
В тази връзка искам да дам за пример един разговор между Яма и архиварят Так от "Господарят на светлината". Та в разговора ставаше дума за ракашасите, и как Яма казваше, че представата за тях като изключително дълголетни свръхестесвени същества, надарени с изключителни способности и значителна по размер сила е невярна. Това, което не беше вярно, бе че са свръхествени, защото това променя коренно нещата. Свърхестественото не е познаваемо, то не може да се обясни, докосне или дори опише.
Та след това леко лирично отклонение, се връщам конректно на Star Wars. Според мен там има точно този сблъсък, между познаваемото, което представлява по-голямата част от персонажите, съвременните технологии, космическите кораби, бластерите, и т.н. от една страна; и непознаваемото, джедаите, които владят някаква митична сила (пардон, Сила), която им дава умения, превъзхождащи тези на останалите. Подходът към джедаите, Силата, Императора и т.н. е типично този за фентъзи история, по това не си и мисля да споря. Останалата част, обаче, си е по-скоро в духа на приключенската фантастика, и затова не съм съгласен с последния пост на Дем, че цялостния дух на Star Wars е фентъзи.
Всъщност, като се замисли човек, Малкълм Рейнолдс от Firefly/Serenity е до известна степен базиран на Хан Соло - остроумния контрабандист, който гледа да си свърши работата честно и почтено, но в същото време е готов да рискува всичко за приятелите си и за по-голяма кауза.

Иначе често се случва в единия жанр да има елементи от другия. Така например "Дюн" е по-скоро научна фантастика с фентъзи елементи, които се стигат до момента с предсказанието и предпопределеността. В "Хрониките на Амбър" пък има елементи от научна фантастика, защото Коруин намира напълно прагматично (и донякъде научно) решение на проблема с незапалимостта на барута в Амбър, например, а неговият син Мерлин комбинира наука с магия (по-точно, Дяволският чакрък, или просто Чък). Аз лично не намирам нищо лошо в преплитането на жанрове, стига да е направено добре. Мен лично фентъзи частта в Star Wars не ме дразни, предполагам че не при всички е така.