ShadowDance

Естествено както "за кеф", така и "трябва" са безсмислени в случая

Аз по принцип почти винаги сдържам отрицателните си емоции. Знам, че ен е особено правилно, но не обичам да натоварвам приятелите си с тях. Освен това никой не чувствам от тях не чувствам като достатъчно близък за това. Иначе за положителните винаги съм си ги изразявал съвсем свободноо и открито.

Разбира се, имайки брат близнак, моя случай е малко по-специален. С него даже не се налага много да споделям подобни неща, защото си се разбираме без думи през повечето време. Това донякъде създава затруднения в общуването с други хора, но това е друга тема. Но пък дори и от него имам някои тайни. Просто така ми е по-добре.

Rol, ако си прав, значи Tais е страхотна жена!

Tais, не си просто страхотна, а впечатляваща жена. С това, че силата на характера е в преодоляването на болката, съм напълно съгласен. Всъщност всичко се свежда до силната воля.

Всъщност всичко се свежда до силната воля.

Jaar, и до умение да се доверяваш

Преди да се довериш на някого, трябва да го прецениш, обаче. Така че и умението за преценка на отсрещния е важно.

Донякъде е така. Въпросът е, че ако веднъж си преценил и допуснал някого за приятел, вероятно е добре и да можеш да му се довериш. А трябва и да можеш да вярваш в собствената си преценка. И да не се страхуваш толкова от последиците - страхът е най-големият проблем, мисля. Търсим си различни оправдания за него.

Според мен едно приятелсто се основава донякъде на това, когато единия има някакъв проблем да го сподели и заедно с другия човек да го решат. Понякога и на мен ми се струва, че само натоварвам приятелите си, но после и те го правят. Така че всички са щастливи и доволни, нали така?

Понякога и на мен ми се струва, че само натоварвам приятелите си, но после и те го правят. Така че всички са щастливи и доволни, нали така?

Well, as far as being together in misery makes you happy. Не че мен не ме всъщност, споделянето, не - съпреживяването на болката често е позитивно усещане, при това и от двете страни.

Мор, на теб думичките може да са ти безсмислени, но за мен има случаи, когато и "трябва" и "за кеф" са валидни, при това с доста голяма сила. Всичко е до скапаната индивидуална преценка естествено, ма пък да спамим излишно, за да го уточняваме... минали да я бяхме тая фаза вече, а? ;р

епа всички сме у един гьол братя и сестри. И аз мрънкам и те ми мрънкат. Тhe lаw of conservation of mryn.

Пък аз не мрънкам. Защо? Щото мрънкането ме нерви, и то качествено. Хората, овладели висшата математика и чистата канализация, замерващи се със свръхбързи комуникации, ядрени бомби и микровълнови печки, правещи прогнози за времето, расата, която смята за обиден факта, че произлиза от маймуните, все още смята контрола над тялото, отделно от разума, за нещо, по-сложно от ракетното инжинерство. И защо им е да се самоусъвършенстват, щом си имат MTV? Те не го и правят, всъщност. А аз не знам защо, но колкото и да се опитвам, не мога да се развълнувам достатъчно, че другите да го разберат. Затова и си създават погрешното впечатление за "студенокръвие" - със собствените си нежни ушички съм се уверявал в това. Но! Не се притеснявайте - вашият любимец не се предава, щото "и сам воинът е воин" и упорито и гадно продължава да практикува самотно забраненото изкуство на самоконтрола. Обаче, с плача нещата не стоят така - според мен човек никога не трябва да се сдържа, ако му се плаче - това си е нещо естествено и е едно от малкото естествени неща, които не са срамни...

Хм, честно казно всички ми се виждате много прави, дори, когато си противоречите... мъка, мъка:Р Знам ли, вероятно всичко се свежда до преценка на ситуацията, обаче аз винаги имам чуството, че съм объркала това с преценките...
Бтв, за плача, аз май просто не мога да плача пред други хора... е, освен ако не ми се е събирало твърде дълго, без да успея да си го излея насаме, но това са единични случаи (не че при последния не стъписах горкото момиче, на чието рамо внезапно се разплаках, но карай...). Просто дори вътрешно да рева с пълно гърло, ми е условен рефлекс да не ми потичат сълзи. А от друга страна и аз не мисля, че да можеш да плачеш е нещо лошо, дори напротив( с мярка, разбира се). Дори за мъжете, всъщност особено за тях.

абе правичката да си кажа и аз така бех, ма отскоро почнах да им мрънкам на автоматична, че да спрат да ме питат що аджеба зяпам отчуждено и студено и кво ми е. Ми кво ми е, боли ме мене за ежедневието на околните. Самоконтрол грънци.

Това с плачът е интересна тема. Аз пък не мога да плача пред други хора и това е. В това отношение поне самоконтролът ми е железен. И без това рядко го правя, но колкото и рядко да е, винаги е насаме.