства и лично отношение към случилите се събития. Всичко това правеше дневникът още по-смешен в моментите, когато творецът се беше опитвал да се изкаже по разнообразни и интересни начини като: “Реших, че е време да ставам и от идея преминах към действие.”, подсказващи доста високо интелектуално ниво за човек на неговата възраст. Читателят на творбата обаче не можеше да се оплаче от непълна или неясно предадена информация, защото всяко извършено през изминалия ден действие беше внимателно записано и често допълнено от пояснения, като време на извършване или кой друг е присъствал в стаята и съответно с какво се е занимавал той. От съобщаване на часа на събуждане, през подробни обяснения на това какво и колко е изядено, през разказване на всеки учебен час (където често се срещаха изречения, придаващи нови измерения на комедията) чак до вечерта и “завиването под топлите завивки”. Като пример ще приложа цитат от дневника, където авторът разказва как той и няколко негови съученика в час по литература са разигравали произведението на Иван Вазов “Апостолът в премеждие”: “...аз играех Али Чауш, а Севелина беше Илчо Кафеджията”. Изоставайки с графика си, докато описваше събитията с един или два дни закъснение, Марин трябваше да се напъва дълго време, за да си спомни какво е ял например вчера по обяд и в колко точно часа е започнал да се храни. Поради всички тези причини в хрониката често се случваше да има нелепи изречения от типа на “...след като си подготвих домашното по английски език, се занимавах с писането на този дневник”...
В крайна сметка беше ясно, че в стремежа си да е толкова изчерпателен, авторът изведнъж бе осъзнал, че прекарва почти цялото си време в писане и бе преустановил своето занимание. За да оправдае собствената си глупост, той беше добавил малък финален епилог, в който поясняваше, че този дневник ще му остане спомен от най-хубавите детски години. Но дори на тази крехка възраст, макар тогава да не искаше да си го признае, той ясно бе осъзнал, че ако това са най-хубавите му години, може най-спокойно и буквално да се гръмне.
- Мара, – пророни почти през сълзи разхиленият Евгени – хората обикновено описват най-личните си емоции и чувства в своите дневници. Неща, които не могат да споделят на никого. Ти май си го ударил бая на описание.
- Тогава бях прекалено малък, за да имам чувства. – сухо промълви Марин, но в тона му се долавяше нотка на оправдание.

Блог за хора, които не се примиряват с живота в сиво:
http://troshanov.wordpress.com
http://troshanov.wordpress.com
- Interpreter
- Forsaken
- Posts: 3462
- Joined: Sun Aug 07, 2005 5:57 pm
- Location: тук - там
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 4 guests