Добрите новини :)

[BaYa]

Юпиииииииииииииииииии!!!!! Ето ви добри новини! Най-добрите новини за месеца. Или за годината!!!
La Familia de Pinochet, arrestada

[The Dragon]

Столичанин осъди общината за стрес от боклука
11 октомври 2007 / News.dir.bg
Софиянец осъди Столична община (СО) да му изплати обезщетение от 400 лв. заради кризата с боклука през лятото на 2005 година.
Решението на Софийския градски съд е от юли, но тези дни пристигнало в общината, предаде “Фокус”.
Съдът преценил, че замърсяването на София от нередовното събиране на боклука през лятото на 2005 г. е общоизвестен факт и няма нуждае да се доказва. Заради това магистратите решили, че Столичната община не е изпълнила задълженията си по Закона за опазване на околната среда.
Според съда на Александър Мишев са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в “увеличение на чувството за безпокойство, тревога и страх от непосредствена заплаха за здравето”. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
До кризата през 2005 г. се стигна по времето на и.д. кмет Минко Герджиков след оттеглянето на бившия градоначалник Стефан Софиянски, който стана депутат в 40-то Народно събрание. Преди това сметището в Суходол бе затворено под натиска на местните граждани, което доведе до преливането на градските контейнери.

[Roamer]

Съветът на Европа гласува срещу преподаването на креационизма

http://www.nature.com/news/2007/071010/ ... 9649c.html

Council of Europe votes against creationist teaching

Creationism is a potential threat to human rights and any attempts to incorporate it into science must be resisted, says the Council of Europe. The council is an intergovernmental body that is responsible for, among other things, the European Convention on Human Rights.

On 4 October, the council's Parliamentary Assembly voted in favour of its member states promoting evolution as “a fundamental scientific theory” and to “firmly oppose the teaching of creationism as a scientific discipline on an equal footing with the theory of evolution”. The motion is not binding on the council's 47 member states.

Concerns have been increasing about the promotion of creationism in Europe. The council highlighted a number of campaigns in countries such as Britain, Turkey, France and Russia.

[passer-by]

Съветът на Европа гласува срещу преподаването на креационизма

http://www.nature.com/news/2007/071010/ ... 9649c.html

Council of Europe votes against creationist teaching

Creationism is a potential threat to human rights and any attempts to incorporate it into science must be resisted, says the Council of Europe. The council is an intergovernmental body that is responsible for, among other things, the European Convention on Human Rights.

On 4 October, the council's Parliamentary Assembly voted in favour of its member states promoting evolution as “a fundamental scientific theory” and to “firmly oppose the teaching of creationism as a scientific discipline on an equal footing with the theory of evolution”. The motion is not binding on the council's 47 member states.

Concerns have been increasing about the promotion of creationism in Europe. The council highlighted a number of campaigns in countries such as Britain, Turkey, France and Russia.

Само дето...

The motion is not binding on the council's 47 member states.

Така че Полша, а може би и други нали се сещаш какво ще направят с резолюцията?
Иначе си е хубав жест.

[zhivik]

Така е, то почти нищо излизащо от Съвета на Европа не е задължаващо. Иначе не разбирам как може да са толкова тъпи от църквата, вместо да подкрепят интелигентния дизайн, тръгнали са като пълни идиоти да разпространяват креационизма.

[passer-by]

Така е, то почти нищо излизащо от Съвета на Европа не е задължаващо. Иначе не разбирам как може да са толкова тъпи от църквата, вместо да подкрепят интелигентния дизайн, тръгнали са като пълни идиоти да разпространяват креационизма.

Тъпи едва ли, по-скоро инати. Не щат да признават грешки и туйто.
Човечеството се развива по-често въпреки религиите, отколкото благодарение на тях. IMO.

[shayhiri]

Малко по-точно е да се каже, ЧЕ ЗАПАДЪТ Е ЗАГУБИЛ ПОНЕ 1500 ГОД. ЗАРАДИ ХРИСТИЯНСТВОТО, без да спечели нищо. Същото се повтаря и с Исляма.

Креационизмът не е грешка, а прецизно изчислена успешна лъжа, а разлика м/у него и интелигентния дизайн вероятно вижда само Мор.

[Morwen]

Всъщност разлика вижда всеки, който има и най-малка представа, а не говори наизуст (дори да намира и двете за неверни).

[Moridin]

Това, което аз харесах за интелигентния дизайн, изобщо не намесваше Бог, а просто твърдеше, че еволюцията не е единствената причина за наблюдаваното многообразие на видовете и структурата на молекулните, тъканните, етц системи в телата им.

Креационизмът, макар формално също да не е задължително обвързан с Бог (а примерно с извънземни и т.н.), всъщност се реализира единствено като религиозен поглед върху сътворението на живота.

[Interpreter]

Всъщност "интелигентният дизайн" изглежда доста добър модел за примиряване между двете противоположни позиции. Нали и Сейгън намекваше, че в генетичния код може да се съзре "подписа на Създателя" и че всичко живо като че ли прави главно това - да препредава кода. Каквото и да означава той

[shayhiri]

всичко живо като че ли прави главно това - да препредава кода

Ми не, аз например само си правя кефа.

Как ли пък няма да седна да предавам Нечий? код.

[zhivik]

Основната разлика между интелигентния дизайн и креационизма е, че в първия случай идеята се базира на наука, т.е. чак толкова голямо съвпадение всичко да работи идеално не е възможно, докато във втория случай идеята е толкова далеч от науката, че няма накъде. Основният проблем на църквата, според мен, че интелигентният дизайн не набляга на уникалността на човешката раса, т.е. няма го моментът с душата, която отличава човека от всички останали гадинки. Да не говорим, че интелигентният дизайн по принцип не изключва съществуването на извънземен разум, там по-скоро се намеква, че Бог е създал Вселената, ама дали точно ние сме най-важните там, не е много ясно.

[Interpreter]

Още малко по темата

Spoiler: show

ХАЙВЕР

- Значи ти и аз - рече кралят, - ще си запазим този свят? Е добре, получих си отговора. Но играта свърши точно там, откъдето започна; защото този свят е готов и ни е поднесен в ръцете.
- Ако ще опитваме хитрини другаде, то нека тя да избере - каза Амали и посочи с очи Фиоринда. - Много мълчалива е. Нека тя да заговори и да реши.
- По-добре не - възрази той. - Тази нощ тя е в ужасно настроение. Каквато е сега, светът на нейния избор наистина ще бъде един нещастен свят.
- Но аз все пак съм любопитна - настоя херцогинята. - Да, аз ще приема нейния свят за тази нощ, какъвто и да е. Хайде, ти ми обеща.
- Е? - запита кралят.
В очите на Фиоринда заседна усмивката - безмилостна, олимпийска, от всякакво притворство лишена - на Онази, която води по Своя път древния и златен свят.
- Изборът е лесен - каза тя. - Избирам Онова, което е. - Разнозвучие имаше между думите й, толкова прости и безхитростни, и в начина на изговарянето им, изпълнен сякаш с властна похот, много трудно устоима в своята необузданост.
Кралят съхрани спокойствие. Херцогинята се извърна към него, седящ толкова близо до лявата й ръка, че ръкавите им се отъркваха и в същото време - така далечен, като стражева кула, извисила се черна и огромна над хълмовете: Нашият Татко Зевс, съзерцаващ ни над висините на Ида.
- Онова, което е? - най-сетне промълви той. - От вашите уста, мадам, все пак очакваме да се вложи смисъл в тези прости нещица, като цветове в лъчистите изпарения пред буря. Хайде, да не би отново да имате предвид същия този свят?
- Говоря ви - отвърна тя, - с най-откровена сърдечност. И бих желала ваше сияйно височество да го приеме точно така.
Кампаспе и Антея се заподсмихваха една на друга зад пъстрите си ветрила.
- Онова, което е, значи: и с “най-откровена сърдечност” какво ли друго може да е то - каза кралят, - освен единствено върховните Двама? Те, както и блажените Богове и Богини, Които пазят просторните селения на една по-низша от Неговата и Нейната реалност, и въпреки това сами по себе си по-реални от тези летни червеи, каквито са хората? Това ли, прочие, е вашият избор, както и златните покои на Отца? Ако е тъй: то опишете ми го. Позволете ми да си го представя.
А дамата потърка като котка брадичка в жабото на яката си. Сега да се взреше в очите й човек, щеше да види нещо много странно... нещо, което сякаш бе затанцувало опасния си танц на ръба на пропаст.
- Не. Не - каза тя. - Също като нейна милост, и аз искам да променя своя свят: да се вгледам по-надолу.
- Е добре - продължи тя след минута. - Измислила съм си един свят. А негово височество ще го сътвори ли наистина за мен такъв, какъвто го опиша? - Глъхнещият водопад на гласа й, така премалял в мелодично бледото си разнозвучие, стаи в леността си някаква заплаха като у жена, чиято страст е неутолена, неудържима е в оковите на тялото й, беснее под властта й.
Кралят я изгледа смълчан за миг, а после каза:
- Ще вложа цялото си старание.

Фиоринда вдигна глава като душеща въздуха пантера.
- Добре - каза тя и очите й оставиха краля и се спряха неизменно на очите на херцог Барганакс, който я гледаше втренчен, като изсечен от камък. - И тъй като започваме среднощната си забава на този наш свят - продължи тя, - то аз, по която така безподобно лудеят, ще отстъпя на вас да изберете как точно да ми служите като майстор-строител на моите светове. Приемайки, че аз съм Тя, ще се задоволя без показната скромност. Виното в чашата на любовта ни ще бъде от бъчва на най-добре подбраната реколта. Дори кърпачите несретни на моите пантофки да бъдат най-умните, мили и честни хора в този свят и най-добрите в занаята си. Един свят само не ще ми стигне. Не и за цял живот. Не и за ден дори. Еони от забравени векове ще изтекат, за да се получи трохата, която ще отърся от роклята си, ставайки от масата. Поколения човечество, неизброими като поколенията на мухата еднодневка за сто години ще трябва да живеят и умрат не с друга цел, а само сетивата ми да веселят за пет минути, стига да реша да се разсея пред огледалото, докато вчесвам разрошената си коса. Бавното стриване на безпаметни скали на древната земя ще е потребно само за да се приготви мека възглавница от мъх за мен, на склона на хълма и то в случай, че капризът ме отведе там някой ден за да полегна, след като съм скитала из планините. Милиони по милиони листа от милиони дървета ще напъпват, ще се разтварят, ще добиват цвят и ще се ронят, само за да ми предложат сладка гледка от прозореца ми в някоя слънчева ноемврийска утрин. Заради мен не само Троя, нито само този свят, ала дори вселената огромна и гигантската маса на всички неща в целостта им ще бъдат запокитени, заличени, забравени.
Очите на Амали, спрели се на очите на краля прочетоха там ясно, все едно че устните му го изрекоха: “О да, мадонна. Тези думи са вашите думи: Вашите към мен, тъй както Нейни са към Него.”
Но херцогът, вече по-блед и от лятна трева стана, отмести стола си и сега застана малко зад краля, своя баща и зад своята майка, облегнат на ствола на ягодово дръвче. Тук, извън светлините, самият той почти невидим, можеше да я съзерцава отстрани, през раменете им: онази несравнима в съвършенството си уста с цялата неизцерима напаст, криеща се в нея - тъмни знаци, които кой ли можеше да разчете? Онази властна белота като на вледенена луна на бузите и челото, тигрово мляко и гърч на черни водни змии, които (щом се извърнеше) голо и чувствено лежаха стегнати пред очите му, а на тила на нежната й шия черните кичури се сплитаха, блясваха и се къдреха нагоре: най-сетне (и по един неизразим начин съединявайки всичко това), и често срещайки в съзнателна откритост нейните очи - собственият му поглед, неотделим от нея в сенките на мрака.
- Говорете - подкани кралят Фиоринда, но без да откъсва очи от Амали. - Всичко това е вярно и справедливо, и абсолютно условие за всички въобразими светове. Сега - подробностите.
- Ще пожелая от вас, тук и сега - отвърна дамата, - такъв свят, какъвто никога досега не е бил дори помислян. И като първи принцип за неговото основаване: да бъде той свят съвършен и самодостатъчен.
- Добре - отвърна кралят. - Но от какво да го оформим?
- Ще го оформите - отвърна тя, - от безкрайностите: от Времето без начало и без край. И от Пространството - без център и без граници.
- И каква да е формата му?
- О, искам формите му да са безкрайни. Но всичко по правила.
- Но как, щом искате да е от тези безкрайности, ще бъде той съвършен? Съвършенството предполага граница и предел.
- Отговорът е лесен. Той ще бъде от Времето и във Времето: но без Времето да е в него. И в Пространството и от Пространството. Но без Пространството да е в него.
- Така че тези безкрайности да не са част от вашия свят - каза кралят, - но той да е част от тях: както този хляб е направен от пшеничено брашно и въпреки това все още има предостатъчно пшеничено брашно, имало е и ще има, извън това, което се съдържа в хляба и други подобни форми? - Топна залък в соса и го подхвърли на клечащото в нозете му псе. - Добре, дотук схващам - каза, - но дотук това все още е само сянка на свят: само едно празно пространство и време.
А тя отвърна:
- Ще пожелая ваше сияйно височество да ми го запълни.
- И с какво собствено да ви го запълня?
- О, с безброй нищожни частици, моля: толкова мънички, че хиляда от тях да могат едновременно да танцуват на върха на една игла. И въпреки това между тях и там, където танцуват да остане място за още хиляда.
- Още хиляда? Само толкова?
- О, ако пожелаете - безкрайно повече: дотогава, докогато вие, който сте неуморим, не се уморите. Тъпчете ако искате безброй сред безброй пъти, до припадък.
След миг той каза.
- Готово. И все пак, въпреки тази множественост, този свят си остана скучен в своето еднообразие. После какво?
- После - (с покорство) - не се ли полага вам, Господи, да решите: да създавате, да продължите? Нима не поисках аз да бъде с безброй форми? И длъжна ли съм аз да ви указвам, велики Създателю, как майсторството свое да приложите?
- Длъжна сте. Та иначе, милейди, какво е всичко това, ако не само ваша начална прищявка? Добре, тогава аз ще отгадая мисълта ви. Вие бихте пожелала да ги вкарам в ритъма на безброй танци, в безбройни стъпки и фигури. Гледайте тогава: макар всеки танцьор да е съвсем като другия, то фигурите или шарките на техните танци са безподобно различни. Вижте, от падована12 аз ви правя злато: от коранто - въздух: от бурей - гранит: сяра, живак, олово, мед, антимониум и все така, но всяко от тях - от неговата си отделна фигура в този универсален танц, о да, и самите елементи на въздуха и на водата, и всички минерали, съставящи естественото тяло на земята; чак до това, което създадох за вас от алеманд: което е архидревният безсънен дух на света. Е? - изгледа я той пронизващо.
А тя се усмихна надменно, отметна деликатно глава и му отвърна:
- Дотук ще ви призная, Господи - не е чак толкова погрешно.
- Пфу! Мъртъв свят е това - каза той. - Мъртъв и бездушен.
- Е добре, нека тогава да загъмжи от живот - рече тя, - щом трябва. Щом толкова ужасно се налага.
- А какво - попита херцогинята, - е “живот”?
Надвесена с изискана придирчивост над блюдото си, Фиоринда избра и вдигна на върха на вилицата си мъничка топчица от хайвера.
- В един такъв свят - отвърна тя и поднесе да видят всички добре малкото слузесто рибено яйце, - какво друго ще благоволи ваша милост да е той, освен някакъв боклук като това?
- Рибен свят! - възкликна кралят.
- Да, но в него се съдържа най изящната, божествена прецизност - каза Фиоринда. - Живот! Само един нов танц, но с по-сложни фигури, изигран от същите ваши “прости нещица”. Само подберете подходящия им брой, вкарайте само стъпките им в подходящия ритъм, настъпите и отстъпите им, завъртанията им, извивките и каприолите... и готово. От мъртвата субстанция - жива: макар и да е само едно такова малко, грозно късче гнусно желе. И за да е още по-голяма подигравката, нека да се роди то от морето: една много неотерична Анадюомене1, достойна за света, в който се е породила.
Ръцете на краля, красиви с играта на стаената в тях сила, зашариха на масата пред него. И ето, че той ги разтвори. Много бавно. И докато се разтваряха, между тях нарастна светът на творението му: съвсем ефирна на вид субстанция, окръглена сфера, проблясваща в мириада от цветове, спреше ли се косвено окото на нея, но ако я погледнеше по-пряко - цялата мътна, тъмнееща и несигурна. А вътре в нея - дълбина под дълбина: кипяща като че ли отвътре и вряща каша от тъмно и светло.
- Добре, дадох ви живот, както поискахте. Само живот. Без живи същества.
Фиоринда, мълчаливо замислена, кимна в съгласие. Всички останали се бяха втренчили безизразно, с невиждащи очи, сякаш се бяха изправили, изведнъж лишени от светлина, пред пустош или пред мрак: всички, освен херцогинята. Нейните очи, приковани в тази играчка се бяха разширили с невинното удивление на дете.
- Е - каза кралят на Фиоринда. - Доволна ли е все пак мадам?
- Доверените очи и уши на ваше височество трябва да са ви служили много зле, щом мислите, че изобщо мога да съм доволна. Съвкупието на живот, както ми го представяте в това тук наистина е живот, но недостатъчен.
Херцогинята се вгледа по-отблизо и много тихо промълви:
- Смяташ, че си му дал живот? Но какво все пак е “живот”?
- То е - отвърна й той, - както вероятно се досещаш, в този сътворен от нас свят нещо цялостно, изваяно само от три съставки: първо - да се храни, да трепери и да отвръща на всеки допир с външния свят; второ - да расте: трето - да ражда и поражда подобно от подобно. - Погледът му се откъсна от нея, върна се на Тъмната дама и после пак - към нея. - Вие - каза той и на двете: - Вие, която Бяхте с Мен в началото на Моя път, преди старите Мои дела: какво след това?
Фиоринда, която продължаваше да гледа с любопитство нещото между дланите му, се изсмя тихо и късо. Но херцогинята изведнъж потръпна в топлия нощен въздух и се притисна до крал Мезенций, сякаш търсеше топлина.
- Ще поискам - каза лейди Фиоринда и всяка медена дума заприлича на целувка или бавно погалване от някаква новооткрита особеност на мисълта й: - ще поискам така да продължите с него, вече от това начало, че от тази презряна слуз да се породят всичките мириади живи същества според вида им: малките слузести полипи в топлите морета: малките морски анемонии, медузи, червеи, плужеци и песъчливци, водни бълхи, попови лъжички, трева и всички видове плевел и дървета, които растат. Да вдъхнете в тях всичките похотливи форми: риби, птици, зверове, та чак до човешкия вид.
- Чак до човешкия вид? Какво, мъже и жени като самите нас? - каза херцогинята.
Фиоринда, все едно че не беше чула въпроса продължи, само че по-бавно:
- Ще поискам - каза тя, - такъв да е животът им, на всяко нещо, което вдишва дъха на живота в този мой нов свят: част от водите да се превърнат в нещо като въртоп, където всички неща, вечно, нито ще се създават, нито унищожават, но вечно ще се превръщат: винаги оттам ще се извлича жива субстанция, ще се извайва до някаква форма на живот и отново ще чезне в мъртва субстанция, като през този отрязък от време ще е придобила своята сила и предназначение в този всеобщ умивалник или помийна яма на Битието. Така че в този, моя свят всичко да произтича - самосъздадено, самооткрито, от един единствен оригинал: това малко слузесто желе.
- Свят - отрони кралят, - на най-безгранична сложност.
- Да, но аз за равновесие му давам прости закони, по които да действа.
- Какви закони, впрочем?
- Първо, (за да съществува в пълно съвършенство моят съвършен свят) този закон: че във всеки следващ миг на своето съществуване сумата и целостта на този мой свят, всичко, което е в него да бъде разумно и неизбежно предопределено от това, което е било в предишния миг.
- Привиден хаос, но основан на безграничен ред.
- Което е - каза дамата, - обременяващата власт на съдбата. Никакви случайности. Нито ще се меси повече пръстът на Бог, за да разбърква строгостта на развръщането на моя свят. Както розовата пъпка се разтваря, така ще се развръща и той, неизбежно като едно и едно две, две и едно три, и така нататък - завинаги, ad infinitum. Общите форми са постоянни, непроменими, непреходни; но всичко друго се мени като ветропоказател. Всъщност толкова добре подреден свят, че да го разбере и един човек на закона, нали? - Погледна към лорд Бероалд, който в отговор само се усмихна с невярващата си усмивка.
- Но не и свят, разбира се - въздъхна адмиралът, - за съществата, дето ще го обитават. Каква свобода имат те, след като всичко е предопределено като пружина на часовник?
Жестоки изглеждаха устните и зъбите на дамата, когато схрускаха с погнуса малкото топче хайвер. И тя извърна към погледа на краля очните си орбити, внезапно сякаш помътняли, като очи на изпълнена с отрова змия.
- Мисля - каза тя, - да ги подразня малко с моите закони. На тях всъщност ще им се струва, че имат свобода, но ние, които гледаме отвън ще знаем, че не е така. И на тях ще им се струва, че живеят; макар това да не е техен живот. И те ще умират. Всеки, който е познал живота в моя свят, ще познае и смъртта. Малките прости нещица всъщност няма да умират. Но живите същества ще мрат. Ще мрат и ще се разсипват като детски замъци от пясък, щом вълната ги помете, но песъчинките остават. Не е ли справедлив и честен този избор? Да си малка безчувствена бучка желе или мъртва материя, но да оставаш вечно; или да си птица, риба, роза, жена - но при условие, че вехнеш, че старостта те смачква, че отпадаш и накрая се превръщаш в гниеща леш?
- Мъже и жени, като нас? - каза херцогинята. - О, вие ми отговорихте! А дали - промълви тя без дъх, - самата Аз не Си отговорих? - И отново погледът на краля се откопчи от очите на Фиоринда, за да се върне с любопитство на неговата Амали. А тя се взираше като омагьосана в гъмжащата вътрешност на сферичния предмет, който неподвижен, освен едва доловимите уширявания и свивания на прозрачната си вътрешна обвивка, си оставаше в равновесие, като някакъв тежък мехур, с диаметър навярно около една стъпка над масата между нея и краля. Тишината се проточи около минута и в нея пред очите на пируващите миниатюрни еони подеха своята безкрайна тъкан на смърт и раждане, сред изкуствените граници на този космос.
И ето, че отвърна Фиоринда:
- Като нас ли? Що за въпрос (да ме прости ваша милост). Как би било възможно, от това? Та има ли някакъв разум в това? - По красива от сребърния лъч на студената луна се показа извивката на лакътя й, щом положи брадичка на дланта си и се надвеси замислено над масата. - Освен ако всъщност... - промълви тя и забавената музика на гласа й прозвуча в нова дълбочина: - Освен ако всъщност Ние Самите не влезем, не проникнем в него. Така, за да разберем. Да узнаем...
- Така, да го поразровим отвътре - каза кралят. - За малко... бихме могли. Да узнаем.
Херцогинята трепна. Сякаш в покоя бе усетила как неговият ум и мисъл проникват толкова дълбоко в нейните, че тя вкуси с най-вътрешното си естество и без да е необходима връзка, неговото съкровение: вкуси как, като човек събудил се в непознато легло, отново потъва в съня и се отнася към мястото с виденията, и вижда вече с бездънната яснота на съня една ливада, посивяла от скреж, блещукаща с многобройни цветове, докато слънцето прави и разваля звезди от мъничките й кристали. Яворовото дръвче наблизо сипеше златните си листа в бавен дъждовен ромон, в почти безветрения въздух; сипеше ги по две - по три, прозрачно златни под изгрева на слънцето и там, където паднеха, в подножието на дървото се стелеше килим от тъмно злато. И в онази неизбежност на сънищата, която свързва в поток неща, които в будния живот са разделени и несъотносими, той долови в падането на всяко листо, сред онази щедрост и красивия дъжд на Даная2, отпадането на нещо, което е било негово. Древния му кралски палат и престолнина на двурогия Риалмар, флотилиите му, армиите, великите васали, принцове, канцлери и лордове на Трите кралства, кралиците му, любовниците, деца живи и умрели, придворните и слугите му, далечни и близки, под ръцете му: всичките му широки владения, скрепени и изваяни по неговата воля, на Мезрия, на Ререк и на Фингисволд: самия прекрасен Мемизон, чийто аромат бе в ноздрите му, торфът на чиято градина бе мек тук под нозете му: самата Амали дори, седяща сега и дишаща до него: целия му живот, този истински свят, в който живееше, сипеше се надолу незрим, откъснат, златен в онзи студен и неподвижен въздух сред ярките лъчи на ясното слънце: реещи се късчета памет, всяко от които се разсипваше, още докато умът посягаше да го улови и задържи, и го нямаше, за да се просне, все по-дебел, златният покров в подножието на онова дърво.
А Фиоринда само примигна с клепачи.
- Той се движи - ето, че каза тя. - Забавлява ме. Все се движи. Все се променя. И все пак, въпреки своята изменчивост, никога не става много по-добър. Нито много по-лош. - Замълча. А в гледката на лицето й, така умислено стаено, се криеха безпокойни наслади, каквито можеше да даде гледката на звездите. И после: - Забавлява ме и това - заговори отново тя, - като забелязвам как, само с една пружинчица на часовник е сътворен някакъв вид съвършенство, доведено е до зрялост и продължава битието си. - Появи се в ъгълчетата на устните й един люспест познат - гущерчето, видяло мухата. - Забавлява ме да гледам, като в някакво криво огледало това съвършенство, на което му липсва само една мазка на четката, за да стане шедьовър, и тази мазка е...
- Че е истина - промълви Барганакс от дебелата сянка.
Сякаш мразовит полъх изведнъж обходи градината, появи се и изчезна в мига на времето зад цветната сладост на тъмнината и приглушеното, уютно сияние на свещите.
Барганакс и Фиоринда видяха как ръката на херцогиня Амали се присви над ръката на краля до нея на масата: видяха как красотата й се сбра като навита на кълбо змия докато тя седеше с изправено чело, с равен поглед, като кралица на високия си трон, неустрашима на ръба на съдбата.
- Играта е твърде сериозна - прошепна тя в ухото на краля. - Остани с мен. Ти и аз - прошепна тя. - Впримчени сме. Хванати сме. Вътре сме.

[Moridin]

http://www.bgpetition.com/euro-evro-ban ... index.html

Мисля, че е достатъчно важно, затова го слагам тук

[The Dragon]

Петролът - над 88 долара за барел
Profit.BG - 17 Октомври 2007, 09:21
Фючърсите на суровия петрол регистрираха нов исторически рекорд вчера, като моментно достигнаха ниво от 88.20 долара за барел с доставка през ноември
Фючърсите на суровия петрол регистрираха нов исторически рекорд вчера, като моментно достигнаха ниво от 88.20 долара за барел с доставка през ноември по време на вчерашната им търговия на щатските пазари.Известен спад отбеляза ценната суровина в края на деня и по време на азиатската си търговия, като към момента тя се търгува при ниво от около 87.50 долара за барел.Понижението в цената на петрола от рекордната му стойност се предопредели в известна степен от очакванията запасите в най-големия им световен потребител да отбележат известно повишение.Анализаторите очакват запасите на петрол в САЩ за седмицата до 12 октомври да регистрират повишение от 1 млн. барела, докато тези на дестилирани горива да се понижат с 400 000 барела.Прогнозите сочат още намаляване на използването на производствения капацитет на щатските рафинерии с 0.4 процентни пункта.Поскъпването на цената на петрола се предопределя от очакванията турският парламент да одобри днес трансгранично нападение над кюрдската работническа партия в Северен Ирак, което повиши очакванията за нарушаване на производството на суровината в страната с трети най-големи световни запаси.Допълнително ръстът в цената на "черното злато" се предопределя и от направените изказвания от страна на страните от ОПЕК, че производството е непроменено, а потреблението му нараства, в резултат на продължаващото силно търсене от страна на развиващите се икономики, като Китай и Индия.Много анализатори са на мнение, че поскъпването при ценната суровина не се предопределя от фундаментални фактори, като търсене и предлагане, а от спекулативни очаквания за нарушаване на доставките.Това положение според тях едва ли може да обоснове трайно и продължително повишение в цената на петрола и е възможно през следващите месеци да станем свидетели на понижение в цената на суровината.Най-песимистичните прогнози сочат, че е възможно в края на годината цената на ценната суровина да завърши при нива от около 70 долара за барел.Лек спад по време на азиатската борсова сесия регистрираха и цените на останалите петролни продукти, като тези на отоплителното гориво загубиха половин цент от стойността си, до ниво от 2.3334 долара за галон, а на бензина с 0.05 цента, до ниво от 2.1732 долара за галон. Бел. ред - Цените в азиатската търговия тази сутрин се понижиха.

Damn I am so happy
Дано стигне до 100 в края на годината