ShadowDance

Clio wrote:Но истината е, че и за мен тя е много поп-певица като усещане... прилича ми на Еванесънс сега цялото звучене >.< Имаше нещо уникално преди в тази комбинация на типът глас на Таря и метъла.

Права си Клио. Симфоничното звучене идваше от гласа на Таря. Сега просто Найтуиш звучат много повече поп, мейнстрим или най-малко като повечето други групи в жанра. Сигурна съм обаче че на много хора ще им хареса това. На мен например албума на Paradise Lost в който тотално смениха стила ( One Second) повече ми харесва от по-ранните им творби.
Колкото до скандала с напускането на Таря, много е смешно как повечето мъже съчувстват на Туомас и говорят каква кучка е тя. Това че той се е проявил като пълен чекиджия и е успял да настрои останалите срещу нея е направо жалко.

Ъмм, как точно симфоничното звучене е идвало от гласа на Таря, когато в симфонията (с мноооооооого редки изключения) вокали няма?

Симфоничното звучене си го има и сега, виж досадното оперно такова, което Таря причиняваше на тези невероятни музиканти, за щастие вече липсва!
За сравнението с Еванезнамквоси пък нямам думи, все едно да сравняваш Arch Enemy с No Doubt - приликата свършва с жената в ролята на вокал.

Аз говорех точно за жената в ролята на вокала И ей сега пак изслушах Амарант - ми харесва ми, песента е супер. Но гласът на Анет, колкото и да е хубав, което не отричам, е поп-тип... Не ми се връзва не мен (подчертавам личното отношение) с великолепната музика на Туомас и сие толкова добре, колкото се връзваше гласът на Таря. Държа да се отбележи, че никога не съм и не бих казала нищо друго за Туомас и останалите музиканти, освен, че са невероятни. Както и че те са сърцето на Найтуиш. Музиката им продължава да е изключителна. Просто на мен ми харесваше повече в комбинация с оперното звучене на Таря Придаваше някаква въздушност, цялата комбинация ми напомняше за ангели, летене, свобода... пак подчертавам - на мен
Признавам си, че харесвам Амарант повече като инструментал, Анет ми внася точно Еванесънс усещането в цялата история

Ъмм, в симфонията вокали няма, но ъмм в музикалния стил "симфоничен метъл" оперни и класически мотиви има, и това е една от отличителните черти на този стил. "Досадното оперно" сега е заменено от лайняно майнстриймърско звучене, но както казах въпрос на вкус. Анет може и тепърва да се развие, въпреки че от жена, чиято любима певица е Селин Дион повече не очаквам. Това което ми харесва сега в групата е гласчето на Марко. Факт е че на групата й трябва женски вокал заради запазената марка, но Анет не е човекът. Та тя дори не е била фен на групата преди да изритат Таря.

Боцнах си го от специалните магазини и го преслушах тая вечер албума. Изключително доволен съм. Групата има едно бая ново, приятно звучене и мацката се справя доста добре с пеенето. Имаше поне едно 6 песни, които веднага хвърлям на плейъра. Доста по-малко очаквах и съм адски доволен.

За "Islander" ли става дума?

Dark Passion Play според мен е една от най-добрите проекти на Туомас. The Poet and the Pendulum, Bye Bye Beautiful, Amaranth, песните са на много добро ниво, музиката е великолепна и вокалистката може да пее. Не разбирам защо има негативни мнения за албума само заради това, че са сменили стила си и са променили вокалистката? Няма го сопраното на Таря, но то не е безвръзвратно загубено, понеже тя си издава сама албумите. Щом Анет не пее фалшиво и песните са хубави, какво значение има дали е прогресив или метъл? Щеше ли да е по-добре групата да се беше разпаднала, вместо да бъде с друг, освен Таря? Вярно, че Nightwish вече не е същата, но Анет се е доказала като певица с Ever Dream, песен, написана специално за гласа на Таря. Nightwish преди Таря и Nightwish след Таря са две различни групи за мен.
Сам по себе си Dark Passion Play е върховен. Това е единственото от значение.