ShadowDance

Тук съм съгласен с теб - при правилна дозировка отровата се превръща в лекарство!

Отрова би било твърде много от всичко, не само от описания. Всичко е в дозировката, особено в литературата, където е супер лесно читателят да метне книгата в стената в първия момент, когато авторът е прекалил с това или не е доизпипал онова.

Тъй, ние хубаво си хортуваме, обаче споменах един недостатък, който за мен е съществен. Става въпрос за идейната нишка, свързана с различността и душевната сложност на главния герой спрамо спътниците му. И по точно, че по някаква причина не виждам някъде из текста това да се отразява в по-различни избори/постъпки (спрямо тези на другите двама).

Мда. Но пък аз не мисля, че има смисъл някой от тях тримата да има някаква по-особена индивидуалност. Най-правилният подход всъщност като че ли би бил разказът да е от трето лице и от ничия конкретна гледна точка. Просто разказът е твърде кратък и се крепи основно на оригинална идея. Неща, дълги около хиляда думи, нямат нужда от дори полуразвити персонажи, а най-различните намеци за "особеност" на главния герой и гледната точка от първо лице наистина са по-скоро излишни.

Лошото е, че авторът точно това се е опитал да направи.

Естествено, щеше да е съвсем друго, ако беше успял в рамките на тези 1000 думи да изгради сложен, интровертен образ, който под влияние на вътрешните си мотиви променя по своя преценка съдбата на Живота, Вселената и всичко останало. (Победителите не ги съдят!)

Сега обаче избора наистина се свежда до това да махне елементите, които стоят безцелно!