ShadowDance

Така се случи програмата, че днес пак гледах 2 филма от феста един след друг. Първият беше румънския 4 месеца, 3 седмици и 2 дни, който е носител на Златна Палма от Кан и още куп престижни награди. Оказа се, че определено си ги заслужава. много силна драма, третираща безкомпромисно тежка проблематика (нелегални аборти в последните години на комунизма в Румъния), без да се спестява нищо. Визуалният стил е минималистичен, търсен е и е постигнат максимален реализъм във всяко отношение, което допринася много за атмосферата. Може би най-впечатляваща от всичко беше играта на актрисата в главната роля Anamaria Marinca - толкова истинска и убедителна в ролята, че направо се шашнах, като видях на IMDB, че преди този филм има роли само в един друг и в един епизод на телевизионен сериал.

BTW, за тези, които се интересуват от тези неща, филмът има скромните 97 % рейтинг на metacritic.com и 96 % на Доматите. Интересно кога ли ще дойде деня, когато и българското кино ще почне да прави творби от такъв ранг и да печели такива награди? Съседите явно са далеч по-напред с материала за съжаление...

Anyway, след това за щастие в програта следваще нещо леко и приятно, защото още една тежка драма дори и на мен, закаления от филмите на Бергман, щеше да ми дойде много.
Scoop (Сензация) е на Уди Алън, който този път е бил решил да направи чиста комедия и както обикновено, се е справил блестящо с тази задача. Има го типичния блестящ диалог, пълен с култови лафове (поне според мен, ако по принцип не обичате хумора на Уди, определено стойте по-далеч), неговият герой-смотаняк и въобще всичките обичайни черти на комедиите му. Добре е, че Уди най-накрая се е отказал да дава на героя си шанс за любовна връзка с някоя доста по-млада и атрактивна жена, нещо, което беше станало доста досадно и излишно в последните му филми. Скарлет Йохансон и Хю Джакман в другите главни роли са на ниво, сюжетът като за чиста комедия е много добър, а имаме и сцена със Скарлет във червен бански костюм тип Baywatch.

Подлъгах се да ида на "Призраците на Гоя" след като само му прочетох описанието на сайта на феста, без да чета ревюта. Голяма грешка! По-дразнеща боза отдавна не бях гледал. Едно, че сюжетът спокойно може да конкурира с патетичността си средностатистическа сапунка, но и филмът беше въобще не беше за Гоя, а въпросният художник беше примамка за тъпи зрители. Ако Форман беше направил Амадеус по този начин сигурно филмът щеше да е не за Моцарт, а за Луи 16-ти. Щом на тотален безбожник като мен оплюването на Инквизицияита му се видя прекалено, да не говорим, че показано по един адски досаден начин, смятайте за какъв филм си говорим.

Лоша работа. И аз изгледах "Сензация" днес, страхотен филм, Уди Алън беше разбиващ просто

Мат, те тъкмо завчера се случи да цитирам ланшното си ревюнце в Уговорките, предупреждавайки, че филмът не става като цяло.

Монгол за сметка на тва бива. Но не твърде. 7,5/10*.

+ музиката
+ на монголски е (+ малко мандарин)
+ добри актьори (японски и китайски известни имена, предимно)
+ кинематографията и пейзажите
+ главните герои са симпатяги (Чингиз и изгората му, брат му и баща му също къртят)
+ интересна студия за монголския начин на живот
+ първата битка е с ефектна хореография

- има проклет руски дублаж (почти) в/ху оригиналния език отначало е вбесяващо - къв беше смисълът, баси?
- провлачено начало и претупан финал
- нищо кой знае кво не се случва
- цветовете са доста мръчкави, има хляб още да ядат докато стигнат братята китайци

Самият продуцент го представи, на връщане от Ел Ей, и разду, че щяло да има продължение. И по-добре, щото тоя филм се ограничи със скучната част на историята. С 15 милки евро - най-скъпият руски дотук, както се похвали продуцентът - толкова. Сигурно ще го пуснат нататък и по нормалните кина, но вече не ме вълнува, не смятам да го гледам пак.

* част от оценката е бонус за новаторство и старание в рамките на руското кино.

Ние си бяхме взели билети за "Призраците на Гоя" отпреди седмица, така че предупреждението ти дойде малко късно. Не че щяхме да те послушаме, макар че определено трябваше, защото филмът е безобразно слаб и дори няма и хубави голи сцени с Натали да компенсират уникално малоумния сюжет и диалог.

Ние с Пенчев ходихме на "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде". Всъщност като цяло филмът ми хареса. Един от онези жизнеутвърждаващи, показващи израстването на човек при необикновени обстоятелства. Разказва се за млад мъж, който при катастрофа губи родителите и паметта си. Тъй като е от семейство на български емигранти, най-близкият му роднина се оказва дядо му от България. Дядото идва и решава да помогне внука си да си спомни като заедно се върнат в България. Само че с велосипед.

Отдавна не бях виждала български филм, който да не се възползва грубо от някаква изкривена българска реалност - мутрите, социалните проблеми и т.н. Всъщност в този филм с леки изменения героите биха могли да бъдат от произволна народност, имаща причини да емигрира. В същото време има някои типично български ситуации, които са много удачно вплетени в сюжета, но без да се прекалява с тях. На една от тях залата заръкопляска. Има много качествено заснети пейзажи, правещи филма наистина красив.

И сега критиките. От една страна тъй като част от актьорите са чуждестранни има диалози които са записвани допълнително. И това си личи, звучат сякаш ги четат, а не сякаш ги говорят. Особено частите, които са говорени от разказвач (малки, все пак) са просто недоизмислени. Другото, което не ми хареса беше Христо Мутафчиев. Ми ролята не му отиваше особено. Не че я играеше зле, просто актьор с друго излъчване би я направил по-правдоподобна. Но тъй като той в момента е популярен актьор - хайде, юруш. А и актьорът в главната роля го бяха подбрали да прилича на него (играе негов син). Обаче той някак пасваше повече на ролята си. От друга страна Ана Пападополу и Стефан Вълдобрев ми харесаха много, както и сръбският актьор играещ дядото.

Oф, отде беше тоя лаф със света и спасението? Супер познат ми е.

Дълго време ми беше подпис, след като една нощ в работата почти се блъснах в изникнал от нищото надпис "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде". (Беше някакво сюреалистично). После се оказа, че офисът на продукцията бил до нашия...

Офф, Призраците на Гоя верно е доста смотан. Какво му става на Милош Форман…
(Поне Хавиер Бардем е все така як.)

Пък аз гледах 12 и много ми хареса.

Морви, точно за този филм да напишеш един ред е просто непростимо, ще ме прощаваш...

Сигурно, но вече беше писано, а днес ми е лудница в службата. Ако беше друг и толкова нямаше

По-добре нищо да не беше написала, наистина.

Аз си излях мислите на 2 страници веднага след като се прибрах, не ми се беше случвало отдавна, сега сигурно ще се опитам да ги пробутам някъде

Аз бях с Морви и Никола, когато го гледахме. Въпреки неприятните технически проблеми в кино Люмиер по време на прожекцията, филмът беше невероятен. Лично на мен страшно много ми хареса. Никола, с нетърпение чакам да прочета какво си написал.

Ники, можеше да спреш до първата забележка, с нея изразяваш мнение. С втората поучаваш кака си Морви кога и колко да си отваря устата, излишно е за всички. Като имам време ще пиша. Аман.