ShadowDance

тъй като темата е безкрайна, ще гледам да се поогранича.

първо, от филмите, с които шайхири е открил темата, обективно погледнато "хон гил дон" е най-слаб, въпреки че е най-впечатляващ за децата (вкл. и за мен по онова време). което не пречи да има култов статут в бившите соц страни. (това е всъщност един от само двата севернокорейски филми, които съм гледал)

за японското кино.

класиците:

- куросава.
доста различен в ранния, средния и късния си период. ранният е почти непознат у нас. честно казано, ако целта е обща култура, ранният период може и да се пропусне и да се почне от "рашомон", който маркира и пробива на японското кино на запад. дали човек ще хареса "рашомон" зависи в голяма степен дали харесва стила на тоширо мифуне или не. мифуне в повечето филми на куросава е много специфичен и натрапващ се, което на някои не им понася. и като се вземе предвид, че той участва във всички негови филми до разрива между двамата, това може да доведе и до нехаресване на филмите на куросава по принцип.
"лесните" филми на куросава, които също са добри за старт: yojimbo, sanjuro, "скритата крепост". и трите са приключенски класики. yojimbo е един от филмите с най-много римейци (аз лично съм гледал 3). и в трите има невероятно чувство за хумор и чудесни character актьори. изобщо, типизираните персонажи и съответните актьори са трейдмарк на куросава.
"седемте самураи" също може да влезе в горната категория.

от "съвременните" (като тема) филми.
ikiru - екзиценциализъм на макс, с такаши шимура в главната роля. see it
"лошите спят добре" - ноар стилът не е запазена марка на запада : )
high & low - кримка-трилър с черен уклон, с участието на мифуне и бъдещия му заместник като любимец на куросава тецуя накадаи. удоволствие да ги види човек двамата в един филм. отново заедно след санджуро.
червената брада - последният филм на куросава с мифуне. дори само заради това си струва да се види, но, разбира се, си има и куп други достойнства.
dodesukaden - първият цветен филм на куросава. съставен от миниистории посветени на ниските социални слоеве, доста мрачен, дори депресивен.

друга характерна черта на куросава е че прави филми по западни произведения.
throne of blood - нелоша адаптация на "макбет"
donzoko - по максим горки.
dersu uzala - по арсенев.
ran - по "крал лир".
абсолютният шедьовър между тях е ran. демандред е написал защо, аз мога само да го подкрепя и да добавя - вероятно най-добрата роля на тецуя накади + оскар за костюми.

и да приключа темата:
кагемуша - друга чудесна роля на тецуя накадаи, филмът е продуциран от копола и джордж лукас (дългогодишен фен на куросава). с номинация за оскар за чуждоезичен филм.
yume - доста импресионистичен, разпокъсан и чудат. предполагаемо базиран върху сънищата на самия куросава.
и последните му два филма:
августовска рапсодия - силен антивоенен филм.
все още не - последният филм на куросава. спокоен, бих казал "мек". напомнящ едновременно на озу и на бергман.


и, тъй като взе да става дълго, ще продължа телеграфно.

- озу
"токийска история" се води задължителен, така че е добре да се види. той е представителен както за стила (самият озу е бил и оператор), така и за идеите. аз бих добавил "ранно лято", "краят на лятото", "есенен следобед". всъщност, трудно може да се сбърка с негов филм. ако ти допада, е почти все едно какво негово ще гледаш.

- кобаяши
"the human condition" 1, 2 и 3. вижте ги. брутален военен и антивоенен филм. друга прекрасна роля на накадаи.
"сепуку" и "самурайско въстание" - приносът на кобаяши към самурайските филми. много различни от куросава. с наблягане на драмата.
"ghost story" - с номинация за оскар за чужд филм. смятах да посветя няколко параграфа на класическия японски хорър, но като гледам как набъбва постингът..

- мизогучи
ugetsu - още една призрачна история, по японска легенда. типичните дълги кадри, прекрасна режисура и сторителинг.
sansho - вероятно най-възхвалявания филм на мизогучи.
улицата на срама - последният му филм, и, за разлика от по-известните му произведения, със съвременен сетинг.

- инагаки
популярен предимно с трилогията за мусаши (мифуне в главната роля). първият от които с оскар за най-добър чужд филм. лично според мен под класата на самурайските филми на куросава, но дори и в наши дни все още са добро забавление.
"47 ронини" - интерпретация по известната история (между другото, мизогучи също има филм по нея, доста по-слаб, имо)

- ичикава
"арфата от бирма" - военен/антивоенен филм с номинация за оскар за най-добър чужд филм. действието се развива след капитулацията в бирма (понастоящем миянмар). японски батальон отказва да сложи оръжие. още един много силен филм.
nobi - още една военна драма и отново много силна. този път ситуирана във филипините.



мислех да посветя накой и друг ред на класическия хорър, на 70-тарския самурайски екшън (my fave), на съвременното японско кино. но, тъй като постингът и без туй се получава дълъг, ще се въздържа засега. ако има конкретен интерес, ще сътворя отделен пост.

сори за допълнителния пост, но не знам как съм пропуснал споменаването на уон кар вай.
уникален режисьор в още по-уникална комбинация с камерата на крис дойл (между другото, оператор и на "герой").
ако трябва да гледаш само един негов филм, виж "чункин експрес". присъствието на фей уонг в този филм е невероятно и му придава особена жизненост. прилепчивите реплики са бонус.
всъщност, "чункин експрес", "паднали ангели" (великолепна роля на канеширо), "in the mood...", "2046". гледай в този ред. ако ти допадне и искаш още, мини на по-старите.

Само така. Доста изчерпателни и полезни списъци се получават. Явно следващите месеци ще гледам предимно азиатско. Пък нали почвам и Японистиката ей сега.

Дем (или някой друг запознат), пусни когато можеш и за на Жан Имоу филмите, той най ме вълнува засега.

От Тигъра пак се чака подробна история на Джеки Чановете. От които очаквам много. За разлика от Брус Лий филмите, за които напълно споделям отрицателното му мнение, макар да съм мярвал само откъси. Типичен пример за принципа "Ако си първи, минаваш дори и да не ставаш (толкова)".

tigermaster wrote:"Меч без сянка" е твърде нагла кражба от "Тигър и дракон", усетих и известно влияние от "Летящи кинжали", макар и да не мога да кажа къде - просто непрекъснато се сещах за "Кинжалите", докато го гледах. А май имаше и един двойник на Джак Спароу в началото... И не помня за какво се разказваше в него. 6/10, понеже имаше хубави битки. А от корейските филми, които съм гледал, най-много си заслужава "Fighter In The Wind" - за създателя на киокушин - получава 8/10 и май ще е единственият корейски боен филм, изкачил се над 6/10 по личната ми скала за момента.

Я кажи какво по дяволите ти е напомняло за други филми в Меча без сянка?! Нищо такова не си спомням.

А този последният дето го хвалиш води ли се изобщо боен филм? Не е ли просто драма?

Scourge wrote: всъщност, "чункин експрес", "паднали ангели" (великолепна роля на канеширо), "in the mood...", "2046". гледай в този ред. ако ти допадне и искаш още, мини на по-старите.

Айде и "Happy together" от мен - с уговорката, че трябва да си харесал Планината Броукбек преди това, за да ти хареса този. Единственото общо между тях е любовта между мъже, ма то пък може да се окаже доста важно... Истината е, че това му е много изненадващ филм, много смел и интересен, но все пак уговорката си остава...

Иначе точно тази последователност на другите четири щях да кажа и аз.

shayhiri wrote:

tigermaster wrote:"Меч без сянка" е твърде нагла кражба от "Тигър и дракон", усетих и известно влияние от "Летящи кинжали", макар и да не мога да кажа къде - просто непрекъснато се сещах за "Кинжалите", докато го гледах. А май имаше и един двойник на Джак Спароу в началото... И не помня за какво се разказваше в него. 6/10, понеже имаше хубави битки. А от корейските филми, които съм гледал, най-много си заслужава "Fighter In The Wind" - за създателя на киокушин - получава 8/10 и май ще е единственият корейски боен филм, изкачил се над 6/10 по личната ми скала за момента.

Я кажи какво по дяволите ти е напомняло за други филми в Меча без сянка?! Нищо такова не си спомням.

А този последният дето го хвалиш води ли се изобщо боен филм? Не е ли просто драма?

Ще карам поред. Значи, в "Меч без сянка" нищо конкретно не ми напомняше за други филми. Освен изрода, дето беше гримиран като капитан Спароу, ама той се появи за три минути, ако и толкова има. Обаче през цялото време, докато го гледах, в главата ми бяха "Тигър и дракон" и "Летящи кинжали". Взето беше дзоста от хореографията на "Тигър и дракон" и напъхано в "Меч без сянка", макар че определено липсваше класата на Юен Уо Пинг.

"Fighter in the Wind" е много боен филм. Ама много. Правен е по поредица от корейски комикси, базирани на живота на Мас Ояма - създателя на киокушин карате. Бойните сцени са с чудесна хореография, но са заснети малко странно. Дост различно от останалите бойни филми, за които се сещам в момента. И, за разлика от всички останали корейски бойни филми, които съм гледал, тук мелодраматичните моменти не ми пречеха. Което е огромен плюс. Заслужава си, защото е добър и като боен филм, и просто като филм.

Искаш за Джеки Чан. Добре.

Комедийната кариера на Джеки Чан започва през 1978 година със "Змия в сянката на орела" - режисьор - Юен Уо Пинг. Много готин филм, изглежда като сниман без бюджет, обаче битките, ако и да им липсва реализъм, са забавни. Кефи и бих казал, че е абсолютно задължителен за всеки, който иска да твърди, че познава Джеки Чан.

Няколко месеца по-късно излиза и превърналият се в култ "Пияният майстор" - същият режисьор и същите актьори. Е, има за какво да се е превърнал в култ. Изключително забавен, с много хулави бойни сцени и със стила на Осемте пияни богове. Доста интересен е актьорът в ролята на лошия в тия два филма - Jang Lee Hwang - става известен, когато убива човек в двубой. Сигурно затова доста време е играел предимно злодей...

Следващият му филм, който си заслужава, е "The Young Master" - - вторият му режисьорски филм, за който споменах по-назад. Първият е "The Fearless Hyena", обаче не е нещо особено дори като за филм, режисиран от господин Чан.

По-натам обаче едва ли ще съумея наведнъж да обърна внимание на всичките му качествени и не толкова качествени филми, които съм гледал, тъй че ще извинявате.

"Полицейска история" 1 и 2 - супер здрави екшън филми, макар и не много комични. Само малко. Обаче там са едни от най-бързите бойни сцени на Джеки Чан. Много са готини. Предупреждавам, че боят в първия не е много. Но е качествен бой.

"Проект А" 1 и 2 със сигурност са филмите му с най-ненормални каскади. А и като цяло са едни от най-добрите екшън-комедии, които съм гледал. В първия Джеки Чан си партнира със Само Хунг Кам Бо(стокилограмов бивш балетист и великолепен хореограф на бойни сцени - работил е и по "Kung-fu Hustle") и Юен Бяо. Великото трио(май им казваха "Тримата Дракони") имат няколко много хубави филма. Или поне много хубави екшън-комедии с Джеки Чан, Само Хунг и Юен Бяо. Въобще, ако търсиш нещо неангажиращо и с достатъчно бой, почти всичко тяхно, което хванеш, ще ти свърши работа. Режисьор е или Само Хунг, или Джеки Чан.

"Miracles" или "Black Dragon" - не е много боен филм, обаче тук Джеки Чан показва учудващ режисьорски талант - изгражда хубава атмосфера, снима хубаво и така нататък. Естествено, съвсем без бойни сцени не може, та има няколко - и то хубави. Като цяло обаче филмът е по-скоро романтична драма, отколкото екшън. Римейк е на стар филм на Франк Капра, който не съм гледал... Всъщност не съм гледал никой филм на Капра, де, ама...

Със "Сблъсък в Бронкс" Джеки Чан пробива на запад - режисьор е човек от каскадьорския клуб на Джеки Чан - Станли Тонг. Даваха го по всяка възможна телевизия, тъй че едва ли някой го е пропуснал, но да спомена все пак...

"Легенда за пияния майстор" съдържа най-добрите бойни сцени на Джеки Чан - абсолютно безспорно. Продължение на заснетия шестнайсет години по-рано филм, който спомогна за началото на кариерата на Чан. Търсете обаче оригиналната версия. В озвучената на английски са резнати няколко движения, музиката е премахната почти изцяло, а където не е, е сменена с по-лоша. А и двете версии буквално изглеждат различно.

"Кой съм аз" е много здрав филм също. "Самоличността на Борн" с Джеки Чан - доста опростен и елементаризиран, де, обаче е страхотно забавление. С много яки битки.

"My Stunts" - документален филм за изпълненията му - готин е, а и хвърля доста светлина върху методите, които използва при изграждането на бойните сцени.

"Първият удар на Джеки Чан" май е първият му филм, който излезе на кино у нас - три бойни сцени, ама финалната е поне петнайсет минути. И е уникална.

"Час пик" пък е първият му холивудски филм, който става за гледане. Странно е, че пробива в Холивуд истински близо двайсет години след началото на кариерата си, обаче така става. Първите му холивудски филма са от осемдесетте години и са абсолютен провал - като филми и като приходи.

Така. На по-новите му филми няма да се спирам, понеже не виждам смисъл. Предупреждение - не гледайте "The Prisoner" и "The Big Brawl" - в единия го убиват прекалено тъпо, а другият е просто зле.

Май се поувлякох...

shayhiri wrote:Същото и за Ким Ки Дук. Правилно се присетих, че Spring, Summer, Fall, Winter... and Spring http://imdb.com/title/tt0374546/ който гледах на кино лани, е негов (красота), но май нищо друго не съм виждал.

3 Iron (bin Jip), а на български - Стик №3. Ако по-горните критерии за оценка бъдат възприети, предпочитам да не го оценявам. Няма масов бой, екшън или множество ефекти. Всъщност филмът е доста камерен, а главната героиня има всичко 2-3 реплики. Въпреки това, по мои си критерии - 10/10! Красиво и плътно

Ким Ки Дук май е единственият азиатец, по чиито филми си падам, поне ако съдя по Самарянката и Време.

Ау! Недей така, на расов принцип. Имат много добри режисьори и актьори. Тази тема е точно с тая цел.

А ако имаш предвид, че просто не си им фен, добре.

Не забравяйте и индийското кино

Мда, Алекс, МОГЪЩО не им се кефя и на актьорите, и на филмите. Сори за което, много ми е тънка явно източната чувствителност.

Сарказъм, значи. Все пак пусна тема за японските хоръри.

Хорърите са изключение. В атмосферата са добри. А и там не си бутат душевността и тънкия актьорски талант да гледат като че имат обрив от вътрешната страна на лявата ноздра.

Roland wrote:Мда, Алекс, МОГЪЩО не им се кефя и на актьорите, и на филмите. Сори за което, много ми е тънка явно източната чувствителност.

Оле, ма ти сериозно. Добре де, подобно виждане не загробва ли и така любимото ти аниме?

Не. Темата е само за игралното такова и аз само за него говоря.

Това би бил ефектен край на разговора, ако само се заяждах, ама на мен наистина ми стана интересно.

Имах предвид, че анимето очевидно се прави от същите тия режисьори със същата тая азиатска чувствителност и т.н. - защо там не те дразни? Да не би да е само външният вид на актьорите, които в аниметата са с хиперевропеизирани черти?