ShadowDance

Thanks, celibat!

Имам една приятелка, към която определено нямам сексуални помисли. Не, че не изглежда хубаво, но я върприемам като ... приятел. И абсолютно нищо повече. Та с тази приятелка понякога така си говорим, че околните си мислят, че се караме. Или дори, че се мразим. Е, от време на време в "обидите" ни има истина, но и двамата сме свикнали да я приемаме. А в такива моменти другите ни се чудят как можем все още да се гледаме. Ние се "караме", а в същото време ни е смешно. И продължаваме да се караме, но се хилим.

Аз както го написах, излезе, че ние непрестанно се караме. Ама то не е така, да знаете!

Таис, границата е там, където и двамата я поставят.

И отношенията зависят от приоритетите, които и двамата си поставят. Ако едно приятелство е ценно само по себе си, ценно и за двамата, тогава то ще удържи на много неща. Въпрос на зрялост в не малка степен също така. И на умение за комуникация. И на внимание спрямо приятеля.

И не мисля, че различието в пола има чак толкова голямо значение за устойчивостта на приятелството. Това е отношение на първо място между личности.

За да го кажа съвсем в прав текст - да, такива приятелства са напълно възможни и за мен са реалност. И аз много ги ценя, точно както много ценя приятелства с "приятелки" . Спорим, забавляваме се, споделяме, отдръпваме се понякога .... ами нормални отношения - правят те по-щастлив, защото ги има

Аз винаги съм се разбирала чудесно с представителите от другия пол (даже като по-малка съседките ме бяха заклеймили като мъжкарана ). Скоро разговарях по този въпрос със сестра си и стигнах до извода, че когато установя приятелски отношения с някой мъж, значи съм го преценила и съм разбрала, че към този човек мога да изпитвам само приятелски чувства. До момента не съм изпадала в ситуация изведнъж да се почувствам привлечена от приятелите си мъже по друг начин освен духовно. Лошото е, че често се е случвало обратното - някой мой приятел да си промени отношението към мен. В такива случаи винаги съм се чувствала кофти и за мое съжаление приятелството ми с този човек приключваше за отрицателно време. В момента имам няколко приятели мъже, с които сме много близки от години, те не изпитват никакви по-особени чувства към мен, аз също. Смятам, че наистина е много хубаво да можеш да поговориш с някой от другата страна, т.е. да ти даде съвет от мъжка гледна точка. Баща ми много ми е помагал в това отношение (ако искате вярвайте!). За мен приятелството е много важно и затова много се радвам, че моят "мъж" същевременно се явява и най-добрия ми приятел

Mushu, то това е важното в една връзка (и в брака). Половинката ти да бъде и добър приятел. Иначе не става.

Roland of Gilead wrote:...Няма чисто приятелство между мъж и жена... ... Не че няма приятелство, но не може да се сравни като дълбочина и близост с това между еднакви полове... Че можеш да искаш съвети примерно от другия пол, е разбираемо, именно заради другата гледна точка. Но наистина близко приятелство - никога :)

Повечето от вас практически потвърждават точно тези думи, които съм подчертала по-горе в думите на Рол... Никой не отрича, че е възможно да сте си "дружки", че можете да си лафите, без да си мислите непрекъснато как да спите с другия... Става въпрос доколко е възможно дълбокото, огромно приятелство, което е рядкост само по себе си... И аз за него твърдя, че е възможно. Че в същността си зависи от конкретните хора, не от пола, макар той да има значение в повечето от случаите. Защото вярно е, че повечето такива приятелства се установяват между хора от еднакъв пол - заради по-лесното отпускане, по-еднаквото мислене... Но твърдо смятам, че за едно истинско приятелство не е задължително двата индивида да са от еднакъв пол.

Да, след необходимото и спестяващо ми време и усилия обяснение на Клио (данке за което ;)) да си доизкажа мисълта, че има ли го привличането, то, да, пречи на приятелството, такова, каквото аз го разбирам. Напрежението, за което стана дума по-надолу, много често не може да се пренебрегне, друг път пък липсва желание да се пренебрегне. Не съм казал, че не може да сте си близки, да сте приятели и т.н., но чисто приятелство без сексуални примеси няма пък да се съглася, че е възможно.

А дори и без любов, сексуалното привличане също е, както Рол се изрази, бариера, но... не го прави втора категория.. просто различно...

Ся, по отношение на любовта няма кво да обяснявам, любовта има допирни точки с приятелството, но не е чисто приятелство и има ли я, вече не говорим за приятелство. Повторение на думата "приятелство" повече от необходимото? Никога :Р Ениуей, противоречиш си сам, Мор. Ако е бариера, дори да не го прави втора категория, го прави по-непълноценно. С всяка бариера е така, независимо какви са половете, но при различните такива тази просто е не избежна. Що се отнася до различното, тва се разбира по дефаулт, самата разнополовост вече го прави такова. За светогледите писах в другата тема.

Не съм казал, че не може да сте си близки, да сте приятели и т.н., но чисто приятелство без сексуални примеси няма пък да се съглася, че е възможно.

То сексуални примеси Дядо Фройд и гилдията му във всичко ще ти намерят. В това число и в приятелството между представители на един пол, независимо как тези представители се самоопределят. Въпросът, обаче, опира до това, има ли значение полът за това едно приятелство да е "близко". Поне няколко човека споделха, че имат такива приятелства. Та ВЪЗМОЖНО ли е това, или ще кажеш, Роланд, че тея хора нещо са се заблудили Този въпрос - във връзка с предходния пост:

Но наистина близко приятелство - никога

Ами не мисля да се аргументирам повече, нищо им няма на хората, въпросът опира до дефиниция на думата "приятелство" и до това доколко наясно са с чувствата си и тези на отсрещния въпросните хора в крайна сметка. Той тоя топик така и така неизбежно се изроди в "Има! Няма! Има! Няма!"...

хехем, никога не казвай никога.
ох, пак станаха много "истински" нещата. за човек, който знае какво иска и си подбира не би трябвало да му е проблем пола.

ed.- Хех пропусна - едикойси искаше да каже че "Нема"

Да, действително зависи от дефиницията, но не мога да се съглася, че различието в половете ще "опетни" чистото приятелство, каквото и точно да е то. Ся, може да се измисли някаква дефиниция, при която различието непременно да пречи, обаче аз наивно си мисля, че истинското, онова наистина истинското, нали, приятелство трябва да е над това.

Истинското, онова наистина истинското, нали, приятелство, е СЛЕД това.

да бе, а не може ли "по време на..."

ами... зависи. не мога да кажа ей така на прима виста. но... приятелство? според мен може. но както каза Роланд го има и физическото привличане: "опа бейби, какво прави ръката ми между краката ти?! ъъъъъъъъъ... сори. че те плеснах по задника. btw, задникът ти е жесток!" но... определено не съм съгласен, че разликата в половете може да опетни чистото и искрено приятелство. според мен може да го има независимо от всички пречки. макар, че... аз нямам много приятелки жени, а имам доста повече мъже приятели. но... сексуални примеси можете и да намерите и при деца. помните ли как като сте били малки сте се прегръщали с дечицата без да ви пука момче или момиче е. или сте го целували също без особено да ви пука.

приятелство може да има между жените и мъжете. не виждам какво толкова пречи. привличането не ми пречи да имам приятелки. освен това може и едно приятелство да не бъде примерно потъмнено от физическото привличане, което би могло да съществува в една приятелска връзка... знам ли...? макар че де да знае човек. може да се стигне до подобните моменти.

"Освен това, като сме почнали, какво пречи да сте гаджета и да сте най-добри приятели?"
Аз пък не вярвам, че половинката ти може да бъде същевременно и най-добрия ти приятел. Не го вярвам и това си е.

не, половинката ти изобщо не ти е приател, тя е просто a sex machine:)