ShadowDance

Все си мисля че трябва да възтановите рубриката Dark Chronicles с разказите по игри. Роланд беше написал много интересно за Final Fantasy 7, предишните също бяха добре написани. Има още много добри истории които не са били в рубриката- например Planescape. Ако никой няма време да напише нещо ще взема да се хвана да ви изпратя нещо по темата. Разказът меше много добър- ако трябва да съм честен главно заради авторските разкази чета Shadowdance.

Определено радва броя. След малко ще почна да го преглеждам и прочитам по-обстойно. На пръв поглед ми хареса класацията на филмите.

Статията на Моридин бе невероятна просто - личи се, че е хвърлена доста работа да се разгледа тема, която мен лично въобще не ме вълнува, но просто самата статия някак си ме увлече и просто възхити...Повече такива дайте, повечееее...

На първи преглед ми направи добро впечатление статията на Моридин за теоретизирането по фентъзи поредиците, както и на Матрим за "Готическия цикъл". Преглеждал съм първия том от поредицата и много ми допадна, но точно тук е колебанието у издателите - че е повече (уж) история, отколкото фентъзи и че изисква доста умствено напрягане при четенето
edit: а иначе би се получил сериозен проект.

Честито за юбилея и за хубавия брой. Статиите на Трип за Октавия Бътлър ми харесаха.
И, Морви, разказът ти е много хубав. Задължително се включвай в предстоящите конкурси за българска фантастика, независимо дали на Аргус или на разни клубове!

Мерси на всички за коментарите Радвам се (нескромно), че статията намери такава популярност

@Калин -

За това как да се избегне "шаренето" - просто писателите трябва да се споразумеят един да взима водачеството за дадена сцена. Сцени ще има за всички. То няма как иначе да стане това.

Това, че потвърждаваш подозренията ми за създателския процес в колективни условия, е готино, понеже идеята наистина е привлекателна

За детско и наивно... абе айде, аз не съм точно на това мнение, но именно защото оценявам искреността си позволих да завиша т.нар. "контекстна" оценка. Иначе не, не казвам "наивно" за да се пазя от критико-критикари В списанието рядко се вълнуваме от това, както знаеш ;р По-скоро отсянката на думата е избрана, за да не обезкуражава авторите, които евентуално биха прочели ревюто - в крайна смекта от моя гледна точка на по-възрастен, някои неща наистина са именно наивни, но осъзнавам добре, че пък са важни от тяхна гледна точка, така че не бива да остават с впечатлението, че не са се справили със задачата.

Това за наивното в идеите.

Вече наивностите тук-таме в стила и сюжета са си обективно за критика. Но по това може да се работи.

За ценностите - добре, и твоята формулировка е вярна, просто на практика се оказва, че двете съвпадат, което не ми допада съвсем (понеже му липсва щипката неортодоксалност, която би била на място), но пък не е лошо качество в крайна сметка Добре, "неортодоксалност" е доста странна дума за тук, но всъщност не измислям по-добра.

Та така... събота дано да е по-раничко събитието, че да мога да го хвана

Аха - сега те разбрах по-добре.

За стиловите забележки - ще имаш ли време да си отбележиш две-три и да ми ги посочиш в събота? По принцип всеки път, като се съберем с казанлъчани, си правим импровизирана работилница - мноооого добре ще ни дойде външен поглед... пък може и ти да размислиш в процеса.

Moridin wrote:@Калин -

За това как да се избегне "шаренето" - просто писателите трябва да се споразумеят един да взима водачеството за дадена сцена. Сцени ще има за всички. То няма как иначе да стане това.

А това ме подсеща какво трябва да питам гостите ни за следващата им книга... миси!

И аз благодаря за хубавите отзиви за разказа:)

Иначе - и мен ми хареса статията на Мор, нищо, че въобще не съм фен на теориите. Евъргрийнът е чудесен - но то таква книга го провокира. Филмовата класация също се е получила много добре. Профилът на Октавия Бътлър също ми беше много интересен.

Не съм коментирал досега, но ви чета от поне последните десет броя и сте много добри. Статиите са не само интересни, но и доста полезни, особено тези за книги на човек чел сравнително малко като мен. Разказът на Морвен е много добър. Успя да ме посъбуди въпреки че страдам от Инсомния напоследък .

Да отговоря на въпроса за Хрониките - просто все по-заети ставаме Не сме се отказали от идеята, но за момента реализацията е трудоемка. По принцип читателски материали публикуваме, ако ги сметнем за добри, да Само да кажа, че специално за Planescape сме твърде фанатизирани и вероятно ще има хроники там едва когато седнем да ги пишем ;р

kalein wrote: За стиловите забележки - ще имаш ли време да си отбележиш две-три и да ми ги посочиш в събота?

Не знам дали ще сколасам, друже, а и за малко май ще съм само, колкото да се видим, че поемам към разни вилни зони

Но от прима виста едно изречение, което ми се наби и илюстрира мисълта ми и за ценностите и за неизчистения стил (в случая - излишни statements пред читателя, това все пак не е приказка с поука, а роман) - "Зарече се, че ако може, ще го върне тъпкано на изверга, защото децата не бива да се възпитават с бой".

бтв низши или нисши, но не и низсши ;р

Само че по-нататъшни разговори или ще отворя отделна тема, ако имаш интерес, или на живо/лични Че да не спамим темата за броя все пак.

Морв, и от мен поздравления за разказа. Има... живец; и свежа, плътна водеща идея (поглеждам си таблиците с по девет критерия, после часа и въздъхвам безпомощно). Кусурите са дребни и се оправят лесно - с леко зачистване на обясненията/повторенията
("Така че просто на свой ред избухнах в смях.
- Все пак, кой си ти? – попитах след като се успокоих от истеричния изблик на смях.")
и мъничко повече мотивировка на героите.

Както каза и Shannara - като дойде време за нови копнежи... така де, конкурси - прати ни го.

П.П. И диалози. Направо прималях на няколко места... толкова сладостно чувство, без мелодрама и сантименталност, без... сладникавост.

П.П.П. Сетих се и на кой разказ ми прилича финалът... ама почти няма шанс ти или другите хора тук да са го чели, така че това не е важно.

ЕДИТ: оправих си препоръките към Морви, че така звучаха объркващо.

И за Октавия Бътлър на Трип:

Емо, почвам с катрана - след последното ти изречение ми се губят поне две; по възможност (алчен читател съм аз) - два абзаца. Защо трябва да се обърне внимание на такава литература: а) тежка и мрачна; б) без излишна украса; в) морално многостранчива? Какво ни дава това? Окей, тъп въпрос... на тебе какво ти дава?

Не питам заяждащо, а понеже

1) наистина ме интересува; интересува ме, за да си намеря сериозни причини да изместя четенето на един Дейвид Зиндел например (който е въплъщението на оптимистичната, търсеща решения - и въпреки това дълбока фантастика) с четенето на Бътлър (по същия начин тормозя и armydreamer, който също харесва Бътлър - или Дилейни, или Дик);

2) си мечтая за автори, които обосновават всяко свое твърдение - особено по-смелите твърдения;

3) си мечтая да опозная авторите чрез това, за което пишат.

Имам подобен проблем и с други места, на които си вкарал силни твърдения, но не си си доразвил доводите - но един пример стига.

Сега медът... ами хубаво пишеш. Даже сложните ти думички си седят на местата, без да спъват що-годе търпеливия читател. Щом мога да го кажа къде два часа след полунощ, с полуслепени очи - така трябва да е.

Уф. Много катран изписах, пък малко мед. Ама то е само защото там, където нещо липсва, трябва да се обяснява, пък там, където всичко си има, може само да се кима ухилено и да се кефи.

(Леле, как го омотах това изречение накрая. Отивам да почета малко за музика и лягам, другото - друг път.)

Все пак преди да се строполя - благодаря на Гаро за Velvet Underground. Знам, че няма да намеря време да се върна толкоз назад в музиката (като през цялото съм зает да препускам, препускам, препускам напред), та един такъв обзорен поглед ми е ценен. Друго си е да знаеш, че идиотията (aka договорите, подписани с кръв) не започва с Manowar, нито пък пеенето на две-три партии в контрапункт - със Savatage.

(Обаче - кажете и вие - що да се връщаме назад, като идиотията сега е толкова по-голяма? )

- - -

еееех.

*спирам да се хильотя и се съсредоточавам върху клавиатурата*

Добре, че сте вие + колегите от Старлайтър, та да не се чувствам съвсем капо от тия пропуснати концерти. Особено покрай Мор и Амелия и аз почвам да си припявам...

Windmill, windmill, hearts are yearning...

Айде лека.

Да бе, как можах да забравя. Гаро, много яка статия за Велвет Ъндърграунд, изчетох я с удоволствие.
Калине, Ваш, благодаря:)

"Малко" коментарчета по адрес на статията за Mass Effect:


Всичко хубаво, Никола-чан, но, да цитирам собствения ти израз, "рандъм критиките ти на рандъм пич" относно Mass Effect са WTF в голямата си част, а си пропуснал много от най-явните недъзи.

– Неудобното използване на биотични умения с пада – надявам се за неминуемата PC-версия да го оправят.

На мен ми беше повече от удобно с кръговото меню и избирането на едно умение за бърз достъп. И уменията не са само биотични.

– На повече от половината планети дори не можете да кацнете

Всъщност на поне 80% от планетите не може, но пак има ДЕСЕТКИ, на които може да се каца. Достатъчно за да изкараш ония 25 часа игра (и имам предвид 25 без да се включва основната история), дет се хвалеше, че си ги пропуснал. Също така не всички, на които не може да се слиза, са "необитаеми". И да не забравяме кацането на космически станции и кораби.

– Липса на мини-игра (което е много странно, при условие, че и в Jade Empire, и в KOTOR имаше подобно нещо).

Е, ако ТОВА си пропуснал, представям си колко въобще си играл Mass Effect-а. Мини-игра има и меко казано може да ти извади очите, ако си направиш труда да обиколиш Цитаделата като хората.
И това ако не броим decryption мини-играта.

Първа част от трилогия все пак – въпреки сюжетната завършеност, не очаквайте големите събития™ сега.

Т.е. освен спасяването на галактиката?

KOTOR-ripoff – прекалено малко иновации спрямо старата успешна формула.

Тъй де, ако не броим, че е KotOR + Gears of War + Star Control 2 по равно и напълно заебава D&D?

Други неща:

Почти пълен контрол над спътниците – можете да ги екипирате с предмети, да им развивате уменията, да им задавате модели на поведение

Ъъъ... да. Модел "не си ползвай уменията" и модел "ползвай си уменията". Яко дийп.

В геймплейно отношение Mass Effect е едно към едно Knights of The Old Republic с няколко много скромни добавки

Като ТОТАЛНО различна ролева система и ТОТАЛНО различни битки?

за пръв път можеш директно да прекъснеш NPC, хващайки го за врата с достатъчен интимидейт скил

"Прекъсването" с X реално не е нищо повече от скипване на реплика, била тя твоя или на стоящия срещу теб персонаж. Със или без него, все го "хващаш за врата". Освен това няма нищо общо с intimidate; може да се прилага на всяка последна реплика и няма каквото и да е отражение върху геймплея.

Как да е, като цяло статийката е доста бедна и не ми хареса особено.